Паметта на българското общество за най-важни исторически събития, места и личности са свързани преди всичко с национално-освободителните борби и освобождението от Османска власт.

Това стана ясно по време на дебата „Минало несвършващо” в сряда вечер в Центъра за култура и дебат „Червената къща”. Там бяха представени резултатите от теренно изследване „Топоси на историческата памет”. То е осъществено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. и частично повторено за мюсюлманските малцинства през октомври 2010 г. – януари 2011 г. Проектът е на Нов български университет и Американския университет в България с ръководител Евгения Иванова.

Целта му е да идентифицира местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани.

Утре, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на националсоциалистическия,  комунистическия и други тоталитарни режими.

На този ден преди 75 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

За първи път датата 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

На 5 март 2013 г. се навършиха 60 години от смъртта на Йосиф Сталин. Знаем ли онези важни подробности за съветския ръководител, който успешно налага съветизацията в България чрез своите марионетки в БКП след септември 1944 г.? Един въпрос от по-цялостното влияние и роля на Сталин в световната история, който би предполагал интерес от страна на нас, българите.

Миналата неделя в електронната библиотека на desebg.com представих една много важна книга за Стопанина на Кремъл – „Тайната на сталинските престъпления” на Лейба (Лев) Фелдбин, познат под псевдонима Александър Орлов. Един от най-известните съветски резиденти в разузнавателната мрежа на СССР до Втората световна война. Човек, чиито разкрития от „кухнята” на специалните тайни служби заслужават специално внимание.

Тази неделя ви представям друга гледна точка – тази на съвременните западни историци в лицето на Саймън Монтефиоре и неговата книга „Сталин: Дворът на червения цар”, публикувана през 2003 г. Авторът преподава история в Gonville and Caius College, Кеймбридж. Член е на Кралското литературно общество. Известен с някои от най-добрите биографии на държавни лидери. Творбите му са преведени на над 30 езика. „Сталин: Дворът на червения цар” печели наградата за „History Book of the year” през 2004 г. от British Book Awards.

През 2007 г. издателство „Прозорец” издаде в България. Отличителното е, че тя не почива само на вече известни факти и документи. Монтефиоре работи с нови архиви, непубликувани мемоари и прави редица интервюта. Изследването му няма претенция, че е история на вътрешната и външната политика на Сталин, на военните му кампании, на младостта му.

„Това е хроника на дворцовия му живот от обявяването му за „вожда” през 1929 г. до неговата смърт”, посочва авторът. И още нещо много важно. В тази книга Сталин не е сам, а наобиколен от неговите най- близки другари в различни периоди от живота му – Молотов и Берия, Ежов и Жданов, Мехлис и Миконян, Каганович. По този начин авторът със стил, различен от сухите монотонни исторически повествувания, дава един много по-широк хоризонт. Той позволява на читателите да научат повече за висшата съветската политика при Сталин, на неговата неофициална власт и обичаите на върхушката в Кремъл.

Урокът за справяне с наследството на комунизма, който страните от Източна Европа научиха, е: не чакайте, а се справете с него. Това послание отправи министърът на външните работи Николай Младенов към участниците в международната конференция „Справедливост в прехода” – как страните от Близкият Изток и Северна Африка да осмислят своето минало.

Форумът е организиран от инициативата Sofia platform и Министерството на външните работи и събра в хотел „Шератон” дипломати, политици, експерти от страните от бившия Източен Блок, както и различни представители на Тунис, Египет, Либия, Сирия, Йемен.

Министър Младенов отбеляза, че в България продължава да съществува проблем с отношението към комунистическото минало, както и че дори днес не се провежда необходимият дебат за пълното прочитане на истината за комунистическия режим.

Той посочи някои законодателни инициативи предприети в началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, сред които и реституцията, но много други въпроси, свързани с 45-годишното управление на БКП са останали нерешени.

„Ние научихме, че колкото по-дълго се отлагат въпросите с минало, толкова по-болезнено е решаването им. Колкото по дълго се държат архивите затворени, толкова по-трудно е помирението”, заяви Младенов. .