Преди 46 години войските на Варшавския договор, командвани от Москва, нахлуват в Чехословакия, за да сложат край на Пражката пролет. В полунощ на 20 срещу 21 август 1968 г. групирана от 5 страни от Източния блок, включително и Народно република България, армия, наброяваща 500 000 души, нахлува в Чехословакия. С това е поставено началото на операция „Дунав” (Операция „Дунай”).

Според официалната съветска пропаганда войските на Варшавския договор са се притекли на помощ на ръководството на Чехословашката комунистическа партия, за да се справят с контрареволюцията в страната, заплашваща социализма.

Сайтът desebg.com ви предлага откъс от филма „Операция „Дунав” (2009) на режисьора Яцек Гломб, посветен на събитията от 1968 г. в Чехословакия.

Сигурен съм, че още когато в началото на своите проучвания за масовите убийства без съд и присъда след 9 септември 1944 г., събрани в книгата „Тиранията”, а след това и откритията за въоръжената съпротива на горянското движение, родили книгата „Горяните. Кои са те” проф. Диню Шарланов е прозрял необходимостта от разширяване на рамката на българския комунизъм.

Двадесет години след разпада на системата той издаде фундаментално по целите и мащабите си изследване –  изследване „История на комунизма в България” (2009).

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям том 1 двутомното издание.

„Изходната основа за научното изследване на периода от септември 1944 г. до 1989 г. са подходите, формите и средствата, прилагани от комунистическата пария под ръководството на Москва, за комунизиране и съветизация на България”, посочва в предисловието си авторът.

Той отбелязва, че това е двустранен процес, който протича твърде интензивно в неговия първи етап, състоящ се с окупацията на България от Червената армия (септември 1944 г. декември 1947 г.).

„Това е време на класов геноцид, на нечувано насилие, което е същността на комунизма и крайъгълен камък на системата. Чрез насилие и само чрез насилие страните от Източна Европа са превърнати в съветски провинции”, пише Шарланов.

Според него важен аспект в разглеждането на съветизацията на България е вживяването на Москва в ролята на комунистическа Мека, откъдето се излъчва истината, неподлежаща на никакво съмнение и изискваща робско подчинение.

Системата на съветизация има и друга съществена страна. Тя смазва и унищожава всичко национално в страните – от държавническите прийоми на управление до традициите в бита и религията. .

Сайтът desebg.com публикува последното публично изказване на отец Димитър Амбарев, един от автентичните антикомунисти отпреди 10 ноември 1989 г., който си отиде от този свят на 2 юли 2014 г. Той произнесе едно от най-силните слова по време на честването на 25-годишнина от майските събития в България през 1989 г., проведено в с. Пристое, Шуменско на 20 май 2014 г.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Мюсюлмани и християни, събрани на този възпоменателен митинг. Говоря от името на Независимото дружество за защита правата на човека в България, говоря и от името на неговия създател Илия Минев, чийто пълномощник за цяла България бях аз.

Мнозина говорят за Илия Минев, но малцина знаят, че той беше един от големите националисти в България, който беше преосмислил своя национализъм в концентрационните лагери и затвори на комунизма. Излежал 29 години в тях!

 Когато по време на майските събития през 1989 г. се чуха гласове, че това е турска работа, той каза: „Не, това е българска работа”. Защото мюсюлманите са чеда на същото това Отечество! Защото те са граждани на същата тази България! Защото тя е толкова наша, колкото и тяхна!

Наскоро в Гданск поляците откриха чудесен паметник на Роналд Рейгън. Фигурата на американския президент е издигната в крайбрежния градския парк, кръстен на негово име, в компанията на полския папа Йоан Павел II.

Полша има защо да уважава Рейгън – неговата политика спрямо комунистическа Варшава в началото на 80-те години на миналия век беше важна подкрепа за „Солидарност” и свободолюбивите поляци.

Мисля си, че във всички страни от Източна Европа, страдали от желязната прегръдка на Кремъл, като знак на благодарност би следвало да има по един монумент на първия американски президент, повярвал, че зад фасадата на мирното съвместно съществуване СССР е един икономически разстроен глинен колос.

Всъщност Рейгън е голямата политическа фигура, която му „помогна” да се срути, донасяйки свободата на задушаваните демокрации в страните от социалистическия лагер, които съветската империя контролираше.

Колкото и да е иронично широко разпространено мнение дори на Запад е, че авторът на съветската перестройка Михаил Горбачов е с особени заслуги за разпада на съветската система. Това мнение не кореспондира с някои по-малко известни факти, които са в основата на политиката спрямо съветския блок, която възприема САЩ след идването на Роналд Рейгън на президентския пост.

Сериозните изследователи знаят, че Горбачов е заклет ленинец и „реформатор” по неволя, който няма за цел да разруши системата, а да я преустрои в опита да я спаси. Той едва ли би предприел този опит след съветския застой през 70-те години, ако не е принуден да отговори на серия от инициативи на Рейгъновата администрация.

Затова е много важно да се знаят тези подробности от американската политика през 80-те години, довели до краха на комунистическата система. Хубавото е, че те са описани в една от любимите ми книги – „Победа” на Питър Суайцър, която горещо ви препоръчвам и която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com.