Книжарница „Хеликон” в хотел „България” на „Цар Освободител” се оказа препълнена във вторник вечер на премиерата на книгата на Ваня Жекова „Откровено за Айфеловата кула”.

Ваня Жекова, която е известна с проекта си „Катарзис”, проследяващ съдби на хора, преминали през репресиите на комунистическия режим, продължава и в новата си книга да търси отговори на въпроси за трансформацията на болката от преживяното от миналото. Този път центърът е поставен върху собствените й преживявания на дете от род, белязан от комунистическите й репресии. Нейният дядо е въдворен в Белене, а баща й Жеко Матев през 1961 г. е арестуван и осъден на смърт (амнистиран през 1964 г.). По време на престоя на баща й в затвор Ваня Жекова е невръстна – на три години е по време на ареста и на 6 години при освобождаването. Тези, както и репресиите на семейството през следващите години оставят дълбок отпечатък в съзнанието й.

„За повечето книги се казва, че има страхотно начало и край, но книгата на Ваня има страхотна среда”, сподели мнението си психотерапевта Евгений Генчев, работил с хора за преодоляване на изтезания, които са преживели. Той посочи, че ключовата дума е откровено и увери, че Ваня Жекова наистина застава откровено пред читателите. Разказът обаче е неочакван, преплетен е със сценарий за филм, който засилва психологизма.

Днес, 27 април 2014 г., се навършват точно 65 години от създаването на най-големия концлагер за политически противници на комунистическия режим в България.

 Годишнината не се отбелязва по никакъв начин от медиите в България, а темата за комунистическите лагери, като част от репресивната машина на БКП, не е застъпена сериозно в образователната система и мнозинството от младите хора не знаят нищо за тях.

Сайтът desebg.com представя в своята електронна библиотека книгата, която разкри, че преди краха през 1989 г. комунистическото управление в България е изпаднало в неплатежоспособност два пъти – през 1960 г. и през 1977 г.

Така в печалната история на комунизма България става първата държавна от бившия Източен блок, която фалира 16 години, след като съветските войски окупират страната и дават възможност на комунистическата партия да вземе властта с преврат.

Благодарение на „Тайните фалити на комунизма” на разследващия журналист Христо Христов онези, които се интересуват от истината за икономическата политика и резултати от 45-годишното управление на България от БКП разполагат с алтернатива, различна от упоритите опити на някои професионални историци да представят този период от историята на страната в приемлив за по-лековерните хора образ, спестявайки основни факти, свързани с икономическата несъстоятелност и тайни банкрути на комунистическата власт.

Припомнянето на издадената през 2007 г. документална книга е актуално на публикуваните на desebg.com стенограми на пленума на ЦК на БКП за предложенията Българи да се слее със СССР през 1963 г. и 1973 г. и поредицата за тайната продажба на златния резерв от Живков при първия фалит през 1960 г.

Предлаганият текст е част от предговора на Христо Христов в книгата.

Преди няколко години беше публикувано международно изследване, в което освен глобалните промени в света се отчиташе и тенденция за засилваща се носталгия по комунизма в бившите социалистически страни. Явлението за България беше отразено със сериозни проценти.

На този ден преди 28 години се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света.

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

Как се стига до аварията

До аварията се стига в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.