Преди 39 години Държавна сигурност извършва една от най-успешните си операции срещу българската емиграция. След като не успява да ликвидира политическия емигрант Борис Арсов, председател на основания от него Съюз на българските революционни комитети (СБРК), ДС реализира операция по неговото отвличане от Дания, в която е емигрирал няколко години по-рано.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата, посветена на този случай под заглавието „Държавна сигурност срещу българската емиграция” (2000).

На 12 април 1974 г., от  ул. “Гудрунсвай” № 14 в кв. “Брабранд”  на датския град Орхус загадъчно изчезва един българин. Името му е Борис Арсов Илиев – председател на новосъздадената емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети (СБРК) със седалище Копенхаген. Той е и член на Българската лига за правата на човека и представител на Българския национален фронт в Дания. Издава бюлетин “Левски”, от страниците на който критикува режима на Живков. Самият Арсов, както и датската полиция и служби за сигурност не знаят, че той е влязъл в полезрението на българската ДС няколко месеца преди това и срещу него е планирана секретна операция.

Как един емигрант става цел на ДС

27 август 1973 г., МВР, София, кабинетът на първия зам.-министър на вътрешните работи

“Строго секретно! Екземпляр единствен!
УТВЪРЖДАВА ген.-полк. Григор Шопов

Засечена е подривно-вражеска дейност, излизаща от името на Български революционен комитет “Левски” с пропагандни материални срещу НРБ.

Мероприятия за Първо главно управление на ДС:
- Да информира резидентурите за сигнала и вземе мерки за повишаване бдителността и да усили охраната на официалните ни представителства в Италия, Франция, Австрия, ФРГ, Англия, Швейцария и Швеция.
- Да се информира за получени сигнали.
- Да се изяснят данни за дейността на ИР (изменник на родината, б. а.)
- Да се информира КГБ-Москва за сигнала, че се ползва канал чрез СССР за изпращане  на материали от изменници на родината до свои близки в България...”.

 С тази заповед е сложено началото на една от мащабните разработки срещу българската емиграция. Десет дни по-късно резидентурите на разузнаването докладват в София. В резултат на събраните данни във Второ главно управление на Д (ВГУ) се открива групово дело за оперативна разработка (ГДОР) под кодовото име „Терористи”. Главна мишена по делото става ръководеният от Арсов  СБРК.

Потомци на оръжейниците, създали българската отбранителна промишленост между двете войни 1919-1941 г., и граждани в Казанлък и Сопот почетоха 60-годишнината от ликвидирането на оръжейните специалисти от Държавна сигурност по заповед на Москва.

Инициативата е на Общобългарския комитет „Генерал Иван Вълков” в Казанлък.

„На този ден всяка година се прекланяме пред паметта на оръжейните специалисти, заплатили с живота си създаването на българската отбранителна промишленост”, заяви пред сайта desebg.com Йордан Маринов, председател на комитета.

През 1948 г.  е арестуван ген. Димитър Томов, началник на отдел „Военна промишленост” , а след него и всички началници на държавните военни фабрики - „Арсенал” в Казанлък, ВМЗ в Сопот, Държавните самолетни фабрики в Казанлък и Ловеч, Държавните ремонтни работилници в Карлово и София.

Петимата директори са съдени от специален военен съд с председател ген. Димитър Димов, съветски политимигрант. На смърт са осъдени трима души, а останалите на доживотен затвор. .

Двадесет и пет години след края на комунистическия режим в България политическият емигрант и хирург д-р Георги Лазаров от Балтимор, САЩ издигна със собствени средства паметник на убития от комунистическия режим писател Георги Марков в Лондон през 1978 г.

Тържествената церемония по откриването на паметника се състоя днес в столицата на площад „Журналист” в кв. „Лозенец”, място, определено от Столична община.

Освен президентът Росен Плевнелиев, който откри паметника, дело на скулптора Денко Денков, на церемонията присъстваха съпругата на писателя Анабел Маркова, пристигнала специално за случая от Лондон, брата на Георги Марков – Никола Марков, пристигнал от Италия също да уважи инициативата, кметът на София Йорданка Фандъкова, президентите Желю Желев и Петър Стоянов, министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, писатели, приятели на автора на „Задочни репортажи за България”, общественици и граждани.

С поверително постановление на Министерския съвет от 27 април 1949 г. (преди 64 години) островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела – са предадени на МВР, където е създаден най-големият концлагер по времето на комунизма „Белене”.

През 2009 г. за 20-годишнината от рухването на комунистическия режим в България Институтът за изследване на близкото минало организира изложба за концлагерите по време на управлението на БКП. Акцентът беше поставен върху най-големия лагер за политически противници в Белене.

Институтът издаде и специален сборник, посветен на комунистическите лагери под заглавието „Без следа? – лагерът Белене 1949-1959 г. и след това”. Автор на концепцията на това уникално издание, което тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com, е проф. Ивайло Знеполски, председател на института.