През март тази година (2012) излезе втората книга на „Революцията в България 1989-1991” от Димитър Луджев, но преди нея в електронната библиотека на desebg.com тази неделя ще представя първата книга. Тя е поздаглавие е „Нежната” 1989-а и нейното време” и излезе през 2008 г.

За луксозно издадената с твърди корици книга авторът й е избрал дръзко заглавие, с което промяната от комунизъм към демокрация е представена като революция.

„Това беше революция. Какво друго може да се нарече преходът от комунистическата система на тотален монопол на една партия върху държавата, икономиката и обществото към демокрация и свободно пазарно стопанство, който започна с колапса на комунизма през 1989 г. Революция, която промени изцяло живота на народите в Източна Европа. Революция, която даде възможност на нас, българите, да прекрачим в модерния свят на свободата и демокрацията.

В своите "Размисли върху революцията в Европа" Ралф Дарендорф справедливо отбелязва: "Революцията на карамфилите" в Португалия може да звучи също толкова привлекателно, както "нежната революция" в Чехословакия, но всъщност понятието революция е много по-приложимо за Източна Централна Европа, където трябваше да бъде разбит всеобхватният монопол на управляващата номенклатура”, пише във въведението на книга първа на „Революцията в България 1989-1991”.

Въпреки че изданието няма класически предговор от автора, цитатът е част от уводни редове, писани от Димитър Луджев, с които той подкрепя своята теза за грандиозните промени, последвали рухването на комунизма.

Някои сигурно биха възразили: „Чак пък грандиозни” – съмнение, което често се прокрадва при паралел между несбъднатите мечти от първите години след промените и последвалото дълго и трудно лъкатушене на българския преход към демокрация, та ако щете до общественото разочарование в наши дни.

Бивши лагеристи, политически затворници, репресирани по време на управлението на БКП, граждани от различни краища на България и беленчани се събраха днес на мястото на бившия концентрационен лагер на остров Персин край гр. Белене, за да почетат паметта на жертвите на комунистическия режим.

Поредното годишно поклонение през 2014 г. на мястото на най-големия лагер за политически противници в България по време на комунизма съвпада с 65-годишнина от създаването на концлагера през 1949 г. от комунистическото правителство начело с Васил Коларов и 25-годишнина от рухването на комунистическата система в страната.

Множеството от мъже, жени и деца, които наброяваха над 150 души, се събра на мястото на някогашния Втори обект на остров Персин, за да отдаде почит към паметта на жертвите.

„Блажени са плачещите, защото те ще се утешат. Блажени са изгонените заради истината, защото тяхно е царството небесно. На това място са страдали много хора. Тук виждам лицето, сълзите и кръвта на тези, които са страдали тук”, заяви отец Паоло Кортези, енорийски свещеник в гр. Белене, който се превърна в своеобразен домакин на събитието. Както desebg.com ви информира в края на месец април тази година младият католически свещенник инициира граждански комитет за създаването на Мемориал на остров Персин за почитане паметта на жертвите на комунизма.

Как изглежда България 20 години след като комунистите идват на власт? Ето едно обобщение на нейния образ в един от докладите на британската дипломация от 1964 г.:

„България е малка селска страна, населвана от потомците на раса, която е била бедна, лошо управлявана и без приятели през своята история. Сега тя е управлявана от безскрупулна комунистическа диктатура, която отразява въжделенията на хората точно толкова, колкото и турците до 1878 г. или монарсите, които управляваха с протекцията на външни сили в годините преди малцинствената комунистическа партия да бъде поставена на власт от „освободителната” руска армия през 1944 г.

Когато, въпреки декларацията от Ялта, Сталин отказа да допусне свободни избори в България, той постави на власт непредставителен режим, който и сега продължава да е, както беше и тогава, марионетка на Съветския съюз. Освен това, българското раболепие пред Русия се увеличаваше с времето, а българската икономика ставаше все по-зависима от руската финансова и техническа помощ.

Сега, когато се правят показни приготовления за празнуване на 20 години от 9 септември, режимът изглежда държи здраво юздите. Комунистическата партия, съюзена с комунизирания Земеделски съюз и подкрепяна от руснаците, контролира пресата и радиото, и има на свое разположение повсеместна държавна мрежа от войска, милиция, вътрешни войски и тайна полиция, и няма никакви основания да се опасява от ефективна опозиция.”

Цитатът е от втората книга на Димитър Димитров „Съветска България”, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com. Тя излиза през 1999 г. – пет години след първата книга и е базирана на разсекретените архиви на Форин офис в периода 1964-1966 г.

.

Сайтът desebg.com публикува изключителното слово на пастор Бедрос Алтунян, произнесено по време на общонационалното честване на 25-годишнината от майските събития през 1989 г., състояло се на 20 май 2014 г. в село Пристое, област Шумен под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

Пастор Алтунян е председател на Евангелския Епископален Методистки Съюз и говори от името на протестантската общност, а речта му беше една от най-завладяващите, пример за етническа толерантност между християни и мюсюлмани.

Ние се радваме, че днес всички сме тук заедно. Ние сме събрани от различни етноси и различни религии. От името на Обединените евангелски църкви и всички протестанти в България изразявам любовта и солидарността на стотици хиляди евангелисти в България и да ви кажа: В най-трудните моменти и днес, вие не сте сами. С вас е всемогъщият Бог, с вас е великият Аллах, с вас сме всички ние – вашите братя.

Жертвите и страданията от събитията преди 25 години трябва да ни покажат пътя на Националното помирение. Време е да спрем изкуственото разделяне на нашия народ. Днес, ние трябва да бъдем благодарни, че България е нашето Отечество – на българи, на турци и арменци, на евреи и гърци, на всички други, които тук са намерили подслон.