Сайтът Държавна сигурност.com представя фотогалерия от изложбата на Костадин Събев „Лицата на Горянското движение”.

Оригиналите могат да бъдат видяни в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” №5 в столицата. В петък там беше премиерата на 2-ия том на документалния сборник „Горяните” (1949-1956), издаден от Държавна агенция „Архиви”.

Портретите на Константин Събев, посветени на горяните, нашумяха през последните няколко години заедно с малко познатата не само у нас, но и в Европа история за съпротивата срещу комунизма в България.

Движението на горяните представлява най-продължителната въоръжена съпротива (1945-1956) в страните от Централна и Източна Европа, попаднали под комунистически режим в края на Втората световна война.

С този факт българското общество може само да се гордее, тъй като досега България от епохата на комунизма е известна в световен мащаб като послушния сателит на СССР.

Днес, 11 април е международен ден на политическия затворник. В България тази дата не се отбелязва официално. Това не ни пречи да си спомним за онези мъже, които след 9 септември 1944 г. заплащат със свободата си, а някои и с живота си за своите убеждения, противоречащи на установената с Червената армия комунистическа власт.

След имената се нареждат тези на:
министър-председателя Константин Муравиев – осъден от т. нар. Народен съд на доживотен затвор и останал в затвора Белене до 1961 г.;
водача на земеделската опозиция Никола Петков – арестуван и осъден на смърт при монтиран съдебен процес през 1947 г. и убит;
социалдемократа Кръстьо Пастухов – осъден на 5 години затвор през 1946 г. и убит в Сливенския затвор;
бившия депутат и министър на външните работи Атанас Буров –  осъден на 20 години лишаване от свобода и починал в Пазаджишкия затвор през 1954 г.;
основателя на Независимото дружество за защита правата на човека Илия Минев – престоял в комунистическите лагери и затвори общо 33 години;
пастор Харалан Попов – излежал 13 години в комунистическите затвори заради вярата си до освобождаването му през 1961 г.;

Другата България. Много години преди да се появи популярното предаване по Би Ти Ви с това заглавие, а от няколко години и политическа партия със същото име, изразът е изречен за първи път от Стефан Попов (1906-1989), известен философ, общественик и политически емигрант след съветската окупация на България.

Тези неделя в електронна библиотека на desebg.com ви представям едно от задълбочените изследвания, посветени на българската политическа емиграция по времето на комунистическия режим. Книгата е с недвусмисленото заглавие „Прокудените”, а нейни автори са историците Елена Стателова и Василка Танкова.

През 1997-1998 г. двете участват в научен проект по издирване и проучване на архивни документи, материали, периодичен печат и други издания на българската политическа емиграция за периода 1944-1989 г., финансиран от фондация „Отворено общество”, който става основата за изследването им, публикувано през 2002 г.

Макар и по обясними причини авторите да не използват документи целия архив на бившата Държавна сигурност (по това време например архива на Първо главно управление на ДС, работило срещу „вражеската” емиграция, изобщо не е достъпен) изследването дава широка и пълноценна перспектива върху живота на българската политическа емиграция след 9 септември 1944 г. до падането на Берлинската стена.

С едно уточнение. Още в уводните думи историците подчертават, че вън от вниманието им остават емигрантските организации от левия спектър (по определение на авторите). Сред тях са двете големи организации Български национален комитет и създаденото през 70-те години Българско освободително движение, както и формациите на социалдемократите, анархистите и БЗНС-Врабча 1. Според Стателова и Танкова те трябва да бъдат предмет на самостоятелно проучване.

„Другата България” са хилядите българи, прокудени в чужбина от комунистическата власт след преврата на 9 септември 1944 г. Разпръснати по целия свят, те живеят с образа на родината, с нейното оспорвано минало, трагично настояще и неизвестно бъдеще. Ревностно пазят своите спомени, българските традиции и обичаи, честват националните празници и тачат историята. Принудени да се вградят в чуждия свят, българските изгнаници стават „другата България”, пишат авторите.

В историята на българската политическа емиграция след съветската окупация са обособени три групи емигранти. Първата е свързана с напусналите страната в периода 1944-1946 г. Някои от тях като дипломати, стопански дейци, студенти, са заварени извън страната преди окупирането й от армиите на Трети украински фронт, други я напускат непосредствено преди 9 септември 1944 г., трети бягат след започване на червения терор.

Втората, много по-голяма, вълна от политически емигранти се оформя сред процеса и убийството на земеделския лидер Никола Петков през 1947 г. и смазването на политическата опозиция в страната. Масово спасение зад граница търсят привържениците на земеделците. Това е периода, в който започва национализацията и насилствената колективизация, които принуждават много дребни градски собственици и селяни да изберат пътя на емиграцията чрез бягство от родината си.

След близо 45 години забрава свалената през 1967 г. пиеса „Да се провреш под дъгата” на убития в Лондон от ДС писател Георги Марков отново се завръща на българска сцена.

Сайтът Държавна сигурност.com научи, че тази есен се подготвя нейното поставяне в Народния театър „Иван Вазов”, камерна сцена. Пиесата, чиято премиера се очаква за началото на новия театрален сезон, ще бъде под режисурата на Асен Шопов, който я поставя за първи път през 1967 г. в Театъра на народната армия.

За постановката са привлечени куп известни актьори – Стоян Алексиев (Философа), Валентин Ганев (Учителя), Георги Мамалев (Гърбавия), Васил Михайлов (Акрабов), Руси Чанев (д-р Господов), Петър Попйорданов (Педро), Юлиян Вергов (Доктора) и Марин Янев (Санитаря).

Пиесата „Да се провреш под дъгата” на Георги Марков е авторска драматизация на новелата му „Санаториумът на д-р Господов” (1965).

Нейното действие се развива година преди края на Втората световна война. Мястото е  планински санаториум за туберкулозно болни, където пациентите Гърбавия, Учителя, Философа, Доктора и Педро се мъчат да спасят живота на ранена девойка – партизанка, като се противопоставят на действията на Акрабов, бивш фелдфебел и понастоящем техен събрат по съдба, на управителя на санаториума и на търсещите я жандармеристи. .