Сайтът desebg.com ви предлага видео от премиерата на новата документална книга на разследващия журналист Христо Христов „Операция МАРАТОН” за кражбата на Паисиевата история от манастира „Зограф”в Света гора. Премиерата се състоя на 17 декември 2012 г. в галерия „Снежана” в столицата.

Видеоматериалът включва изказване на Константин Йорданов, директор „Книгоиздаване” в Сиела Норма АД от името на издателя; представяне на книгата от  професора по българска литература Кирил Топалов, секретар по духовност, култура и национална идентичност на президента на България; част от литературното четене с участието на актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев.

Видео от премиерата на книгата "Операция МАРАТОН" - истината за кражбата на Паисиевата история от Държвана сигурност в "Зограф".

През 2010 г. една сериозна група от над 20 различни представители на българското общество, преживели целия спектър на репресии на комунистическия режим, се озова в Европейския парламент. На 17 ноември 2010 г., точно 21 години след оттеглянето на Живков на 10 ноември 1989 г. тези сънародници, които олицетворяваха забравените герои на съпротивата срещу управлението на БКП, се докоснаха до обетованата земя на онези свободна Европа, за която няколко милиона българи можеха само да мечтаят преди повече от две десетилетия.

Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическия тоталитарни режими. За четвърти пореден път той ще бъде отбелязан скромно и в България.

В 10.30 ч. пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК до параклиса „На всички български мъченици” ще бъде отслужена панихида. Граждани и общественици ще поднесат цветя и ще почетат жертвите.

Не са анонсирани други инициативи и участия на представители на изпълнителната, законодателната и местната власти, както и на президента, които биха допринесли за популяризирането на тази важна дата.

Показателно е, че депутатите от БСП са единствените, които през 2008 г. в 40-то Народно събрание не гласуваха в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, с която бе предложено 23 август да се чества като европейски ден за почитане на жертвите на нацизма и комунизма. Представители на БСП никога досега не са участвали в почитането на тази дата.

На 23 август 1939 г. (преди 74 години) Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

След книгите за КГБ на Василий Митрохин и Олег Гордиевски тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една по-малко позната книгата, макар нейният автор да е българин и темата насочена конкретно към нашата страна. Става въпрос за изследването на историка Йордан Баев „КГБ в България” – сътрудничеството между съветските и българските тайни служби 1944-1991 г.

Трудът е монография и авторът й е работил върху нея в продължение на 12 години. Проучени са 15 000 документа по темата. Освен материали в архивите на ДС Баев е използвал документи от български политически, дипломатически и военни документални колекции, а така също от американски, британски и руски архиви.

Йордан Баев е доцент по съвременна история и по военнополитически проблеми на сигурността във Военна академия „Г. С. Раковски“. Автор е на редица научни публикации в над 20 държави по проблемите на политическата, военната, дипломатическата и разузнавателната история. Известен е като един от участниците в неправителствената Българска изследователска група за Студената война, в която участва с лични архиви участва и бившият зам.-началник на Първо главно управление на ДС о. р. ген. Тодор Бояджиев. Тази изследователска група издаде преди няколко години свое изследване на CD, в което темата за присъствието на КГБ в България не е подробно изследвана.

Баев е научен консултант и автор на предговора на първия документален сборник на комисията по досиетата „КГБ и Държавна сигурност – връзки и зависимости 1950-1991 г.”, издаден през 2009 г.

В книгата си „КГБ в България”  Баев посочва, че нейните цели са три. Първата е да бъдат представени различни автентични исторически факти от новоразкрити архиви. Втората е да бъде извършен сравнителен анализ между архивните източници и устнит свидетелства, мемоари и публицистични материали. И третата е да бъдат оценени обективно и безпристрастно историческите събития и ролите на службите за сигурност в контекста на политическите и междудържавните отношения със СССР.