|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Чудо: Светият синод си спомни за жертвите на комунизма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Петък, 01 Февруари 2013 18:23

alt
За първи от промените през 1989 г. насам Светият синод на БПЦ открито почете жертвите на комунизма. Това стана днес, 1 февруари 2013 г., когато България за трета поредна година официално отбелязва Деня на признателност и почит на жертвите на комунистическия режим.

В патриаршеската катедрала „Александър Невски” беше отслужена панихида в тяхна памет от наместник-председателя на БПЦ и Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. В панихидата участваха свещеници от храмовете „Св. Неделя” и „Св. София”, както  митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който единствен, още преди да обявят досиетата на членовете на Светия синод, поиска прошка от българския народ.

Подобна църковна служба, ръководена лично от ръководителя на БПЦ, бил и временен и то в катедралния храм „Александър Невски” не е извършвана след 10 ноември 1989 г. до днес. Предните две години, когато официално се чества 1 февруари като Ден за почит на паметта на жертвите на комунизма, са се отслужвали панихиди в храмовете „Св. Неделя” (2011) и „Св. София” (2012).

Панихидата обаче не беше предварително разгласена и се проведе в почти празния катедрален храм, като на нея не присъстваха официални лица, а само ограничен брой репресирани.

продължава>
 
Непримиримият – Илия Минев ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 06 Януари 2013 18:41


altДнес се навършват 13 години от смъртта на Илия Минев, борецът за човешки права, който надживя комунистическият режим, но остана непризнат. Режимът на БКП го направи затворникът, лежал най-дълго по политически причини – цели 33 години. Повече дори и от Нелсън Мандела.

Човекът, който е познат на онези българи, слушали заглушаваното радио „Свободна Европа”, след като в началото на 1988 г. в дома му в гр. Септември, където е поставен от ДС под изолация, е основано Независимото сдружение за защита правата на човека в България (НДЗПЧ) и радиостанцията информира за събитията около него.

Илия Минев е сред малкото истински антикомунисти, които след 10 ноември 1989 г. претендират не за власт, а за трибуна, която така и не му е дадена. Той е набързо изтикан от „новите демократи” и през 2000 г. почина забравен и в нищета (виж повече за него в рубриката "Черен календар на комунизма” – месец януари).

Днес няма да намерите много медии, които да припомнят делото на този истински герой от епохата на комунизма, няма и организирано възпоменание в чест на паметта му.

В електронната библиотека на desebg.com представям една изключително важна книга, благодарение на която са съхранени автентични факти и спомени за дейността на Минев, както и разказа на самия антикомунист с най-дълга биография в комунистическите затвори в България.

Книгата е „Непримиримият Илия Минев” на българския емигрант Иван Гаджев. Той е известен със създаването на Института по история на българската емиграция в Северна Америка и издаването на книгите на политическия емигрант Петър Семерджиев. Както сам пише в предговора на „Непримиримият Илия Минев” Иван Гаджев успява да се свърже още перди промените по телефона с председателя на НДЗПЧ. Скромността и аскетизмът на Илия Минев е пословична и той отказва предложената му материална помощ. След промените търси обаче съдействие за спасяването на зрението на съпругата си, която страда от нелекувана глаукома. Така през февруари 1990 г. на разноски на Иван Гаджев Минев и съпругата му пристигат в САЩ, където зрението на жена е спасено след операция.

При това гостуване Гаджев записва разказите на Илия Минев. Именно тези аудио записи са в основата на книгата „Непримиримият Илия Минев”. Те обхващат целия житейски път на политическият затворник антикомунист. Разбира се, трудно е да се преразказват подобни преживяванията. Те трябва да бъдат прочетени.

.
продължава>
 
Вицепрезидентът Маргарита Попова: На 1 февруари 1945 г. е прекъсната националната памет и история на България ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Петък, 01 Февруари 2013 13:00

alt
Една от злините на комунистическия режим е това, че на 1 февруари 1945 г. е прекъсната националната ни история и националната ни памет, заяви вицепрезидентът Маргарита Попова в реч по време на поклонението в памет на жертвите на комунизма пред Мемориала в тяхна чест, край НДК в столицата.

Прекъсването на националната история и памет става чрез избиването на част от елита на българската нация – министри, депутати, регенти, генерали и офицери, интелектуалци точно на днешната дата през 1945 г., отбеляза тя.

По думите й и днес българското общество се пита, защо и днес има дефицит на липса на справедливост. Според нея е прекъснат естествения ход на историята. Осъдени на смърт са хора, които са живели и работили за родината. Хора, които са градили и създавали елит и са обичали България.

„Как днес да има справедливост, когато в резултат на насилственото прекъснатото ни развитие основни ценности бяха несправедливото разпределение на власт и на блага. Затова трябва да помним”, посочи Маргарита Попова.

 Тя подчерта важността на отдаването на памет и почит към жертвите на комунизма. Сайтът desebg.com дава възможност да чуете (в аудио файла по-долу) цялата реч на вицепрезидента Попова (от 13.40 мин. на записа).

продължава>
 
Да почетем жертвите на комунистическия режим ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 31 Януари 2013 14:48

alt
Днес, 1 февруари 2013 г., за трета поредна година България чества Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

През 2011 г. правителството на Бойко Борисов прие на тази дата официално да се почитат жертвите на комунизма. В мотивите си кабинетът посочи, че „1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. н. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ”.

Малко известен факт е, че предложението за официалното утвърждаване на тази дата е на незабравимия Дими Паница. То е внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев стана първият действащ държавен глава, който участва в специална тържествена церемония на 1 февруари пред Мемориала на жертвите на комунизма с отдаване на военни почести.

 Преди това той беше призован с отворено писмо от репресирани от комунистическия режим да отдаде почит на 1 февруари, което ще е важен знак, че жертвите на комунизма не са забравени.

продължава>
 
От Лайпцигския процес в лагерите на Гулаг ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 30 Декември 2012 16:16

Преди няколко месеца в една от книжарниците „Хеликон” една малка книжка привлече вниманието ми – „От Лайпцигския процес в сибирските лагери”. Става дума за спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. Представям ви я тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

„Тук няма нищо измислено, преукрасено, тук всяка дума е за съжаление горчива действителност. Тази глава е летопис на страшни дни и събития, в които аз по зла ирония на съдбата бях неволен участник и свидетел”. С тези думи авторът Благой Попов започва своите спомени за преживяното в Сталинова Русия.

Провъзгласен за един от героите на т. нар. Лайпцигски процес през есента на 1933 г. за подпалването на Райхстага Благой Попов логично се озовава в СССР. Той напуска своята родина България 10 години по-рано след опита на комунистическата партия да вдигне въстание през 1923 г., подкрепяна тайно от съветските специални служби с цел да дестабилизира властта в страната.

През 1934 г. Попов подновява работата си в Комунистическия интернационал на младежта, а неговия съпроцесник Танев – в профсъюзите. Димитров е издигат от Сталин за председател на Комунистическия интернационал. След Лайпцигския процес и тримата стават съветски поданици.


Сталиновите чистки през 1937 г.

Началото на спомените на Благой Попов е свързано с 1937 г., когато в навечерието на 20-годишнината от т. нар. Октомврийска революция Сталин инициира поредната параноична вълна от репресии в страната. Нейна жертва са и голяма част от чуждестранните комунистически функционери, сред които и много български комунисти.

По това време Благой Попов се опитва да завърши образованието си, прекъснато в България, в Химическия факултет на Всесъюзната промишлена академия „Сталин”. През пролетта на 1937 г. Попов става свидетел на изфабрикувания от Сталин процес срещу маршал Михаил Тухачевски и няколко генерали. „Едва минало ехото от процеса на Тухачевски, когато изневиделица дойде процесът на група членове на ЦК на ВЛКСМ, сред които Лукиянов, секретар на Московския областен комитет на комсомола и секретар на ЦК, Салтанов, редактор на вестник „Комсомолская правда” и други”, пише Попов. Набелязаните са набързо осъдени и разстреляни като предатели и шпиони.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 Следваща > Край >>

Страница 123 от 136
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов