Когато миналата пролет Румен Гечев влезе на избираемо място в листите на БСП на предсрочните парламентарни избори през месец май 2013 г. мнозина се изненадаха. Да, за същия онзи Румен Гечев става въпрос, който беше вицепремиер и министър на министър на икономическото развитие в злощастното правителство на БСП начело с Жан Виденов, донесло икономически колапс, срив и фалит на банковия сектор, в резултат на което спестяванията на българите се изпариха.

След краха на самостоятелното управление на БСП през 1997 г. Румен Гечев се оттегли от политиката и се отдаде на науката в УНСС.

Миналата година отново влезе в парламента като депутат от БСП. Той е един от петимата народни представители на социалистите, които са сътрудници на бившите комунистически тоталитарни служби.

Агентурното му минало е разкрито от комисията по досиетата с председател Методи Андреев още през 2001 г. при проверката на членовете на Министерския съвет. Сайтът desebg.com публикува досието му. Преди публикацията Румен Гечев беше потърсен за коментар или заемане на позиция, но не се отзова на поканата.

Румен Гечев е разкрит като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1987 г. под псевдонима „ЕКОНОМОВ”.

Произход

Депутатът от БСП и бивш заместник-министър председател е роден през 1956 г. в гр. Червен бряг. Документите в архива на Държавна сигурност разкриват, че преди да бъде привлечен към сътрудничество ПГУ извършва цялостно проучване на социалния и семейния му статус.

От него се установява, че баща му е преподавател в Софийския университет „Климент Охридски”,  майка му работи в Държавното хореографско училище. И двамата са членове на БКП.

Самият Румен Гечев е член на БКП от 1981 г., женен е и е завършил е Висшия икономически институт (ВИИ) „К. Маркс”, където е главен асистент по специалност политическа икономия.

Трудовата си дейност започва през 1980 г. като щатен комсомолски работник в Районния комитет на ДКМС „9-ти септември” в столицата. След конкурс постъпва във Военна академия „Г. С. Раковски” като преподавател от началото на 1981 г., а от юни 1984 г. е на работа във ВИИ.

Сътрудник е на външно-политическия отдел на в. „Работническо дело”.

Хоби – радиолюбител

Още от младежките си години Румен Гечев е радиолюбител. Един от националните състезатели по радиоспортове в НРБ. В казармата завършва Школата за запасни офицери в Плевен „Христо Ботев”, след което е изпратен като   командир на радио взвод в Пловдив. От Софийското градско управление на МВР дори го проучват в тази връзка, за да го използват при мобилизация.

Специализация в САЩ – повод за вербовка

Според ДС научните си интереси Румен Гечев „насочва към военнополитически аспекти на капиталистическата икономическа интеграция”.

През есента на 1987 г. той е спечелил 9-месечна специализация в САЩ от фондация „Фулбрайт” по тема „Управление на предприятието в условията на икономиката на предлагането”.

Именно тази специализация е причината за интереса на разузнаването към него. След подробното му изучаване оперативен работник от ПГУ се среща с 31-годишния Гечев и го вербува по време на срещата, която се провежда в кафе „Феята” на бул. „Цариградско шосе” в близост до Полиграфическия комбинат.

Сътрудничеството с ДС – въпрос на дълг

„Румен Гечев отговори, че сътрудничеството с нашите органи счита за дълг на всеки гражданин и че той е съгласен да ни съдейства, стига това да е по възможностите”, е записал оперативния работник в докладната си за проведената вербовка през април 1987 г.

Проведено му е обучение, при което на нововербувания агент (секретен сътрудник) са изяснени целите и задачи на външнополитическото разузнаване, ролята на сътрудническия апарат, важността на конспиративността и бдителността в разузнавателната работа, както и някои методи на противниковите спецслужби.

Още преди заминаването си предава на ПГУ списък с връзките, които той поддържа с радиолюбители в САЩ.

Да шпионираш научния си ръководител

Гечев специализира икономика в Илинойския университет. Резидентурата на ПГУ в САЩ установява контакт с „ЕКОНОМОВ” през март 1988 г. От запазените архивни документи се разбират две неща от престоя на секретния сътрудник на Първо главно управление на ДС в САЩ.

Първото е, че му е възложена „задачата” да разработва своя научен ръководител M. Wizam, който две години по-късно ще е научен ръководител и на друг български специалист и агент на ПГУ Стати Статев, днес ректор на УНСС.

Гечев толкова се вживява в шпионската си роля, че поделя пред оперативните от резидентурата на ПГУ в САЩ, че е поставен под влияние във „внимателна форма” да бъде склонен към невъзвращенство от представител на компанията, която го е застраховала.

Предава сведения за различни учени и преподаватели по някои от тях ПГУ иска справка от КГБ.

Толкова за разузнавателната дейност в името на „родината” на великите разузнавачи от ПГУ.

За антената на един агент на ПГУ

Досието на Гечев обаче разкрива неподозирана драма със сътрудника на разузнаването по времето на управлението на БКП. Тя, драмата, обаче не се разиграва в САЩ, а на родна земя, след завръщането му от специализация.

На случилото се е отделено много повече място и са запазени далеч повече архивни материали, отколкото за „разузнавателната дейност” на „ЕКОНОМОВ” срещу „Главния противник” (САЩ).

Става дума за нещо съвсем тривиално. За една антена. Като радиолюбител хобито на Румен Гечев изисква той да има специално оборудване. Антената, която той обаче поставя на жилищния блок, в който оживее по това време в кв. „Дървеница”, обаче предизвиква силното негодувание на съседите му.

Живеещите в блока подават официално оплакване до милицията за това, че антената смущава телевизионните приемници.

ПГУ не само проследява от близо скандала, но и се намесва индиректно с цел да тушира настроенията срещу своя секретен сътрудник.

„Ще отидете в Белене!”

От подробните материали в досието му става ясно, че той се е „държал високомерно” към останалите живущи, което още повече допринесло за неприязънта към него. В докладите на ПГУ е посочено, че „секретният сътрудник се държал конфликтно, като дори заплашвал с „изпращане в Белене” и разправа с помощта на МВР”.

МВР установило, че няколко пъти съседски деца замеряли новата кола на Гечев, а съседите му имали намерение да го съдят за щети от антената му. Недоволството срещу ученият – разузнавач обаче е оглавено от достоен противник о.з. полковник, който започва да действа по линия на ОФ.

Интересното в документите от досието на Гечев е, че направената техническа експертиза е установила, че антената не смущава излъчването на Българската телевизия или съветската телевизия, а канала, по който по това време в София се ловяла програмата на югославската телевизия.

Демонтаж на тоталитарната система и на антената

10 ноември 1989 г. заварва сътрудникът на ПГУ във война със съседите му. Докато в НРБ опозицията започва да говори за демонтиране на тоталитарната комунистическа система в блока на Гечев в „Дървеница” се разиграва паралелно действие – борба за демонтаж за радиоантената му.

Според отчета на ПГУ за ситуацията окол нейния секретен сътрудник на връх Нова година, на 31 декември 1989 г., съкооператорите му са пристъпили към демонтиране на антената. Гечев извикал патрул, който обаче се задоволил да оправи забележка на най-изявения противник за незаконността, но същият отговорил, че имал устно нареждане от кварталния отговорник и групата продължила с демонтажа.

Сътрудник на ПГУ и след 10 ноември 1989 г.

Рухването на комунистическия режим не променя отношението на Румен Гечев към Държавна сигурност. Той не само че не преустановява контактите си с ПГУ, но и търси своя оперативен работник, за да му сподели, че е поканен от съответния комитет на партията за кандидат депутат.

И през 1990 г. ученият продължава да работи като сътрудник на ПГУ и на нейния правоприемник Националната разузнавателна служба (НРС). От документите от досието му се разбира, че по това време дава сведения за 23-годишен холандски студент 23 годишен гост на Българската индустриално стопанска асоциация, подготвящ дипломна работа по проблемите на поддоговорната система между българските фирми.

Чак на 25 април 1991 г. началника на отдел 01 на НРС утвърждава предложение за закриване на делото на секретен сътрудник „ЕКОНОМОВ”. Мотивът е: „Промяната в насоките на работа на НРС доведе до загуба на разузнавателните възможности на сътрудника.