Държавни лидери от цял свят се събраха днес заедно с около 300 оцелели от нацисткия концлагер „Аушвиц-Биркенау” край южното полско градче Освиенцим на 70-ата годишнина от освобождаването на затворниците от „фабриката на смъртта”, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес. Тази паметна дата се отбелязва като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста.

На възпоменателната церемония присъстваха френският президент Франсоа Оланд, германският му колега Йоахим Гаук, президента на Австрия Ханс Фишер, българският президент Росен Плевнелиев и други висши политически лица и представители на монархически династии в Европа. Отсътва обаче руският президент Владимир Путин.

Аушвиц е освободен от Първи украински фронт, който тогава влиза в състава на Червената армия на 27 януари 1945 г. Сайтът desebg.com препечатва актуална статия на руския независим журналист Олег Кашин, който коментира настоящата политика на Русия по отношение на близкото минало. Коментарът на Кашкин е публикуван най-напред в trud.bg.

Сайтът desebg.com публикува рецензия на литературния критик Вихрен Чернокожев за новата документална книга „Радой – смутителят на реда и тоягата на властта” на Таня Стоянова и Стефан Стоянов, чиято премиера се състоя преди броени дни.

 
Документалната книга на Таня Стоянова и Стефан Стоянов „Радой – смутителят на реда и тоягата на властта“ (Издателство „Изток-Запад", 2013) е важна за мен не само заради публикувания за пръв път огромен документален масив за репресиите на Държавна сигурност през 1950-те – 1980-те години на ХХ век срещу хората на изкуството в Народната република България. И тези репресии до голяма степен успяваха и успяват – хората на изкуството стават все по-малко, все по-самотни, все по-мълчаливи „на свечеряване в литературата“, както писа неотдавна Георги Мишев. Впрочем, изкуството никога не е било, няма и да бъде масово чудо. В лабиринта от тоталитарсоциалистически безизходици, в началото на които неизменно стоеше: „Вход забранен!“ – Радой въпреки всичко намираше изход – да не бъде никога неутрален.

Никой не може да реабилитира тоталитаризма и никой повече не може да държи в ръцете си власт, която забранява истината.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев, при откриването в петък 12 октомври 2012 г. мултимедийната изложба „България 1944-1989 г. Забранена истина” в изложбената зала наДържавната агенция „Архиви” на ул. „Москавска” 5.

В откриването на експозицията участваха президентът (1997-2002 г.) Петър Стоянов и посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер.

Росен Плевнелиев коментира, че истината за съпротивителните движения срещу тоталитарната държава и нейните престъпления не трябва да се забравят и трябва да бъдат показвани на следващите поколения.

„Падането на Берлинската стена е най-яркият символ на краха на комунистическата доктрина”, посочи още държавният глава.

Днес, 6 януари 2015 г., се навършват 15 години от смъртта на Илия Минев, политическият затворник с най-продължителен престой зад решетките по време на комунистическия режим.

Годишнината от неговата кончина не се отбелязва официално, но сайтът desebg.com припомня делото на един от най-преследваните от режима на БКП антикомунисти в България. Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) по времето на комунизма си отиде през 2000 г., оставен в мизерия в старчески дом в Пазарджик.

Както и други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление и Илия Минев е почти забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на комунизма.