Премиерата на книгата на Ангел Пилев „Пастори – агенти на ДС” снощи в Столичната библиотека се превърна в ценна дискусия за моралните стойности и качества и сила на две категории хора, преживели комунистическия режим – онези, които са се съпротивлявали и са платили за това с редица страдания и хора, които са сътрудничили на репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност.

Разбира се, центърът бе поставен върху сътрудничеството на пастори от българските протестантски църкви в България, чиито досиетата са публично разкрити. С книгата си авторът Ангел Пилев, самият той пастор, продължава серията от активни публични дискусии и документални изследвания, които представители на евангелската общност у нас организират през последните няколко години.

 Според пастор Пилев покаянието не е вече това, което трябва да бъде и само изнасянето на истината ще направи свободно обществото. Един от основните въпроси по време на премиерата в пълната зала „Надежда” на Столичната библиотека, бе след изнесените факти за принадлежност към ДС могат ли съответните духовници на продължат да бъдат водачи?

Групата на евродепутатите за осмисляне на европейската история  в Европейския парламент ще бъде сезирана от неправителственото сдружение „Граждани за национална памет” за присъствието на народни представители, свързани с репресивния апарат на БКП в 42-то Народно събрание, както и за липсата на напредък в България за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало.

Това заявиха на пресконференция днес представители на сдружението „Граждани за национална памет” в своята първа публична изява. То обединява изследователи, журналисти, социолози и писатели в идеята за преосмисляне на комунистическото минало. Сред участниците в него са журналистите Мария Дерменджиева и Крум Славов, който е и бивш посланик в Дания, изследователят от сайта desehistory.com Георги Михайлов, социологът Васил Къдринов и писателят Ангел Николов.

От дружеството припомниха, че преди няколко години Европейският парламент е приел резолюция за европейската съвест и тоталитаризма с апел към страните-членки да подкрепят процесите, свързани с почитането на жертвите и престъпления на комунизма.

Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари ще бъде отбелязан в понеделник, в столицата с панихида в църквата „Св. София” от 11 часа, съобщиха за desebg.com от гражданските организации на репресираните от диктатурата на БКП.

Досегашните поклонения бяха провеждани пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, в района, който миналата година претърпя продължителен ремонт. В различни градове на страната се очаква Денят да бъде отбелязан също с поклонения и панихиди.

Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари се отбелязва официално в България от 2011 г., когато правителството на ГЕРБ взе решение за това по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). Идея за отбелязването на тази дата е представена пред президентите от политически емигрант и известен филантроп Дими Паница.

Сайтът desebg.com ви предлага интервю с режисьора Атанас Киряков. Той е автор на повече от 100 документални филми. Някои от тях са посветени на престъпленията на комунизма като лагерите. През 2011 г. засне документалния филм „Горяни” (вижте го тук), разкриващ малко известни подробности за въоръжената съпротива на част от българското население срещу режима на БКП в първите години след 9 септември 1944 г.

Г-н Киряков, как се роди идеята за филм за горянското движение? Кога научихте повече подробности за горяните?

- Думата горяни съм я чувал отдавна, но разбира се, под сурдинка още преди 10 ноември 1989 г. След промените започнаха да се появяват тук-таме откъслечни информации. После се появиха няколко книги, сред които на Диню Шарланов за горяните. Най-вече бях впечатлен от първия том, посветен на горянското движение, издаден от Главно управление на архивите. И понеже навремето снимах документален филм за лагерите в Белене и Ловеч тогава ми правеше впечатление каква е причината толкова много народ да бъде изпратен по лагерите. Представях си, че това е една характерна жестокост на системата, но тогава нямах представа какъв е мащабът на репресиите на комунистическия режим.