Кабинетът на Георги Близнашки стана първият служебен кабинет, в който Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА нямат присъствие.

Комисията по досиетата разпространи съобщение за извършената проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на членовете на служебния кабинет. Тя е обхванала общо 36 души – от министър-председателя, зам.-министър-председателите, министрите до зам.-министрите. Други 20 членове на кабинета не подлежат на проверка, тъй като са родени след 1973 г. и към момента на закриването на комунистическите тайни служби през юли 1991 г. те са навършили пълнолетие и не са могли да бъдат вербувани от Държавна сигурност или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

Комисията по досиета не е установила принадлежност на нито един от проверените членове на кабинета Близнашки. Така той стана първият служебен кабинет без сътрудници на комунистическите тоталитарни служби.

При служебните кабинети на Ренета Инджова (октомври 1994 г. – януари 1995 г.), Стефан Софиянски (1997), назначени съответно от президентите Желю Желев и Петър Стоянов, присъствието на сътрудници на тайните комунистически служби е значително.

При кабинета на Марин Райков (2013), назначен от президента Росен Плевнелиев, беше установен само един сътрудник – Божан Стоянов, зам.-министър на икономиката, отговарящ за енергетиката (виж досието му - тук). Неговото назначение също можеше да бъде избегнато, ако премиерът Райков бе извършил предварителната проверка на зам.-министрите, тъй като тяхното назначение е правомощие на премиера, а не на президента.