Сайтът Държавна сигурност.com ви предлага интервю с историка проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България. Повод за разговора е наскоро представеното теренно изследване „Топоси на историческата памет”, публикувано в книгата „Минало несвършващо”. Тя беше представена в рубриката "Книги", заедно с публичната дискусия в „Червената къща". Проф. Келбечева е един от участниците в изследването.

Проф. Келбечева, бихте ли разказали как се стигна до идеята за изследването „Топоси на историческата памет” и каква е неговата цел?

- Години наред, като преподавател в Американския университет в България задавах – и  задавам – на студентите си няколко въпроса, за да „измеря” тяхното отношение към историята. И тъй като имаме студенти от повече от 40 страни, успявам да правя и сравнения между отговорите на младите хора. Преди няколко години заедно с проф. Евгения Иванова от Нов български университет (НБУ) решихме да направим изследване в цяла България, за да видим днешната картина на това, което българските граждани смятат за най-значителни събития, фигури и места, свързани с историята. За нас беше изключително важно да сравним нагласите на различните малцинства в България с тези на мнозинството.

.

По-голямата част от събитията, с които в България ще бъдат отбелязани 25 години от падането на Берлинската стена и края на тоталитарната комунистическа система са ясни и ще стартират в дните след парламентарните избори на 5 октомври 2014 г.

Инициативният комитет „25 години свободна България” днес проведе в президентството втората си среща, на която бяха обсъдени и координирани различните инициативи и мястото им в календара на предстоящото честване на четвърт век от промените в Източна Европа.

Инициативният комитет беше учреден през юни тази година, като в него влизат около 30 общественици, историци, шефовете на държавните медии, политици от различни партии, репресирани от комунистическия режим, както и президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Програмата на честването на годишнината от краха на комунистическия режим ще премине под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

„Гражданино министър-председател,

Трудно ще ми бъде някога да забавя онова, което видях в българските затвори, а още по-трудно ще ми бъде да се опитам да го опиша... Ако Данте беше жив и живееше в съвременна България при условията, в които живеем ние работниците и селяните, той би разбрал, че картините, които е описал в неговия „Ад” , са истински рай в сравнение с днешната горчива комунистическа действителност.

... Зад фасадата на „демокрацията” в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ. Съдиите прилагат закони, нарочно формулирани неясно и двусмислено, както става във всички авторитарни страни, имат широки права при тълкуването и прилагането им. Понастоящем стотици хора безпричинно обитават затворите.

... Независимостта на правосъдието е празна дума. Съдиите показват политическо усърдие и лоялност към режима. Съдилищата са неделима част от властното управление - службата за сигурност. В България е характерно, че съдилищата са повече от културните домове, а затворите и лагерите - от почивните станции и санаториумите. Затворите само формално се водят под ресора на Министерство на правосъдието, а са под разпореждане на КДС, които свирят първа цигулка.

... Страната се води към морална и стратегическа катастрофа. В момента се води противонародна политика. България се превърна в експериментална база на Русия...”

Това е част от отвореното писмо – протест, което журналистът и писателя Георги Заркин пише от затвора в Стара Загора до министър-председателя и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, през юли 1968 г., месец преди войските на Варшавския договор да нахлуят в Чехословакия.

По това време Заркин излежава първата присъда, дадена му от комунистическия режим след разкриването на конспирацията на Иван Тодоров – Горуня през 1965 г., целяща свалянето на Тодор Живков от власт. Като фоторепортер във в. „Земеделско знаме” той се запознава с Горуня, симпатизира му и пътува с него из страната. След разкриването на групата на Горуня Георги Заркин отпечатва и разпространява позиви във Врачанско. ДС го разкрива през 1966 г. и същата година той е осъден на 6 години затвор за създаване и ръководена на група, която „си е поставила за цел да събори, отслаби и подрони установената народнодемократична власт в НРБ чрез терористически действия”.

 Никога не излиза от затвора. След два вътрешни монтирани съдебни процеси още докато е в затвора Заркин получава нови присъди, за да се стигне до август 1977 г., когато е убит в Пазарджишкия затвор.

Френският посланик Филип Отие отдаде заслужена почит към паметта на жертвите на комунизма, инициирайки среща с репресирани от комунистическото управление, изследователи на комунизма и политици.

Сред поканените в резиденцията на френското посолство бяха осъденият на смърт Георги Саръиванов, Алфред Фосколо, осъден на 15 години затвор за разпространение на позиви с демократични призиви, Хюсеин Сърмали и Неджемин Хак, преживели „възродителния” процес, режисьорът Атанас Киряков, историкът Момчил Методиев, културологът проф. Ивайло Знеполски, евродепутатът Андрей Ковачев (ГРЕБ), народният представител Лъчезар Тошев (СДС) и др.

Посланик Отие отбеляза, че срещата се провежда между две важни дати – 23 години от посещението на френския президент Франсоа Митеран в НРБ през януари 1989 г., когато той организира закуска  с група интелектуалци, сред които Радой Ралин, Блага Димитрова, Желю Желев и др., и 1 февруари – денят, в който България официално почита жертвите на комунистическия режим. .