Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Досиетата на депутатите: Нейчо Неев (СДС) |
WHO IS WHO - НС |
Написано от Христо Христов |
Вторник, 18 Август 2015 10:46 |
През 2007 г. Комисията по досиетата разкри принадлежността на Неев към ДС в качеството му на съдържател на явочна квартира под псевдонима „ИВА” на Окръжно управление на МВР-ДС Шумен от 1978 г. По това време Неев, който е електроинженер, работи в „Електроснабдяване” Шумен. Според архивните документи той е снет от оперативен отчет през 1990 г., а досието му е унищожено през месец май същата година по време на тайното прочистване на досиетата от БКП/БСП, разпоредено от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.
През 1989 г. става член на Клуба за гласност и демокрация. Между 1990 и 1993 г. е член на Координационният съвет на СДС. В 36-то Народно събрание (1991-1992) е избран за депутат от листата на СДС от 30-МИР Шумен. По това време той е член на Федерация на клубовете за гласност и демокрация – една от организациите в СДС. Изборът му в Народното събрание не е директен. Неев влиза в парламента с решение на ЦИК от 21 септември 1992 г. на мястото на друг депутат от СДС.
Остава в парламента 3 месеца – до 30 декември 1992 г., когато е избран от Народното събрание за зам.-министър-председател и министър на транспорта в съставеното с мандата на ДПС правителство на проф. Любен Беров след свалянето на правителството на СДС с премиер Филип Димитров. Решението Неев да стане вицепремиер и министър на транспорта става буквално минути преди гласуването на парламента, тъй като титулярят от предишния кабинет в транспортното министерство Александър Александров се отказва в последния момент.
За краткия си престой в изпълнителната власт Неев се прочува с израза „Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер”. Впоследствие в интервюта в медиите отрича да е произнасял тази фраза. Като вицепремиер и министър се пуска да оправя проблемите в енергетиката и транспорта. В изпълнителната власт Нейчо Неев не се задържа много – освободен е през септември 1993 г. След това той се връща в парламента – правата му на народен представител са възстановени с решение на Народното събрание от 23 юни 1993 г. При освобождаването му не се посочват мотиви. Според информацията и коментарите тогава в медиите Неев е сменен заради многото управленски гафове. Самият той впоследствие в интервю дава друго обяснение на причините: „Сам си подадох оставката. Тогава просто реших, че каквото трябваше да направя за страната, го направих”. След политиката се занимава с частен бизнес в сферата на транспорта.
През 1999 г. Нейчо Неев е арестуван и привлечен като обвиняем по делото, образувано за нарушаване на югоембаргото, наложено през 1992 г. срещу Югославия с резолюция на Съвета за сигурност на ООН в началото на военните конфликти, свързани с разпадането ѝ. По делото са привлечени и други 10 лица, които не заемат публични постове. Той става и подсъдим по същото дело, но по-късно делото срещу него е прекратено.
Позицията на Нейчо Неев за принадлежността му към ДС През 2007 г., когато при проверката на народните представители от Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов за първи път е разкрита принадлежността на Нейчо Неев към Държавна сигурност в качеството му на народен представител, той не взима отношение. През 2008 г. при проверката на членовете на Министерския съвет неговото име отново е обявено в списъка със сътрудниците на тоталитарните комунистически служби в правителствата след 10 ноември 1989 г. Тогава в интервю за сайта e-vestnik.bg на въпрос за досието му Неев отговаря с думите: „Всичко това е едно недоразумение. Може някой да си е правил нещо от мое име, но с мен никой не е говорил на тази тема, за пръв път и аз като вас научих за това досие от вестниците. Ако се направи очна ставка пред овластената комисия, ще се разбере поне един от методите на работа в ДС. Виж още в профила на Нейчо Неев в Регистъра на сътрудниците (проследи линка – ТУК).
|