ПАМЕТ -
Чествания
|
Написано от Христо Христов
|
Четвъртък, 21 Февруари 2013 13:54 |
 Документална изложба, посветена на 120 години от рождението на големия интелектуалец и творец Райко Алексиев, беше открита в сряда в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
„Убийството на Райко Алексиев е за едно от най-големите престъпления на комунизма, защото е много страшно, когато се убиват журналисти, особено когато се убиват истински журналисти”, заяви директорът на националната библиотека проф. Боряна Христова при откриването на изложбата.
Изложбата е организирана по идея на Националния литературен музей, с участието на Държавния архив в Пазарджик и националната библиотека преди всичко, за да припомни многостранното творчество на Райко Алексиев.
„Райко Алексиев е в този национално престижен ред на неудобните, низвергнатите, политически репресираните. Идеята е да го покажем в целия му блясък на многостранно надарен талант. Затова изложбата е подготвена като за класик”, посочи Катя Зографова, директор на Националния литературен музей. |
продължава>
|
|
ПАМЕТ -
Книги
|
Написано от Христо Христов
|
Вторник, 25 Септември 2012 20:33 |

Първият по-цялостен опит за литературоведски анализ на част от творчеството на Георги Марков събра почитатели на писателя на премиера на изданието в Унгарския културен институт в София днес.
Автор на книгата „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш“ е Цвета Трифонова, известна с книгите си „Писатели и досиета”, „Данаил Крапчев и в. „Зора”. Незабравимото”, „Никола Вапцаров. Текстът и сянката”.
Новата книга, посветена на част от литературните произведения на Георги Марков” включва осем студии и статии, писани между 2007 г. и 2011 г.
Обект на литературоведски анализ са романът „Покривът“, пиесите „Комунисти“ и „Архангел Михаил“, есетата от цикъла „До моя съвременник“, както и посмъртно публикуваният сатиричен роман „Достопочтеното шимпанзе“ в съавторство на Георги Марков и Дейвид Филипс.
. |
продължава>
|
ПАМЕТ -
Чествания
|
Написано от Христо Христов
|
Петък, 01 Февруари 2013 19:26 |

Сайтът desebg.com ви предлага фоторепортаж от 1 февруари – Деня на признателност и почит на жертвите на комунизма. Какво се случи днесв столицата? Официалното честване на тази дата се утвърди на най-високо държавно ниво. Миналата година президентът Росен Плевнелиев участва в церемонията пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, а тази година това стори вицепрезидента Маргарита Попова.
В речите и на двамата се съдържат оценки, които обществото има нужда на чуе.
Тази година за първи път (дали конюнктурно или не това ще покаже времето) Светият синод извърши панихида в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски” макар и в полупразна зала.
Присъствието на много репресирани, политици, общественици на този ден край Мемориала на жертвите на комунизма, показва, че този Ден започва да се утвърждава в обществото.
Край Мемориала на жертвите на комунизма днес можеха да бъдат видени много лица. Сред официалните бяха вицепрезидентът Маргарита Попова, президентът (1990-1997) Желю Желев, зам.-министърът на отбраната Августина Цветкова, посланикът на Франция Филип Отие, председателят на СДС Емил Кабаиванов, лидерът на Народна партия „Свобода и справедливост” Корман Исмаилов, председателят на Съюза на репресираните Драго Михалев, депутатите Касим Дал, Лъчезар Тошев, Мартин Димитров, Иван Иванов, секретарят на президента по културната политика проф. Кирил Топалов, председателят на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, Юлия Берберян, бившият служебен премиер Ренета Инджова, режисьорите Евгени Михайлов и Атанас Киряков, историкът Момчил Методиев, писателят Димитър Бочев, общинските съветници Вили Лилков, Борислав Бориславов и др.
|
продължава>
|
ПАМЕТ -
Книги
|
Написано от Христо Христов
|
Неделя, 23 Септември 2012 20:40 |
След „История на Народна република България” Институтът за изследване на близкото минало издаде през 2011 г. книгата „НРБ от началото до края” – втори мащабен опит за представяне на историята в 45-годишния период на комунистическия режим у нас.
Защо се наложи институтът да предложи втори вариант на историята на комунистическото управление в страната в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г.? Причините са две. Първо, защото в „История на Народна република България” акцентът е изместен повече към теоретичната част за случващото по време на комунизма. И втората е, че в този първи опит са пропуснати някои съществени исторически факти.
„НРБ от началото до края” предлага историята за комунистическото властване, като в структурно отношение авторите й стъпват върху три основни периода. Първият, обхващащ 1944-1956 г., разглежда заграбването на властта от комунистическата партия и налагането на класически сталински режим.
През втория период (1956-1986) режимът се характеризира с преминаване от „срамежлива” десталинация към известно нормализиране на всекидневието в контекста на липсата на основни права и свободи, засилено „социалистическо строителство”, търсене на изход от икономически затруднения. „Късният български комунизъм е режим без история, ако не смятаме псевдосъбитийната хроника на формализирания и ритуализиран до крайност официален живот”, посочва проф. Ивайло Знеполски, под чиято редакция е изданието.
Затова пък третият период (1987-1989) е белязан от завръщане на събитието. Знеполски отбелязва, че на първо място избива зле прикриваната репресия на режима, насочена към българските турци. Според него този трети период обхваща финалната криза на режима и неговото мирно, но добре обмислено оттегляне, позволило на най-адаптивната част от номенклатурата да запази контрол върху икономическите лостове и съдебната система.
Заглавията на тези трите основни части в структурата на „НРБ от началото до края” са:
. |
продължава>
|
ПАМЕТ -
Чествания
|
Написано от Христо Христов
|
Петък, 01 Февруари 2013 18:23 |
 За първи от промените през 1989 г. насам Светият синод на БПЦ открито почете жертвите на комунизма. Това стана днес, 1 февруари 2013 г., когато България за трета поредна година официално отбелязва Деня на признателност и почит на жертвите на комунистическия режим.
В патриаршеската катедрала „Александър Невски” беше отслужена панихида в тяхна памет от наместник-председателя на БПЦ и Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. В панихидата участваха свещеници от храмовете „Св. Неделя” и „Св. София”, както митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който единствен, още преди да обявят досиетата на членовете на Светия синод, поиска прошка от българския народ.
Подобна църковна служба, ръководена лично от ръководителя на БПЦ, бил и временен и то в катедралния храм „Александър Невски” не е извършвана след 10 ноември 1989 г. до днес. Предните две години, когато официално се чества 1 февруари като Ден за почит на паметта на жертвите на комунизма, са се отслужвали панихиди в храмовете „Св. Неделя” (2011) и „Св. София” (2012).
Панихидата обаче не беше предварително разгласена и се проведе в почти празния катедрален храм, като на нея не присъстваха официални лица, а само ограничен брой репресирани.
|
продължава>
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 Следваща > Край >>
|
Страница 129 от 141 |