С поклонения и панихиди в цялата страна репресирани, общественици, граждани и десни политици ще почетат паметта на жертвите на комунистическия режим днес, на 9 септември 1944 г., когато с преврат БКП идва на власт преди 70 години.

От 11 ч. пред сградата на бившата Дирекция на народната милиция (ДНМ) на Лъвов мост в София ще се състои възпоменание за жертвите на червения терор след съветската окупация на страната и преврата през септември 1944 г. Организатор е Инициативен комитет „Мемориал на съпротивата срещу комунизма – Лъвов мост”.

В 11.30 ч. представители на коалицията „Десните” ще поднесат цветя пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК. От 18 ч. там е предвидено и поклонение и отслужване на панихида в памет на жертвите, организирани от Съюза на репресираните след 9 септември 1944 г. На тях се очаква да присъстват политици, общественици и граждани.

Междувременно на 7 и 8 септември в София беше проведена научна конференция на тема „Деветосептемврийският преврат, тоталитарният режим и съвременна България”, организирана от Инициативен комитет на общественици, фондация „Конрад Аденауер” и фондация „Духовност и милосърдие”.

Първият по-цялостен опит за литературоведски анализ на част от творчеството на Георги Марков събра почитатели на писателя на премиера на изданието в Унгарския културен институт в София днес.

Автор на книгата „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш“ е Цвета Трифонова, известна с книгите си „Писатели и досиета”, „Данаил Крапчев и в. „Зора”. Незабравимото”, „Никола Вапцаров. Текстът и сянката”.

Новата книга, посветена на част от литературните произведения на Георги Марков” включва осем студии и статии, писани между 2007 г. и 2011 г.

Обект на литературоведски анализ са романът „Покривът“, пиесите „Комунисти“ и „Архангел Михаил“, есетата от цикъла „До моя съвременник“, както и посмъртно публикуваният сатиричен роман „Достопочтеното шимпанзе“ в съавторство на Георги Марков и Дейвид Филипс. .

На този ден точно преди 70 години СССР започва окупацията на Царство България. На 8 септември 1944 г., три дни, след като Съветският съюз е обявил война на България, армиите на 3-ти Украински фронт преминават река Дунав, като нарушават североизточната водна граница на страната и навлизат в територията й, за да я окупират.

Военната операция по окупирането на България приключва на 10 септември 1944 г. без да срещне съпротива от българската армия. Въпреки това част от войските на 3-ти Украински фронт остават в страната до края на 1947 г., за да подсигурят и гарантират утвърждаването на режима на Българската комунистическа партия, която взима властта с преврат на 9 септември 1944 г.

В същото това време България се намира във война с Германия, но това не се оказва от значение за Сталин, който включва България в сметките си, като една от страните, които трябва да бъдат поставени под съветско влияние.

След „История на Народна република България” Институтът за изследване на близкото минало издаде през 2011 г. книгата „НРБ от началото до края” – втори мащабен опит за представяне на историята в 45-годишния период на комунистическия режим у нас.

Защо се наложи институтът да предложи втори  вариант на историята на комунистическото управление в страната в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г.? Причините са две. Първо, защото в „История на Народна република България” акцентът е изместен повече към теоретичната част за случващото по време на комунизма. И втората е, че в този първи опит са пропуснати някои съществени исторически факти.

„НРБ от началото до края” предлага историята за комунистическото властване, като в структурно отношение авторите й стъпват върху три основни периода. Първият, обхващащ 1944-1956 г., разглежда заграбването на властта от комунистическата партия и налагането на класически сталински режим.

През втория период (1956-1986) режимът се характеризира с преминаване от „срамежлива” десталинация към известно нормализиране на всекидневието в контекста на липсата на основни права и свободи, засилено „социалистическо строителство”, търсене на изход от икономически затруднения. „Късният български комунизъм е режим без история, ако не смятаме псевдосъбитийната хроника на формализирания и ритуализиран до крайност официален живот”, посочва проф. Ивайло Знеполски, под чиято редакция е изданието.

Затова пък третият период (1987-1989) е белязан от завръщане на събитието. Знеполски отбелязва, че на първо място избива зле прикриваната репресия на режима, насочена към българските турци. Според него този трети период обхваща финалната криза на режима и неговото мирно, но добре обмислено оттегляне, позволило на най-адаптивната част от номенклатурата да запази контрол върху икономическите лостове и съдебната система.

Заглавията на тези трите основни части в структурата на „НРБ от началото до края” са: