Днес, 21 август 2013 г., се навършват 45 години от нападението на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Сайтът desebg.com отбелязва датата с публикация, посветена на въвличането на България в срамната военна интервенция под ръководството на БКП начело с Тодор Живков. Текстът е част от главата „Престъпления” в книгата на разследващия журналист Христо Христов  „Тодор Живков. Биография” (2009).

„Министерски съвет постанови: НРБ да участва с въоръжени сили съвместно със Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор в оказване на помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията.”

Строго секретно постановление на Министерския съвет, подписано от министър-председателя Тодор Живков, август, 1968 г.
 

Участието на България във войските на Варшавския договор, нахлули в Чехословакия през 1968 ., е израз на просъветската политика на Тодор Живков, която той неотклонно следва. Генералният секретар на ЦК на БКП  никога не внася яснота за ситуацията, при която България участва в  окупацията на Чехословакия. В своите “Мемоари” бившият първи партиен и държавен ръководител е отделил повече редове за пристрастието на Брежнев към евтиния тютюн, отколкото на конкретното българско участие във военната интервенция.

Първият по-цялостен опит за литературоведски анализ на част от творчеството на Георги Марков събра почитатели на писателя на премиера на изданието в Унгарския културен институт в София днес.

Автор на книгата „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш“ е Цвета Трифонова, известна с книгите си „Писатели и досиета”, „Данаил Крапчев и в. „Зора”. Незабравимото”, „Никола Вапцаров. Текстът и сянката”.

Новата книга, посветена на част от литературните произведения на Георги Марков” включва осем студии и статии, писани между 2007 г. и 2011 г.

Обект на литературоведски анализ са романът „Покривът“, пиесите „Комунисти“ и „Архангел Михаил“, есетата от цикъла „До моя съвременник“, както и посмъртно публикуваният сатиричен роман „Достопочтеното шимпанзе“ в съавторство на Георги Марков и Дейвид Филипс. .

Германия днес отбелязва 52-та годишнина от началото на строителството на Берлинската стена, която близо три десетилетия разделя ГДР от Западен Берлин и стана един от символите на Студената война.

По традиция на мемориала Берлинската стена на Бернауер щрасе ще бъдат поднесени венци. С едноминутно мълчание Германия почита жертвите на стената на разделението и на комунистическата диктатура в бившата ГДР. Според водещите германски политици това е най-тъжният ден в най-новата история на страната.

В мероприятията за отбелязване на годишнината участва кметът на Берлин Клаус Воверайт, посочва БТА. „Трябва да предаваме на потомците си паметта за събитията, породени от диктатурата. Всички ние носим отговорност това никога да не се повтори”, заяви вчера Воверайт.

Германският канцлер Ангела Меркел се среща днес с ученици от берлинско училище и ще изнесе урок по история на тема Берлинската стена, разделянето на следвоенна Германия и обединението на ФРГ и ГДР.

Берлинската стена е издигната през 1961 година по инициатива на ръководителя на ГДР Валтер Улбрихт на фона на масовото изтичане на работна сила и млади специалисти в Западна Германия.

На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

След „История на Народна република България” Институтът за изследване на близкото минало издаде през 2011 г. книгата „НРБ от началото до края” – втори мащабен опит за представяне на историята в 45-годишния период на комунистическия режим у нас.

Защо се наложи институтът да предложи втори  вариант на историята на комунистическото управление в страната в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г.? Причините са две. Първо, защото в „История на Народна република България” акцентът е изместен повече към теоретичната част за случващото по време на комунизма. И втората е, че в този първи опит са пропуснати някои съществени исторически факти.

„НРБ от началото до края” предлага историята за комунистическото властване, като в структурно отношение авторите й стъпват върху три основни периода. Първият, обхващащ 1944-1956 г., разглежда заграбването на властта от комунистическата партия и налагането на класически сталински режим.

През втория период (1956-1986) режимът се характеризира с преминаване от „срамежлива” десталинация към известно нормализиране на всекидневието в контекста на липсата на основни права и свободи, засилено „социалистическо строителство”, търсене на изход от икономически затруднения. „Късният български комунизъм е режим без история, ако не смятаме псевдосъбитийната хроника на формализирания и ритуализиран до крайност официален живот”, посочва проф. Ивайло Знеполски, под чиято редакция е изданието.

Затова пък третият период (1987-1989) е белязан от завръщане на събитието. Знеполски отбелязва, че на първо място избива зле прикриваната репресия на режима, насочена към българските турци. Според него този трети период обхваща финалната криза на режима и неговото мирно, но добре обмислено оттегляне, позволило на най-адаптивната част от номенклатурата да запази контрол върху икономическите лостове и съдебната система.

Заглавията на тези трите основни части в структурата на „НРБ от началото до края” са: