Сайтът desebg.com публикува част 5 от „Досието на Ахмед Доган онлайн”. Тя съдържа документи (1-68 листи) от работното досие на агент „Сава”.

Сред тях са няколко разработки, които Ахмед Доган изготвя по поръка на ДС като:

• „Ислямът и революцията”, подписано от агент „Сергей” през 1979 г. за отричането на исляма в социалистическите страни и на Запад и използването му в страни като Иран при революцията с изгонването на шейха;
• „Турският национализъм и верския фанатизъм”, 1979 г.;
• „Идеологическо въздействие и духовно производство” – проблемът на двузначната култура на българските турци – подписано от „Сава” през декември 1979 г.;
• „Отношенията между българските турци, татари и гагаузи”, март 1980 г.;
• „Средства и форми на противодействие на национализма по българските турци”;
• „Антикомунистическите фалшификации за „тоталния” и „ретроградния” характер на социалистическата държава” от 1981 г.

В последния анализ (ръкописен - непълен текст и печатен) Доган се опитва да коментира тактиката на западните радиостанции като Би Би Си, „Свободна Европа” и „Гласът на Америка” при използването на обвиненията срещу социалистическите държави в тоталитаризъм. Изложеното от него съвпада с писаните по това време доклади от идеологическите инструктори в ЦК на БКП.

„Впечатляващ факт в тези диверсии по ефира е обстоятелството, че тоталитарният режим се издига до характеристика, която изцяло определя същността и характера на социалистическата държава, а като най-важен инструмент за балансиране на тоталитаризмът се изтъкват органите са сигурност (КГБ, ДС)”, пише Доган през март 1981 г.

Дотук в „Досието на Доган онлай”:

В част 1 са  архивните документи от личното дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г.

В част 2.1 се поместват първите сведения (1-42 листи) от работното дело на агент „Ангелов”, които той прави веднага след вербуването му от ВКР през август 1974 г., когато е войник в поделението 2570 на ГУСВ в Мътница, Шуменско.

В част 2.2 се съдържат агентурните донесения (43-98а листа) от работно дело на агент „Ангелов” в периода ноември 1974 г. – февруари 1975 г.

В част 2.3 са поместени доносите на Доган в периода март – юни 1975 г. (98-168 л.). Повечето от тях са предадени на оперативния му работник от ВКР в явочна квартира „Панела” в Шумен. Доносите му са свързани с различни войници в поделението на Строителни войски край града.

В част 2.4 се публикуват агентурните сведения на агент „Ангелов” (169-231 л.) от работното му дело в периода юли 1975 г. – януари 1976 г. Това е финалният период от службата на Доган в Строителни войски, след което се уволнява.

В част 3 са представени документи (1-115 листи) от личното дело на агент „Сергей” – псевдонимът, под който Ахмед Доган е превербуван от I-ви отдел (разузнавателен) на ДС в Окръжно управление на МВР във Варна на 10 февруари 1976 г., за да бъде използван от разузнаването по турска линия. Документите се отнасят за периода февруари 1976 – април 1979 г.

В част 3.1 са публикувани документи (116-201 листи) от личното дело на агент „Сергей”, псевдонима под който Доган е превербуван от I-ви отдел (разузнавателен) на ДС в Окръжно управление на МВР във Варна през февруари 1976 г. От юли 1979 г. Доган вече е агент „Сава” на ПГУ. Документите се отнасят за периода май 1979 г. – юли 1980 г.

В част 3.2 се представят документи (202-272 листи) от личното дело на агент „Сергей” – „Сава” в периода август 1980 г. – април 1981 г.

В част 4.1 са публикувани материалите от тома „Приложение №1 – финансови документи на СС „Сергей” (1-84 листи) в периода март 1976 г. – декември 1981 г.

Част 4.2 съдържа материалите от том „Приложение №1 – финансови документи на СС „Сергей” (83-170 листи). Това са отчетните документи за получените от него възнаграждения от Първо главно управление на ДС в периода януари 1982 г. – юни 1986 г.

Документите от досието за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов съгласно закона и са предоставени от комисията по досиетата.

В тях са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.

Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите.

Някои от архивните документи не са в добро състояние, което затруднява прочита им още в оригинал. Поради тази причина дори при сканирането им и допълнителната обработка качеството не може да бъде подобрено.

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 5.1.