Desebg.com препечатва публикация на д-р Веселина Узунова от Института за исторически изследвания на БАН, посветена на съдбата на ген. Димитър Айрянов, началник на Въздушните сили на Царство България в периода 1941-1944 г., публикувана в сайта Faktor.bg. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Един стар албум със семейни снимки...

Един стар албум със семейни снимки ме накара да издиря информация и да напиша този материал. Собственикът на албума е софийски гражданин, потомък на известен от миналото търговски род от град Хасково. Той не познаваше повечето хора от снимките. Помни, че са му казвали от какъв голям род произлиза, но и че не бива да говори за това. Не знаеше и защо една от страниците с внимание бе отредена само на генерал-майор Димитър Айрянов – командир на Въздушните войски по време на Втората световна война, който мистериозно изчезва от затвора през 1950 г.

Затворникът от килия №114

Годината била 1945-та, а мястото – Централен софийски затвор. Затворникът от килия №114 на ІV отделение се различавал от останалите политически затворници. Той не носел стандартната затворническа униформа и към него всеки се обръщал с уважение. Според затворническото му досие, работил последователно в градината на затвора, като писар в архива, после счетоводител. През 1947 г. Министерството на правосъдието поискало от директора на затвора да изпрати „един затворник, бивш офицер, който да е работил по отчитане на автомобилната служба на войската, за да заведе отчитането на горивните, смазочни материали и пътуванията на колите на Министерството”. Върху искането ясно с молив била поставена резолюция: „ген. Димитър Айрянов”.

Документалният филм „Второто освобождение“, посветен на съветската окупация на България (1944-1947), стартира при голям интерес.

Той бе излъчен премиерно в рамките на тазгодишния „София Филм Фест“ в петък (17 септември 2021 г.) в условията на противоепидемични мерки и 30% заетост на зала „Люмиер“ в НДК, като билетите свършиха рано-рано и много зрители останаха разочаровани, че не могат да изгледат документалната лента.

Автори на сценария са историкът Евелина Келбечева и Светослав Овчаров, който е и режисьор на филма.

60-минутната лента представя периода на съветска окупация (до края на 1947 г. в България остават съветски военни части от Трети украински фронт и си тръгват, едва след като политическата опозиция на комунистическата партия е унищожена, б.а.), стъпвайки на неизвестни за широката публика архивни документи, а също така и архивни кадри.

Въпросът за съветската окупация на България досега е бил обект само на исторически изследвания (виж книгата на историка Веселин Ангелов „Третата национална катастрофа“, 2005 г., б.а.).

На 11 септември 1978 г., преди 43 години, в лондонската болница „Сейнт Джеймс” издъхва българският писател и критик на комунистическия режим в България и персонално на диктатора Тодор Живков Георги Марков.

Той почива от отравяне на кръвта 4 дни, след като е атакуван на моста „Ватерло” в Лондон от агент на Държавна сигурност, който чрез малко пневматично устройство успява да вкара в дясното бедро му миниатюрна сачма, съдържаща рядката отрова рицин – произведена в тайна лаборатория на КГБ и неоставяща следи в кръвта (виж повече за атаката срещу писателя в разследването на журналиста Христо Христов – ТУК).

През лятото на 1978 г. радио „Свободна Европа” завършва излъчваните в продължение на три години негови „Задочни репортажи за България”, дали най-точната характеристика на тоталитарната система в комунистическа България.

Малцина знаят, че човекът, който изважда през 1990 г. от архива на Първо главно управление (ПГУ) на ДС досието на агент „ПИКАДИЛИ“ (италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който преди броени дни почина в Австрия), заподозрян за убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. е полк. Радослав Райков, зам.-директор на Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ.

Сайтът desebg.com припомня малко известни подробности за този момент, свързващ агент „ПИКАДИЛИ“ и ликвидирането на Марков от ДС в началото на разследването на неговото политическо убийство, като публикува интервю на Христо Христов с Радослав Райков, включено в книгата на разследващия журналист „Убийте Скитник“ – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005).