|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Андрей Ковачев: Историята на комунизма е и урок по гражданско образование за младите българи ПДФ Е-мейл
Рубрики - Образование: комунизъм
Написано от Христо Христов   
Сряда, 30 Март 2016 09:46

alt
Сайтът desebg.com публикува интервю с евродепутата Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ), организатор на проведената на 14 март 2016 г. в Европейския парламент дискусия „Знание за миналото – памет за бъдещето”, посветена на необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище. Той отговаря на въпроси на журналиста Христо Христов.


Г-н Ковачев, през 2010 г., когато организирахте първия голям форум – конференцията „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989”, посветена на съпротивата на българското общество срещу комунистическия режим и преосмислянето на тоталитарното минало, представял ли сте си, че 6 години по-късно вече ще говорим за влизането на този период по-сериозно в учебниците по история?

– Това е било моя цел. Аз съм си представял, че с тези инициативи в Европейския парламент ще дадем импулс в България да се случат нещата, така както са се случили в други източно европейски страни, бивши комунистически държави. А това в крайна сметка опира до факта младите хора да знаят своята история. История, която не е нито лява, нито дясна, а обективна.


Неслучайно започвам разговора с този въпрос, защото онези, които не са запознати с всички ваши последователни инициативи, биха помислили, че дискусията за необходимостта от изучаването на тоталитарните режими на ХХ век в училище е едва ли не нещо инцидентно.

– Убеден съм, че миналите поколения българи, изстрадали мечтата да сме отново част от общото демократично семейство, заслужават обществото да знае истината за тоталитарния комунистически период. Както и младите поколения българи, които не са живели през този период, за да не бъдат подвластни на манипулациите на сили или сенки от миналото, чийто стремеж е да има един идеализиран образ за комунизма, както е било по време на самия режим.

Този наш дълг в двете посоки – към миналите поколения и към бъдещите поколения – ние трябва да го изпълним. Промените, които се очакват в учебните програми в България, трябва да бъдат в тази посока. Обнадежден съм и от желанието на министъра на образованието Меглена Кунева от посланията на президента Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов за извършването на такава стъпка.

 

alt

 

Надявам се, че и надолу по административната верига в МОН, както и в издателствата, които трябва да подготвят учебниците ще направят необходимото по-най-добрия начин българските учители да могат да преподават тази част от историята. Тя е и един урок по гражданско образование за младите хора в България, защото да бъдеш активен гражданин и да имаш гражданска позиция затова трябва да се откъде идва народът ти и какво е преживял, особено в близкото минало.


Вие сте евродепутат, ангажиран сте с работа в Европейския парламент, но с фокусирането на темата за необходимостта за изучаването на комунистическия режим в училище показвате, че следите и сте много добре запознат с актуалните проблеми и в България. По време на дебата в Европейския парламент бяха направени и конкретни предложения за решаването на този проблем. Тези предложения ще стигнат ли по някакъв начин до МОН?

– Аз поддържам контакт с министър Кунева и ще я информирам за дебата, който протече по време на дискусията и предложенията, които проф. Евелина Келбечева направи. Очаква се историците да организират една конференция в София и заедно с МОН да се проговорят новите моменти, които трябва да залегнат. Сега е моментът за този обществен дебат. Тук, според мен, трябва да привлечем и представители на учителите. Това са хората, които в края на краищата трябва да преподават новата материя по едни не сух и безинтересен начин, а така, че стимулира аналитично мислене.

Не на последно място това обучение трябва да съдържа и интерактивния елемент – да използва публикувани онлайн документи, свидетелства, изследвания и т.н., а също така и посещения на места на памет за жертвите на комунизма. Не знам дали българските учители са готови да поемат този кръст и да преподават по един обективен и модерен начин този период и да не бъде замитан под килима само с няколко часа в края на учебната година, а да му се отдели достатъчно внимание, защото той е много важен за формирането на активната гражданска личност.

Не виждам причина в часовете по гражданско образование да се организира дебат за пропагандата с комунистическите паметници и символи. Тези инструменти на пропагандата трябва да бъдат осмислени. Ние се задушаваме от тях. Една част от тях трябва да бъдат демонтирани и преместени. Това е моето лично мнение. Най-малко трябва край подобни тоталитарни паметници да се сложи обозначителна табела и трябваше вече да се е случило. Отделно смятам, че комунизмът не е само това, което се изучава в момента – комунистическите лидери или историята на самия комунизъм, а в същото време жертвите да са забравени и непознати.


В предварителния разговор с участниците в дискусията, пристигнали в Брюксел от България, вие говорихте за актуалните проблеми в Европейския съюз. В България след събитията с анексирането на Крим и войната в Сирия доста маски паднаха и сме свидетели на една активна агресия и по отношение на миналото, особено, когато в него се засяга интереса на Русия към страната ни. Как ще коментирате този факт?

– Ние наблюдаваме подобни хибридни войни в целия Европейски съюз. Някои страни са по податливи на тази пропаганда от Москва, която е абсолютно целенасочена и специфична за всяка страна със слабите точки, където пропагандата работи за промяна на общественото мнение и против проевропейския избор.

 

alt

 

В българския вариант стремежът е да се продължи манипулацията с нашата история, недопускането на дебати по различни аспекти на комунистическото минало и запазване на интерпретацията, такава, каквато комунистите са я създали. Обвиняват ни, че сме искали да променим историята, а в действителност нашата цел е обективното ѝ представяне на основата на факти и документи. Въпросът е как ние може да имаме имунитет срещу подобна пропаганда, особено младите поколения? Не виждам друг начин това да стане освен чрез образованието. За съжаление българските медии в голямата си част са длъжници на обществото по тази проблематика. Показателно е, че определени медии изобщо не отразяват различните инициативи включително и последната дискусия в Европейския парламент.


От множеството изказвания на форума кое ви впечатли?

– Бяха направени много силни изказвания, но много ме впечатли влиянието на режима върху психиката на хората: чувството за липса на справедливост, това, че трябва да премълчаваш нещо, което се е случило, както и фактът, че и до ден днешен страхът да се говори за комунистическия режим присъства. Има хора, включително и в моето семейство, които ми казват: „Не е толкова безопасно да говориш по тези теми”. Просто хората не са сигурни, че няма да има последствия за тях, ако говорят.


В заключение трябва да отбележа, че предстоят да се заобиколят още „подводни камъни”. Дали МОН ще зададе какво точно трябва да влезе в учебниците, дали след това издателствата ще подберат такива авторски колективи, които да включат всички новоразкрити и важни факти от периода на комунизма и т.н. Очевидно това не е проблем, който ще се изчерпи в влизането на периода с по-сериозно изучаване в учебниците по история.

– Не е достатъчно само училището. Има много важен аспект, който го забравяме, а това е демократично мислещи служби. Новите попълнения в българските правоохранителни и правосъдието – полиция, следствие, прокуратура, съд. Не съм сигурен какво ще покаже едно изследване сред тези държавни структури как те възприемат комунистическия режим. А също така и българските специални служби. Ще е много интересно да се види как те възприемат периода 1944-1989 г., както такова изследване беше направено сред учениците.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов