Тридесет години след падането на Берлинската стена само в България няма музей на тоталитарния комунизъм. Липсва и институт за национална памет, така както в страни от бившия Източен блок.

Това констатираха с критично отношение към управляващите хората, обединени в няколко организации на репресираните от комунистическия режим, на форум проведен на връх 30-годишнината от падането на Берлинската стана - 9 ноември, събитие, което донесе свободата в страните от разпадналия се Източен блок.

В Дома на Европа в сградата на представителството на Европейската комисия в столицата ни се събраха съюзите на репресираните, ръководени от Лиляна Друмева, доц. Драго Михайлов и д-р Андрей Найденов от Бургас, събирайки свои членове от цялата стена, за да отбележат паметната дата, променила картата на свободна Европа преди три десетилетия.

Сайтът desebg.com препечатва интервю на Портал Култура с Катя Атанасова, продуцент на документалната поредица на Българската национална телевизия „Отворени досиета”. Поредицата, която е посветена на жертвите на тоталитарния комунистически режим, започва третия си сезон тази неделя, 10 ноември, неделя, от 17 часа, по БНТ 1. Първият от новите шест филма разказва съдбата на Иван Сираков, син на фабриканта Васил Сираков, собственик на единствената в България през 20-те години на миналия век букволеярна фабрика, която режимът на БКП национализира през 1947 г. „Отворени досиета“ се появи в края на 2014 г. и продължи с втори сезон през 2017 г. Поредицата провокира дебати, осъществени с Културния център на Софийския университет и НБУ. Зрителският интерес към филмите е бил най-силен във възрастовата група 18–34 години.

С внушително мнозинство от над 500 гласа Европейският парламент прие на 19 септември 2019 г. Резолюция за 80-годишнината от началото на Втората световна война и значението на европейското възпоменание за бъдещето на Стария континент. В документа се изтъква, че най-кръвопролитният в човешката история конфликт „започна като непосредствен резултат“ от пакта „Молотов-Рибентроп“, подписан между СССР и нацистка Германия на 23 август 1939 г. С Резолюцията се призовават всички държавни членки на съюза да направят ясна и принципна оценка на престъпленията и агресиите осъществени от тоталитарните режими през 20 век – нацисткия, фашисткия и комунистическия. Призовават се правителствата да положат усилия за повишаване на осведомеността на младото поколение за трагичните последици от тези режими. Сайтът desebg.com потърси за повече информация евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който участва в подготовката на документа и в последвалия дебат, и бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Пастор Христо Куличев напусна този свят днес, 11 юни 2019 г., съобщиха негови близки в социалните мрежи.

Евангелистът, който понесе репресиите на комунистическия режим, но не предаде християнската вяра, си отиде на 88 години.

Той е роден на 16 юли 1930 г. в с. Розово, Пещерско. Родителите му скоро след това се преместват в София. Баща му е духовният пример за християнин и той го въвежда в християнската вяра.

Младият Куличев е свидетел на политическия процес срещу пасторите през 1949 г., организиран от режима на БКП, с който е нанесен удар на духовните водачи на протестантите в България.

Едно от големите изпитания на пастор Куличев е казармата и решението му да се моли открито в нея и да не положи клетва, защото вече е дал обет пред Господ.