Сайтът desebg.com припомня, че честването на днешния Ден на народните будители е забранено от комунистическия режим през 1945 г. и не се отбелязва в продължение на повече от четири десетилетия, до рухването му в края на 1989 г.

За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, по инициативата на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно №17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.

Преди няколко месеца в една от книжарниците „Хеликон” една малка книжка привлече вниманието ми – „От Лайпцигския процес в сибирските лагери”. Става дума за спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. Представям ви я тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

„Тук няма нищо измислено, преукрасено, тук всяка дума е за съжаление горчива действителност. Тази глава е летопис на страшни дни и събития, в които аз по зла ирония на съдбата бях неволен участник и свидетел”. С тези думи авторът Благой Попов започва своите спомени за преживяното в Сталинова Русия.

Провъзгласен за един от героите на т. нар. Лайпцигски процес през есента на 1933 г. за подпалването на Райхстага Благой Попов логично се озовава в СССР. Той напуска своята родина България 10 години по-рано след опита на комунистическата партия да вдигне въстание през 1923 г., подкрепяна тайно от съветските специални служби с цел да дестабилизира властта в страната.

През 1934 г. Попов подновява работата си в Комунистическия интернационал на младежта, а неговия съпроцесник Танев – в профсъюзите. Димитров е издигат от Сталин за председател на Комунистическия интернационал. След Лайпцигския процес и тримата стават съветски поданици.

Сталиновите чистки през 1937 г.

Началото на спомените на Благой Попов е свързано с 1937 г., когато в навечерието на 20-годишнината от т. нар. Октомврийска революция Сталин инициира поредната параноична вълна от репресии в страната. Нейна жертва са и голяма част от чуждестранните комунистически функционери, сред които и много български комунисти.

По това време Благой Попов се опитва да завърши образованието си, прекъснато в България, в Химическия факултет на Всесъюзната промишлена академия „Сталин”. През пролетта на 1937 г. Попов става свидетел на изфабрикувания от Сталин процес срещу маршал Михаил Тухачевски и няколко генерали. „Едва минало ехото от процеса на Тухачевски, когато изневиделица дойде процесът на група членове на ЦК на ВЛКСМ, сред които Лукиянов, секретар на Московския областен комитет на комсомола и секретар на ЦК, Салтанов, редактор на вестник „Комсомолская правда” и други”, пише Попов. Набелязаните са набързо осъдени и разстреляни като предатели и шпиони.

„Нуждаем от заряда на 9 септември 1944 г., от вярата, че дори задачи, които изглеждат трудни и непостижими, са постижими”. С тези думи лидерът на БСП Сергей Станишев коментира предстоящите предизвикателства пред кабинета „Орешарски”, който управлява с мандата и подкрепата на социалистическата партия.

Станишев направи изявлението пред съпартийци и симпатизанти на наследницата на комунистическата партия по време на честването на 9-ти септември днес в зала 3 на НДК, организирано от градската и областната организация на БСП. То мина под наслов „9-ти септември 1944 г. – 69 години от победата над хитлеро-фашизма”.

„Оцелели сме и сме се развивали (партията б.а.), защото сме работили за общественото благо и защото сме се адаптирали към новото време, и сме намирали верния път към сърцата на повечето от българите.

Вярвам, че ще успеем и този път да намерим пътя към съгласие в българското общество по основните приоритети без да се отказваме от нашите леви социални ангажименти, това е което ни предстои”, обясни лидерът на левицата.

Като изключа някои от книгите на проф. Диню Шарланов и още няколко издания в България не са много изследванията, посветени на Държавна сигурност като система. Една от малкото такива е книгата на историка Момчил Методиев (1969) „Машина за легитимност”, която представям тази седмица в електронната библиотека на сайта desebg.com.

„Държавна сигурност е травмата на българския преход. Вероятно най-дискутираният въпрос след неговото начало, темата за Държавна сигурност и нейното наследство, фокусира в себе си битката за оценката на комунистическото минало и начина, по който преходът беше извършен в България”, пише в увода си авторът.

Той мотивира изследването си с факта, че до 2008 г. ДС остава затворена за историците. Репресивен апарат на комунистическата държава дотогава е обект на множество мемоари на бивши служители в системата, а също така и на журналистически изследвания, някои от които ценни, тъй като стъпват на непроучени дотогава архиви.

От тази гледна точка „Машина за легитимност” е първият опит за по-цялостно представяне на ДС като система. Неговата цел е да се направи реконструкция на мястото и ролята на ДС в изграждането и функционирането на комунистическия режим в България.

Самият автор се сблъсква с ограничението на достъпа до архивите на ДС (книгата е писана в началния период, след приемането на закона за досиетата от декември 2006 г., когато все още документите на Държавна сигурност не бяха прехвърлени от МВР на комисията по досиетата, да не говорим за недостъпния архив на Първо главно управление на ДС).

„Моето убеждение, формирано вследствие на запознаването с достъпните архиви е, че Държавна сигурност трудно може да бъде определена като защитник на българската национална сигурност. В най-добрия случай може да бъде описана като пазител на партийната сигурност на Българската комунистическа партия”, посочва Момчил Методиев. .