|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досието на Велизар Енчев: От донесения за състуденти до безпределно предан на дружбата с великия Съветски съюз ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - НС
Написано от Христо Христов   
Петък, 24 Април 2015 13:47

alt
Сайтът desebg.com публикува личното кадрово дело на Велизар Енчев, щатен служител на Първо главно управление на Държавна сигурност от 1985 г. В 43-то Народно събрание той е независим депутат, след като много скоро след избирането му напусна парламентарната група на коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и МВРО-БНД”, от чиято листа влезе в парламента. Миналата седмица той внесе в Народното събрание законопроект, с който предлага отмяна на закона за досиетата и закриване на Комисията по досиетата. Както и за другите сътрудници, обявени от Комисията по досиетата, така и материалите за Велизар Енчев в архива на ДС са общодостъпни и достъпът до тях е уреден в закона за досиетата, който самият той желае да бъде отменен.


Произход и образование

Архивните материали за щатните служители на ДС, какъвто е бил Велизар Енчев,  са оформени в т. нар. лични кадрови дела (ЛКД). В тях е събирана информация за съответното лице от момента на неговото проучване за служител в МВР-ДС, до напускане на системата. В ЛКД-то на Велизар Енчев Държавна сигурност е събрала набор от документи за неговия произход.

Той е роден през 1953 г. в гр. Гълъбово, Старозагорско. Баща му е завършил Висшата военна академия „Г. С. Раковски” през 1953 г. и е служил в различни поделения. Преди 9 септември 1944 г. е бил член на РМС и ятак на Габровско-Севлиевския партизански отряд. През 1946 г. става член на БКП. Признат за активен борец против фашизма и капитализма. През 1979 г. се пенсионира с чин полковник.

Майка му е безпартийна. Работи в Окръжния комитет на Димитровския социалистически на народната младеж (ДСНМ) в Стара Загора, а след това като технически секретар в ЦК на ДСНМ – София също като технически секретар. В МНО работи като машинописка, а в Комитета за партиен и държавен контрол като секретар-машинописец.

От 1961 г. семейството на Велизар Енчев живее в София. Той завършва политехническа гимназия в София през 1971 г. Отбива военната си служба в Школата за подготовка на запасни офицери „Христо Ботев” в Плевен 1971-1973 г., където получава  звание лейтенант и длъжност командир на радиорелеен взвод.
През 1973 г. е приет в Софийския университет „Климент Охридски”, специалност „Журналистика”. Дипломира се през 1978 г. По време на следването си  завършва двегодишен курс за лектори и пропагандисти – профил „международни отношения”.


Журналист в сектор „Класово-партийно възпитание”

От януари 1978 г. до май е литературен сътрудник във в. „Работническо дело”. От месец май до декември 1978 г. работи като специалист в секция „Периодичен печат” към Комитета за култура. От декември 1978 г. е щатен журналист – редактор в  отдел „Идеология” на вестник „Отечествен фронт”, където отговаря за сектор „Класово-партийно възпитание”. Води рубриката „Никой не е забравен”.

През 1981 г. е в едногодишен неплатен отпуск, прекаран със съпругата му, която е професионално ангажирана в Обединения институт за ядрени изследвания в гр. Дубна, СССР. По време на престоя си в Съветския съюз Енчев работи на хонорар в редакцията на в. „Дружба” в Москва в отдел „Култура и комунистическо възпитание”. Нещатен кореспондент на в. „АБВ” в Москва.


Проучван в Първо главно управление на ДС

В секретните резултати от психологическото му изследване в Първо главно управление на ДС е посочено, че в професионален план харесва много професията на журналиста заради престижността й. „Твърде взискателен, задълбочен, високо отговорен и прецизен до педантичност, поради което е по-бавен в процеса на писането, по-рядко публикува”, е отбелязано в документа.

В проучването му е отбелязано, че „съвместно с представители на ЦК на бойците против фашизма и капитализма, и МВР участва в издирването на укрили се от народното възмездие бивши палачи и сътрудници на монархофашистката власт в нашата страна”. По това време той работи върху темата „Българският буржоазен печат и вестник „Зора” (1918-1944). Сътрудничи на съветския вестник „Дружба” в Москва. Член на Съюза на българските журналисти и на доброволните отряди на трудещите се.

„Енчев е млад журналист с всестранни и непрекъснато развиващи се интереси. Притежава солидна политическа подготовка.” Характеризиран е като един от „най-талантливите и активни млади журналисти в редакцията” на в. „Отечествен фронт”. Член на ДКМС от 1968 г., а на БКП от 1984 г.


Решението за назначаването му в ПГУ-ДС

„С кандидатът е поддържан постоянен оперативен контакт от юни 1984 г. Изводите са, че той притежава необходимите качества за служител в ПГУ-ДС – дисциплиниран, оперативен, конспиративен, находчив, инициативен и принципен. По характер е откровен, вежлив, самокритичен, с чувство за мярка, последователен и амбициозен.

Умее да убеждава, да агитира и да внушава уважението си към личността на събеседника. Твърде наблюдателен, аналитичен в мисленето, стреми се да предугажда, да усеща, да разбира и тълкува човешките постъпки.

 

alt

alt

alt

alt

 

Има бърза мисъл и бърз говор. Ерудиран с трайни общокултурни интереси: политика, история, социална психология, художествена литература, изобразително изкуство, музика, спорт”, е записано в документите, свързани с проучването му за служител в едно от най-елитните структури на Държавна сигурност – Първо главно управление (разузнаването).

В проучването е подчертано, че той „няма близки засегнати от мероприятията на народната власт и живущи в капиталистически страни”.

Решението за назначаването му в ПГУ е резолирано от тогавашния началник на разузнаването ген. Васил Коцев. Според документите в ЛКД-то на Велизар Енчев той е назначен в отдел 17 „Линия А – Китайска народна република и Албания” на ПГУ.


Контакт с разузнавач от 1976 г. и донесения за колеги студенти

От документите в ЛКД-то на Велизар Енчев става ясно, че още като студент, много преди да се ориентира към работа в Държавна сигурност, е контактнат от служител на ПГУ. Това става през 1976 г., а човекът, който е влязъл във връзка със студента Енчев е капитан Валентин Велев, разузнавач при отдел 05 „Нелегали” на ПГУ.

Оперативният работник от разузнаването е  поискал от Енчев сведения за съкурсниците му – Веселина Седларска и съпруга й Костас Анастасос, както и за Радосвет Банков. В документа е отбелязано, че той дава изчерпателен отговор.

Ето как описва Енчев оперативният работник: „Съжалява, че не е станал партиен член, когато е бил в казармата, но тогава баща му го е възпрял, понеже нямал опит в живота. Много предпазлив, което му качество граничи с мнителността. Накрая на срещата го помолих да напише това, което знае за посочените по-горе лица и за дейността на комсомолската организация. Отначало той внимателно отклони моята молба, особено по втория въпрос. Съгласи се да даде сведения за лицата и писмено изказване от негова страна по време на заседанието [на комсомолската организация].”


Добре изграден марсксистко-ленински мироглед

В строго секретна справка относно: Осъществения оперативен контакт с Велизар Енчев е посочено, че „в политически план Велизар Енчев показа задълбочени познания по политическата обстановка в света, интерес към обстановката на Балканите и по-конкретно към македонския въпрос”.

И още: „Енчев има добре изграден марсксистко-ленински мироглед, правилно отношение към политическия курс и решения на партията и правителството, като активно ги подкрепя. Считам, че той може да бъде назначен като служител на ПГУ-ДС и успешно да бъде използван в разузнавателната работа по Югославия” е посочено през юни 1985 г. от офицер, ангажиран с проучването му.


В строго секретна справка относно: Изучаването на Велизар Енчев чрез оперативен контакт е уточнено, че контактът с него е продължил 1 година и 2 месеца. Още преди да постъпи в ПГУ-ДС той дава писмена информация по някои от задачите, а именно:

  • Информация за водените разговори на съпругата му с английски специалисти, което по преценка на оперативните работници представлява интерес;
  • Доклад на тема „Македонският въпрос” в политика на САЩ между двете световни войни;
  • Сведение за етиопски граждани – аспиранти в АОНСУ;
  • Сведения за негови студенти.

В доклада си „Македонския въпрос” в политиката на САЩ между двете световни войни”, който е приложен в досието му Велизар Енчев дава следната интересна оценка на национализма: „По своята роля национализмът е обективен помощник на империалистическата политика на Балканския полуостров, той е разделителната линия между държавите в района, която затруднява разбирателството и сътрудничеството”.

 

В органите на ДС: Да води активна борба срещу враговете на социализма

„Трябва да подчертая, че Енчев желае да постъпи на работа в органите на ДС без колебание и без да поставя условия. Желанието му е продиктувано от стремежа да води по-активна борба срещу враговете на социализма”, се посочва в един документ на ПГУ от финалната част от проучването на кандидата,  изготвено от полк. Христо Сариев през юли 1985 г.

На 1 септември 1985 г. комисия по подбора с председател ген. Иван Горинов зам.-началник на ПГУ провежда среща-разговор с Енчев, който тогава е 31-годишен. Комисията предлага да бъде назначен на работа в отдел 17 на ПГУ-ДС, като остане на постоянно прикритие в редакцията на в. „Отечествен фронт”, където дотогава работи като журналист.


Безпределно предан на делото на БКП и дружбата със СССР

При назначаването му в разузнавателната структура на Държавна сигурност той подписва клетвен лист, в който се заклева да бъде безпределно предан на БКП и „дружбата с великия Съветски съюз”.

 

alt

 

През юни 1986 г. успешно завършва тримесечна разузнавателна школа при ПГУ.


В резидентурата на ПГУ в Белград

От 23 януари 1987 г. е изпратен на задгранична работа под прикритието на кореспондент на в. „Отечествен фронт” в Белград. „Бързо се утвърди като един от основните информационни работници на резидентурата. Ползва се с уважение и авторитет. Води две основни разработки на резидентурата в близо време категоризирани като ОВ [оперативни връзки]”, е посочено в една от атестациите му в ЛКД-то.

„Препоръчваме му да продължи да се учи от по-опитните си колеги и още по-решително да излиза с инициативи и предложения по АМ [активни мероприятия], към което има подчертан вкус и политическа нагласа” е записано в  строго секретна оценка на Велизар Енчев  с дата 22 ноември 1989 г.


След промените

Той е един от офицерите в ПГУ, които след трансформацията на ПГУ в Национална разузнавателна служба (НРС) през февруари 1990 г. остава на служба. Той продължава да е в резидентурата в Белград под прикритието на кореспондент на „Отечествен вестник” и БНТ.

 

Позицията на Велизар Енчев за работата му в разузнаването

В книгата си „Аз бях в разузнаването” посочва:

„Нека сам представя своята визитка в българското разузнаване: от 1987 до 1993 г. капитан Велизар Енчев работи в резидентурата на НРС в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) на прикритието кореспондент на БНТ и вестниците „Отечествен фронт“ и „Отечествен вестник“. Като военен кореспондент в Югославия, изпраща в София информация до държавното ръководство, която е изключително ценна в навечерието и по време на гражданската война във федерацията. През 1996 г. капитан Енчев е дисциплинарно уволнен от НРС.

Това става след личното настояване на премиера Жан Виденов, който е засегнат от негов журналистически коментар, критикуващ балканската политика на БСП и порицаващ изявлението му, че „Западните покрайнини трябва да се наричат Източна Сърбия“.

В тези редове прави впечатление, че Енчев посочва, че е работил в НРС (Националната разузнавателна служба) от 1987 г., което фактически е невярно твърдение и подвежда читателите, тъй като НРС е създадена през февруари 1990 г., а дотогава съществува първо главно управление на ДС, в което именно Енчев е работил. От интерпретацията на Енчев излиза, че по някаква причина той не желае да изложи истината, че е работил в разузнавателната структура на Държавна сигурност и то не от 1987 г, а от 1985 г., каквито са фактите в негово лично кадрово дело.


Посланик при СДС в Загреб

По времето на управлението на ОДС при кабинета Костов с указ на президента Петър Стоянов през август 1997 г. е назначен за посланик в Загреб, където мандатът му продължава до 2002 г.


Отново към журналистиката

След това е водещ на предаване в „Телевизия 7 дни”, коментатор в бургаския вестник „Десант”, изпълнителен директор в „Еко телевизия” и водещ „Дискусионно студио”  в телевизия „Скат”.


Опити да влезе политиката

През 2005 г. на изборите за кмет на София се явява като независим кандидат, който печели 2,6 процента или 9600 гласа. През 2007 г. на местните избори е кандидат за общински съветник, издигнат от коалиция „Социален протест”.

Работата му в телевизия „Скат” му помага да влезе в листите на политическата формация на собственика на медията Валери Симеонов. През май 2013 г. Велизар Енчев е кандидат за народен представител в 42-то Народно събрание, издигнат от партия „Национален фронт за спасение на България”  в 19-МИР Русе и в 24-МИР София, но НФСБ не успява да прескочи 4% бариера. На изборите за Европейски парламент през пролетта на2014 г. Енчев е отново издигнат от НФСБ, но без успех.

Успехът идва на изборите за 43-то Народно събрание през есента на 2014 г., когато НФСБ влиза в парламента в коалиция „Патриотичен фронт” с ВМРО. Енчев е избран за народен представител от  26-МИР София област.

 

alt

 

Следва обаче бърз разрив с лидера на НФСБ Валери Симеонов, който в предходните години осигурява популярна трибуна на Енчев с предаване в телевизия „Скат”.

Велизар Енчев напуска коалицията „Патриотичен фронт”, а в началото на този месец обяви създаването на движение за радикална промяна, назовано „Българска пролет”, което предстои да прерасне в политическа партия и да копира гръцката радикална лява коалиция „СИРИЗА”.


Противник на отварянето на досиетата

След огласяването на неговата принадлежност към Държавна сигурност от Комисията по досиета за първи път през 2007 г. става един от най-изявените противници на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби и на разкриването на сътрудниците й от Комисията по досиетата. Той заема тезата, че законът слага под един знаменател доносници и разузнавачи, които са работил за интересите на България.

В много от публикациите му са изпълнени с откровени лични нападки към представители на Комисията по досиетата, които набеждава в извършване на престъпление с дейността им, определена със закона, приет в резултат на политически и обществен консенсус през декември 2006 г. На 17 април 2015 г. внася в парламента, подписан единствено от него, законопроект за отмяна на закона за досиетата и за закриване на Комисията по досиетата.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов