По-голямата част от събитията, с които в България ще бъдат отбелязани 25 години от падането на Берлинската стена и края на тоталитарната комунистическа система са ясни и ще стартират в дните след парламентарните избори на 5 октомври 2014 г.

Инициативният комитет „25 години свободна България” днес проведе в президентството втората си среща, на която бяха обсъдени и координирани различните инициативи и мястото им в календара на предстоящото честване на четвърт век от промените в Източна Европа.

Инициативният комитет беше учреден през юни тази година, като в него влизат около 30 общественици, историци, шефовете на държавните медии, политици от различни партии, репресирани от комунистическия режим, както и президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Програмата на честването на годишнината от краха на комунистическия режим ще премине под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

Не са много хората, жертви на Държавна сигурност, които са прочели досиетата си и след това са споделили публично съдържанието им. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям точно един такъв случай.

През 2002 г. политическият емигрант Тончо Карабулков издаде книгата „Досие: Изменник на родината”. По-късно на основата на този разказ във Франция, където Карабулков живее, беше заснет и документален филм под заглавието „Справка”.

На 8 февруари 1949 г. двама младежи от Бургаско преминават границата с Турция при Резовска река. Единият от тях е Тончо Карабулков, член на Младежкия земеделски съюз, чиято дейност е преустановена, след като две години по-рано комунистическият режим ликвидира политическата опозиция в България и опозиционните партии са разтурени.

Утрото на този ден е слънчево и студено. Емигрантът го е запомнил за винаги. „В ушите ми още пищят виковете и зловещият лай на граничните кучета. Никога няма да забравя как бягахме по нанадолнището и как се хвърлихме в река Резвая (Резовска), границата между двете държави”, описва този момент в спомените си Карабулков.

В политическа емиграция

След Турция преминава през италианските емигрантски лагери. През 1950 г. пресича нелегално френско-италианската граница и се установи в Париж. „В продължение на 44 години от моя непрекъснат престой във Франция аз запазих статута си на политически емигрант. Женен за французойка и жител от толкова години на тая страна, аз можех отдавна да поискам да бъда натурализиран французин. Но не исках. Бях напълно интегриран в тези страна, но държах да остана политически емигрант”, посочва Карабулков.

Роден в село Българово (днес град), Бургаско той не забравя България. Води активен политически живот като публикува множество статии в на изданията на Българския национален комитет: в. „Свободна и независима България”, сп. „Освобождение”, в. „Ла Бюлгари либр е ендепандант”. Член е на редакционния комитет на „Освобождение”, председател е на Младежката секция на БНК за Европа. Става редактор на в. „Младежка борба” и член на Ръководството на Българското освободително движение, както и на редколегията на сп. „Бъдеще”.

След промените

 Завръща се в родината си през 1991 г. За кратко е директор на в. „Земеделско знаме”. От Франция сътрудничи на „Литературен форум”, „Черноморски фар”, „Век 21”. Автор е на няколко книги на български и на френски език: поезия, белетристика, романи, исторически проучвания за живота на Никола Петков. Директор е на френското сп. „Ревю периодик”, основано през 1998 г.

Паметта на българското общество за най-важни исторически събития, места и личности са свързани преди всичко с национално-освободителните борби и освобождението от Османска власт.

Това стана ясно по време на дебата „Минало несвършващо” в сряда вечер в Центъра за култура и дебат „Червената къща”. Там бяха представени резултатите от теренно изследване „Топоси на историческата памет”. То е осъществено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. и частично повторено за мюсюлманските малцинства през октомври 2010 г. – януари 2011 г. Проектът е на Нов български университет и Американския университет в България с ръководител Евгения Иванова.

Целта му е да идентифицира местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани.

Днес се навършват 36 години от смъртта на големия български писател Георги Марков, отровен през 1978 г. в Лондон от комунистическият режим в София, който не можа да му прости критиките към тоталитарната система и персонално срещу ръководителя на БКП Тодор Живков. В памет на гениалния творец, оставил истината за времето на комунизма в своите непреходни „Задочни репортажи за България” сайтът desebg.com предлага на своите читатели следните публикации:

• Филмът на разследващия журналист Христо Христов „Досиетата Скитник”, един от малкото документално и фактологически верни телевизионни продукции, посветени на случая, заснет от БНТ през 2001 г.;