„Трябва да кажем на младото поколение, че и фашизмът, и комунизмът са еднакво страшни за човечеството, култура, цивилизация”. Това заяви президентът Желю Желев на 10 ноември 2014 г. при откриването на изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие 1953-1964”, организирана от Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви” на 10 ноември 2014 г. в Музея на социалистическото (тоталитарно) изкуство.

Днес е национален траур по повод смъртта на първия демократично избран след промените държавен глава, а сайтът desebg.com публикува неговата последна публична реч (виж аудио файла по-долу).

„Неслучайно Съветският съюз става първата тоталитарна комунистическа държава в света. По неговия модел и Хитлер се опита да направи на основата на националсоциализма да направи подобен на болшевишкия модел”, заяви тогава Желев, който през последните години обръщаше внимание на преосмислянето на комунистическото минало и проблемите, свързани с него.

ГУЛАГ отдавна се е превърнал в синоним на съветската система за тежък принудителен труд и репресия. Съкращението на руски е акроним на Главное управление лагерей – името на Главно управление на наказателните лагери към НКВД (Народный комиссариат внутренних дел), название, зад което стоят тайните служби в СССР.

Съветските лагери за изправителен труд стават световно известни през 1972 г. с книгата на Александър Солженицин „Архипелагът Гулаг”. Оттогава до днес са публикувани редица спомени на оцелели в съветските лагери, както и исторически проучвания за ГУЛАГ. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям едно изследване на журналист, което се сочи за първата пълна документална история на съветските трудови лагери от възникването им след Руската революция до разпадането им в годините на гласността. Става въпрос за книгата на американската журналистка Ан Епълбаум, „ГУЛАГ – лагерите на смъртта”.

Обикновено западните изследователи трудно разбират случилото се в Източния блок, но на авторката на „ГУЛАГ” може да имате доверие. Тя ще ви спечели още с първите си редове. Епълбаум не само е прозряла, че смисълът на подобни изследвания е заключен във въпроса за автентичната памет към миналото, но и като опитен журналист използва стил, в който много успешно комбинира документалните свидетелства с разказа на ключови фигури и мемоарите на жертвите.

След над 5-годишна работа книгата е публикувана в САЩ през 2003 г. и на следващата година донася на автора Авторитетната награда за журналистика „Пулицър”. Преведена е на повече от 24 езика и за нея се изказват ласкаво хора като Збигнев Бжежински: „Монументална творба, която вечно ще стои като паметник на безбройните жертви на ГУЛАГ и като позор на всички онези, които го отричаха” и като Хенри Кисиндржър: „Съчетавайки педантичното изследване с множество разкази на оцелели „ГУЛАГ” осветлява мрачния свят, в който милиони умират при неописуеми условия”.

Мемориално място за памет (Музей на насилието) може да бъде организирано в Пловдив, ако общинските власти окажат нужното съдействие, научи сайтът desebg.com.

 През 2012 г. на конференция в Пловдив репресирани, музейни работници, архивисти и представители на европейски неправителствени организатори инициират създаването на подобен музей. Идеята е изключително уместна, тъй като в Пловдив съществува запазено в автентичния си вид място. Това са килиите, в които където са били задържани противниците на режима – от 9 септември 1944 г. до 1959 г. Става въпрос за подземния етаж на сградата на пл. „Ст. Стамболов” №1, която до края на 50-те години е била Областно управление на милицията. По спомени на пловдивчани подземията са се използвали за арест и местата за изтезание.

„И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“. Това е указание, което Георги Димитров, ръководител на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), дава от Москва до ръководството на БРП (к) в София през януари 1945 г. относно действията на съдебните състави от т. нар. Народен съд. Това не е единственото указание на съветския гражданин от български произход Георги Димитров. На 21 декември 1944 г. с телеграма, написана на руски език, той се разпорежда: „Никой не трябва да бъде оправдан“.

Утре, 1 февруари 2015 г., се навършват 70 години от произнасянето на смъртните присъди на Първи и Втори съдебни състави на „народния съд”, с които са избити тримата регенти, 22-ма министри, 67 народни представители от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Сайтът desebg.com припомня създаването и дейността на извънредния съд н началото на комунистическия режим в България.