Сайтът desebg.com публикува фоторепортаж от поклонението в София, посветено на жертвите на комунизма, проведено на 1 февруари – Деня на признателност и памет на жертвите на комунизма.

С цветя, венци и присъствие наследници на жертви на режима на БКП, граждани, политици, общински съветници и общественици участваха в отбелязването на 1 февруари - Деня, в който от 2011 г. в България официално се почита паметта и изразява признателност към жертвите на режима на БКП (1944-1989).  

Панихиди в тяхна памет бяха отслужени в църквата „Св. София” и параклиса параклис „На всички български мъченици” край НДК в столицата.

 Организираното от съюзите на репресираните от комунистическия режим отбелязаха 1 февруари с поднасяне на венци и цветя пред Паметника на незнайния воин, след което беше отслужена панихида в памет на жертвите в храма „Св. София”. Сред множеството бяха депутатите от ДСБ проф. Вили Лилков и Методи Андреев от ГЕРБ, както и министърът на вътрешните работи (2014-2015) Веселин Вучков.

На 21 август 2013 г., на връх 45 години от нападението на Чехословакия от войските на Варшавския договор, Паметникът на съветската армия в центъра на София осъмна в розово и с извинение към чехи и словаци за българското участие в окупацията (виж по-долу фотогалерията). След промените за част от българското общество обаче паметникът се е преврърнал в символ на лъжата и съветската окупация на България, която страната е потопена в комунистически тоталитарен режим за 45-годишен период.

Западната композиция на монумента, изобразяваща съветски войници, е оцветена в розово, а под нея на чешки и на български е изписано „България се извинява”, недвусмислено отправяйки послание с годишнината от срамната военна интервенция, сложила край на Пражката пролет преди 45 години.

Освен западната композиция, надписи „Прага’ 68” и „Извинете се бе!”, но в червено, са поставени и на централната част на паметника, където е официалния надпис: „На Съветската армия от признателния български народ”.

Миналата неделя в електронната библиотека на desebg.com представих новото документално изследване от архивите на Държавна сигурност „Пастори агенти на ДС” на Ангел Пилев.

Тя е една тъжна книга, която разкрива обвързването на хора на църквата с репресивния апарат на БКП. Историята обаче познава други случаи, при които свещениците не са предавали вярата и са успели да устоят на инквизициите на Държавна сигурност.

Един от тези хора е Харалан Попов, чиято книга „Изтезаван заради вярата си” представям тази неделя. Бързам да я представя, защото неговият покъртителен разказ има ново издание на български език и желаещите да се запознаят с него могат да намерят книгата преди да се е изчерпала (новото издание беше разпространявано свободно на премиерата на „Пастори агенти на ДС” миналата седмица).

Още повечето, че говорейки за тази книга сме изправени пред абсурд. Въпреки, че е издадена в първите години след рухването на комунизма книгата, а и подвигът на Харалан Попов не е толкова широко известен в България. В същото време в чужбина вероятно това е най-превежданата и печатана книга – над 2 млн. тираж от издаването й през 1970 г. и преведена на 26 езика!

Кой е Харалан Попов

Авторът на „Изтезаван заради вярата си” е роден на 7 март 1907 г. в село Червено градище, Великотърновско. Преди Втората световна война завършва библейско училище в Лондон. През 1937 г. става пастир от Евангелската петдесятна църква в Бургас, където е такъв до 1946 г.

Той е един от 15-те осъдени на т. нар. Пастирски процес през 1948 г. с обвинение в шпионаж. Прекарва близо 250 дни в следствието на Държавна сигурност, където не е пречупен. За около 35 дни е захвърлен в карцер дълбоко под земята без естествена или изкуствена светлина, където влагата и гладът, на който е подложен, го разяждат. Излежава общо 13 години в различни комунистически затвори и също така в най-големия лагер за политически затворници – „Белене”.

Излежава 13 години в комунистическите затвори (излиза на свобода през есента на 1961 г.)  и преминава през лагера „Белене”, но не прекланя глава. След сериозен международен натиск комунистическият режим го му позволява през 1962 г. да напусне България и да замине при жена си в Швеция (съпругата му Рут е щведка по националност, но е мисионер в България, която заедно с двете си деца от Харалан Попов се измъкват от НРБ през 1950 г., след като са подложени на различни спънки и унижения от комунистическия режим) в Швеция. Харалан Попов умира там година през 1988 г., малко преди рухването на комунизма в Източна Европа.

Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари ще бъде отбелязан в понеделник, в столицата с панихида в църквата „Св. София” от 11 часа, съобщиха за desebg.com от гражданските организации на репресираните от диктатурата на БКП.

Досегашните поклонения бяха провеждани пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, в района, който миналата година претърпя продължителен ремонт. В различни градове на страната се очаква Денят да бъде отбелязан също с поклонения и панихиди.

Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари се отбелязва официално в България от 2011 г., когато правителството на ГЕРБ взе решение за това по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). Идея за отбелязването на тази дата е представена пред президентите от политически емигрант и известен филантроп Дими Паница.