Днес, 16 април 2015 г., се навършват 90 години от атентата в църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”), извършен от военната организация на БКП, който отнема живота на около 200 души, а ранените са над 500. Убити са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. Членовете на правителството се отървават само с леки наранявания, а цар Борис III не е в катедралния храм по време на взрива.

В историята атентатът, който е финансиран и подпомогнат от военното разузнаване на СССР и е организиран от членове на военната организация на Българската комунистическа партия, е най-кървавият терористичен акт на ХХ век.

Предисторията

 На 4 януари 1924 г. 21-то Народно събрание гласува Закона за защита на държавата (ЗЗД) , с който се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Въз основа на ЗЗД през април 1924 г., Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата.

В ръцете си държа едно изключително произведение – Зографското издание на „История славянобългарска”, което тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com.

Изключително, защото за първи път на българското общество се предлага критическо издание на Паисиевата история, 250 години след написването й.

Зографско издание, защото за първи път то е дело на усилията на монашеското братство на българския манастир „Св. Георги Зограф” в Света гора. Бързам да подчертая значението на този факт, защото ако допреди десетина години за монашеското братство в Зографската света обител се говореше и пишеше предимно като за общност, чийто основен проблем е недостатъчният брой на монасите, то днес ние имаме възможност да го преоткрием в напълно нова светлина.

 И това е така, защото новото двутомно издание (критическото, придружено с фототипно издание на Паисиевата история) е синтез между духовната устойчивост на онези малцина монаси начело със сегашния игумен на манастира архимандрит Амвросий, противопоставили се на опитите на бившата Държавна сигурност да изнесе духовните богатства на обителта през 70-те и 80-те години на ХХ век и енергията и интелектуалните усилия на едно ново поколение млади монаси, чието присъствие гарантира устойчивост на българското присъствие в „Зограф”.

Групата на евродепутатите за осмисляне на европейската история  в Европейския парламент ще бъде сезирана от неправителственото сдружение „Граждани за национална памет” за присъствието на народни представители, свързани с репресивния апарат на БКП в 42-то Народно събрание, както и за липсата на напредък в България за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало.

Това заявиха на пресконференция днес представители на сдружението „Граждани за национална памет” в своята първа публична изява. То обединява изследователи, журналисти, социолози и писатели в идеята за преосмисляне на комунистическото минало. Сред участниците в него са журналистите Мария Дерменджиева и Крум Славов, който е и бивш посланик в Дания, изследователят от сайта desehistory.com Георги Михайлов, социологът Васил Къдринов и писателят Ангел Николов.

От дружеството припомниха, че преди няколко години Европейският парламент е приел резолюция за европейската съвест и тоталитаризма с апел към страните-членки да подкрепят процесите, свързани с почитането на жертвите и престъпления на комунизма.

„Изпълни ми се една мечта. Да се поклоня на мястото, където е убит моя чичо депутатът от БЗНС „Никола Петков” Любен Боянов”. Това заяви пред desebg.com Лилия Недева, племенничка на народния депутат от опозицията през втората половина на 40-те години на ХХ век, който е убит през 1961 г. в лагера „Слънчев бряг” край Ловеч.

Вчера, 21 март 2015 г., тя и съпругът й за първи път поднесоха цвета в памет на своя роднина на каменната кариера на лагера край Ловеч по време на шествието-поклонение в памет на жертвите в него.

„Знаехме, че всяка година се провежда поклонение, но не знаехме кога точно става това. Този път научихме за датата от публикацията в dedebg.com”, обясни Лиляна Недева, която е пътувала до Ловеч от Стара Загора, където живее със семейството си. Тя сподели пред сайта спомените си за чичо си Любен Боянов: