Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Сагата с дипломатите -- Образование: комунизъм |
Досието на Велизар Енчев: От донесения за състуденти до безпределно предан на дружбата с великия Съветски съюз |
![]() |
![]() |
WHO IS WHO - НС |
Написано от Христо Христов |
Петък, 24 Април 2015 13:47 |
Архивните материали за щатните служители на ДС, какъвто е бил Велизар Енчев, са оформени в т. нар. лични кадрови дела (ЛКД). В тях е събирана информация за съответното лице от момента на неговото проучване за служител в МВР-ДС, до напускане на системата. В ЛКД-то на Велизар Енчев Държавна сигурност е събрала набор от документи за неговия произход. Той е роден през 1953 г. в гр. Гълъбово, Старозагорско. Баща му е завършил Висшата военна академия „Г. С. Раковски” през 1953 г. и е служил в различни поделения. Преди 9 септември 1944 г. е бил член на РМС и ятак на Габровско-Севлиевския партизански отряд. През 1946 г. става член на БКП. Признат за активен борец против фашизма и капитализма. През 1979 г. се пенсионира с чин полковник. Майка му е безпартийна. Работи в Окръжния комитет на Димитровския социалистически на народната младеж (ДСНМ) в Стара Загора, а след това като технически секретар в ЦК на ДСНМ – София също като технически секретар. В МНО работи като машинописка, а в Комитета за партиен и държавен контрол като секретар-машинописец. От 1961 г. семейството на Велизар Енчев живее в София. Той завършва политехническа гимназия в София през 1971 г. Отбива военната си служба в Школата за подготовка на запасни офицери „Христо Ботев” в Плевен 1971-1973 г., където получава звание лейтенант и длъжност командир на радиорелеен взвод.
От януари 1978 г. до май е литературен сътрудник във в. „Работническо дело”. От месец май до декември 1978 г. работи като специалист в секция „Периодичен печат” към Комитета за култура. От декември 1978 г. е щатен журналист – редактор в отдел „Идеология” на вестник „Отечествен фронт”, където отговаря за сектор „Класово-партийно възпитание”. Води рубриката „Никой не е забравен”. През 1981 г. е в едногодишен неплатен отпуск, прекаран със съпругата му, която е професионално ангажирана в Обединения институт за ядрени изследвания в гр. Дубна, СССР. По време на престоя си в Съветския съюз Енчев работи на хонорар в редакцията на в. „Дружба” в Москва в отдел „Култура и комунистическо възпитание”. Нещатен кореспондент на в. „АБВ” в Москва.
В секретните резултати от психологическото му изследване в Първо главно управление на ДС е посочено, че в професионален план харесва много професията на журналиста заради престижността й. „Твърде взискателен, задълбочен, високо отговорен и прецизен до педантичност, поради което е по-бавен в процеса на писането, по-рядко публикува”, е отбелязано в документа. В проучването му е отбелязано, че „съвместно с представители на ЦК на бойците против фашизма и капитализма, и МВР участва в издирването на укрили се от народното възмездие бивши палачи и сътрудници на монархофашистката власт в нашата страна”. По това време той работи върху темата „Българският буржоазен печат и вестник „Зора” (1918-1944). Сътрудничи на съветския вестник „Дружба” в Москва. Член на Съюза на българските журналисти и на доброволните отряди на трудещите се. „Енчев е млад журналист с всестранни и непрекъснато развиващи се интереси. Притежава солидна политическа подготовка.” Характеризиран е като един от „най-талантливите и активни млади журналисти в редакцията” на в. „Отечествен фронт”. Член на ДКМС от 1968 г., а на БКП от 1984 г.
„С кандидатът е поддържан постоянен оперативен контакт от юни 1984 г. Изводите са, че той притежава необходимите качества за служител в ПГУ-ДС – дисциплиниран, оперативен, конспиративен, находчив, инициативен и принципен. По характер е откровен, вежлив, самокритичен, с чувство за мярка, последователен и амбициозен. Умее да убеждава, да агитира и да внушава уважението си към личността на събеседника. Твърде наблюдателен, аналитичен в мисленето, стреми се да предугажда, да усеща, да разбира и тълкува човешките постъпки.
Има бърза мисъл и бърз говор. Ерудиран с трайни общокултурни интереси: политика, история, социална психология, художествена литература, изобразително изкуство, музика, спорт”, е записано в документите, свързани с проучването му за служител в едно от най-елитните структури на Държавна сигурност – Първо главно управление (разузнаването). В проучването е подчертано, че той „няма близки засегнати от мероприятията на народната власт и живущи в капиталистически страни”. Решението за назначаването му в ПГУ е резолирано от тогавашния началник на разузнаването ген. Васил Коцев. Според документите в ЛКД-то на Велизар Енчев той е назначен в отдел 17 „Линия А – Китайска народна република и Албания” на ПГУ.
От документите в ЛКД-то на Велизар Енчев става ясно, че още като студент, много преди да се ориентира към работа в Държавна сигурност, е контактнат от служител на ПГУ. Това става през 1976 г., а човекът, който е влязъл във връзка със студента Енчев е капитан Валентин Велев, разузнавач при отдел 05 „Нелегали” на ПГУ. Оперативният работник от разузнаването е поискал от Енчев сведения за съкурсниците му – Веселина Седларска и съпруга й Костас Анастасос, както и за Радосвет Банков. В документа е отбелязано, че той дава изчерпателен отговор. Ето как описва Енчев оперативният работник: „Съжалява, че не е станал партиен член, когато е бил в казармата, но тогава баща му го е възпрял, понеже нямал опит в живота. Много предпазлив, което му качество граничи с мнителността. Накрая на срещата го помолих да напише това, което знае за посочените по-горе лица и за дейността на комсомолската организация. Отначало той внимателно отклони моята молба, особено по втория въпрос. Съгласи се да даде сведения за лицата и писмено изказване от негова страна по време на заседанието [на комсомолската организация].”
В строго секретна справка относно: Осъществения оперативен контакт с Велизар Енчев е посочено, че „в политически план Велизар Енчев показа задълбочени познания по политическата обстановка в света, интерес към обстановката на Балканите и по-конкретно към македонския въпрос”. И още: „Енчев има добре изграден марсксистко-ленински мироглед, правилно отношение към политическия курс и решения на партията и правителството, като активно ги подкрепя. Считам, че той може да бъде назначен като служител на ПГУ-ДС и успешно да бъде използван в разузнавателната работа по Югославия” е посочено през юни 1985 г. от офицер, ангажиран с проучването му.
В доклада си „Македонския въпрос” в политиката на САЩ между двете световни войни”, който е приложен в досието му Велизар Енчев дава следната интересна оценка на национализма: „По своята роля национализмът е обективен помощник на империалистическата политика на Балканския полуостров, той е разделителната линия между държавите в района, която затруднява разбирателството и сътрудничеството”.
В органите на ДС: Да води активна борба срещу враговете на социализма „Трябва да подчертая, че Енчев желае да постъпи на работа в органите на ДС без колебание и без да поставя условия. Желанието му е продиктувано от стремежа да води по-активна борба срещу враговете на социализма”, се посочва в един документ на ПГУ от финалната част от проучването на кандидата, изготвено от полк. Христо Сариев през юли 1985 г. На 1 септември 1985 г. комисия по подбора с председател ген. Иван Горинов зам.-началник на ПГУ провежда среща-разговор с Енчев, който тогава е 31-годишен. Комисията предлага да бъде назначен на работа в отдел 17 на ПГУ-ДС, като остане на постоянно прикритие в редакцията на в. „Отечествен фронт”, където дотогава работи като журналист.
При назначаването му в разузнавателната структура на Държавна сигурност той подписва клетвен лист, в който се заклева да бъде безпределно предан на БКП и „дружбата с великия Съветски съюз”.
През юни 1986 г. успешно завършва тримесечна разузнавателна школа при ПГУ.
От 23 януари 1987 г. е изпратен на задгранична работа под прикритието на кореспондент на в. „Отечествен фронт” в Белград. „Бързо се утвърди като един от основните информационни работници на резидентурата. Ползва се с уважение и авторитет. Води две основни разработки на резидентурата в близо време категоризирани като ОВ [оперативни връзки]”, е посочено в една от атестациите му в ЛКД-то. „Препоръчваме му да продължи да се учи от по-опитните си колеги и още по-решително да излиза с инициативи и предложения по АМ [активни мероприятия], към което има подчертан вкус и политическа нагласа” е записано в строго секретна оценка на Велизар Енчев с дата 22 ноември 1989 г.
Той е един от офицерите в ПГУ, които след трансформацията на ПГУ в Национална разузнавателна служба (НРС) през февруари 1990 г. остава на служба. Той продължава да е в резидентурата в Белград под прикритието на кореспондент на „Отечествен вестник” и БНТ.
Позицията на Велизар Енчев за работата му в разузнаването В книгата си „Аз бях в разузнаването” посочва: „Нека сам представя своята визитка в българското разузнаване: от 1987 до 1993 г. капитан Велизар Енчев работи в резидентурата на НРС в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) на прикритието кореспондент на БНТ и вестниците „Отечествен фронт“ и „Отечествен вестник“. Като военен кореспондент в Югославия, изпраща в София информация до държавното ръководство, която е изключително ценна в навечерието и по време на гражданската война във федерацията. През 1996 г. капитан Енчев е дисциплинарно уволнен от НРС. Това става след личното настояване на премиера Жан Виденов, който е засегнат от негов журналистически коментар, критикуващ балканската политика на БСП и порицаващ изявлението му, че „Западните покрайнини трябва да се наричат Източна Сърбия“. В тези редове прави впечатление, че Енчев посочва, че е работил в НРС (Националната разузнавателна служба) от 1987 г., което фактически е невярно твърдение и подвежда читателите, тъй като НРС е създадена през февруари 1990 г., а дотогава съществува първо главно управление на ДС, в което именно Енчев е работил. От интерпретацията на Енчев излиза, че по някаква причина той не желае да изложи истината, че е работил в разузнавателната структура на Държавна сигурност и то не от 1987 г, а от 1985 г., каквито са фактите в негово лично кадрово дело.
По времето на управлението на ОДС при кабинета Костов с указ на президента Петър Стоянов през август 1997 г. е назначен за посланик в Загреб, където мандатът му продължава до 2002 г.
След това е водещ на предаване в „Телевизия 7 дни”, коментатор в бургаския вестник „Десант”, изпълнителен директор в „Еко телевизия” и водещ „Дискусионно студио” в телевизия „Скат”.
През 2005 г. на изборите за кмет на София се явява като независим кандидат, който печели 2,6 процента или 9600 гласа. През 2007 г. на местните избори е кандидат за общински съветник, издигнат от коалиция „Социален протест”. Работата му в телевизия „Скат” му помага да влезе в листите на политическата формация на собственика на медията Валери Симеонов. През май 2013 г. Велизар Енчев е кандидат за народен представител в 42-то Народно събрание, издигнат от партия „Национален фронт за спасение на България” в 19-МИР Русе и в 24-МИР София, но НФСБ не успява да прескочи 4% бариера. На изборите за Европейски парламент през пролетта на2014 г. Енчев е отново издигнат от НФСБ, но без успех. Успехът идва на изборите за 43-то Народно събрание през есента на 2014 г., когато НФСБ влиза в парламента в коалиция „Патриотичен фронт” с ВМРО. Енчев е избран за народен представител от 26-МИР София област.
Следва обаче бърз разрив с лидера на НФСБ Валери Симеонов, който в предходните години осигурява популярна трибуна на Енчев с предаване в телевизия „Скат”. Велизар Енчев напуска коалицията „Патриотичен фронт”, а в началото на този месец обяви създаването на движение за радикална промяна, назовано „Българска пролет”, което предстои да прерасне в политическа партия и да копира гръцката радикална лява коалиция „СИРИЗА”.
След огласяването на неговата принадлежност към Държавна сигурност от Комисията по досиета за първи път през 2007 г. става един от най-изявените противници на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби и на разкриването на сътрудниците й от Комисията по досиетата. Той заема тезата, че законът слага под един знаменател доносници и разузнавачи, които са работил за интересите на България. В много от публикациите му са изпълнени с откровени лични нападки към представители на Комисията по досиетата, които набеждава в извършване на престъпление с дейността им, определена със закона, приет в резултат на политически и обществен консенсус през декември 2006 г. На 17 април 2015 г. внася в парламента, подписан единствено от него, законопроект за отмяна на закона за досиетата и за закриване на Комисията по досиетата.
|