От дълго време на бюрото ми стои една книга, към която изпитвам особена слабост. Книгата е „Следеният човек” на режисьора Веселин Бранев.

Първото й издание през 2007 г. получи признанието „Хеликон” за най-добра документална книга, а през 2009 г. излезе и второ допълнено и преработено издание.

Неотдавна след премиерата на „Секретното дело за лагерите” в Ловеч разменихме мисли с млад човек, който ме попита за няколко книги, една от която беше „Следеният човек”. Не се наложи да му я препоръчвам – младият мъж я беше чел и тя го беше впечатлила.

Този момент ме провокира тази неделя да споделя мислите си за „Следеният човек” в електронната библиотека на desebg.com.

Няколко думи за автора. Веселин Бранев е роден през 1932 г. Завършва право в Софийския университет, работи като журналист, сценарист и режисьор. Автор е на няколко книги и на редица филми, сред които се отличава работата му като съсценарист и режисьор на филма „Записки по българските въстания” (1976-1981) и сценарист и режисьор на филма „Хотел Централ” (1983).

През 1957 г., докато следва кинорежисура в Източен Берлин, решава да премине в Западен Берлин. Държавна сигурност започва издирването му и след няколко месеца той е арестуван и хвърлен в затвор в столицата на ГДР. Оттам пътят е един – връщане в България. Следват дълги години, през които той е следен и наблюдаван от ДС. През 1997 г. емигрира в Канада. През следващата година получава положителен отговор от МВР за достъп до документите на Държавна сигурност, открити за него. Досието му съдържа 800 страници. През 2000 г. се завръща в България, за да се запознае с него.

Без съмнение книгата ще впечатли всеки, който я разгърне. Бързам да кажа, че тя е един от онези редки интелектуални подвизи, които българското общество получи след падането на Берлинската стена.

„Следеният човек” е ярък пример за преосмисляне на комунистическото минало и сенките, които хвърля бившата Държавна сигурност върху живота на хората. .

Будните граждани на Ловеч за 24-ти пореден път ще почетат паметта на жертвите на комунистическия лагер край града, известен като „Слънчев бряг”. Традиционното поклонение ще се състои на 29 март 2014 г., събота, като походът до лагера край града ще тръгне в 10 ч. от центъра на Ловеч.

Събитието е уникално за страната по отношение на съхранението на паметта на жертвите на комунистическата диктатура и е едно от малкото, които вече 24 години ловчанлии провеждат всяка година без прекъсване. Поклонението, превърнало в традиция, се организира от местния Съюз на демократичните сили и освен жители на Ловеч и околността в него участва гости от София и други градове и села на страната, почитащи жертвите на тоталитарното управление на БКП.

 „Скъсах със Сталин и започнах да казвам истината през есента на 1937 г., когато той успя да измами държавниците на Европа и Америка с лицемерните си декларации за Хитлер.

Проговорих, въпреки че добронамерени хора ме съветваха да си мълча.

Говорих за милионите същества, които Сталин бе унищожил чрез насилствената колективизация и глада; за стотиците хиляди затворени мои стари другари от болшевишката партия; за хилядите други, които бяха екзекутирани... още ги нямаше само финалния акт и факт на Сталиновото предателство – пакта му с Хитлер, за да се увери широката общественост в безумието, с което го остави да извърши това, да затваря очи пред чудовищните му престъпления...”

Цитатът е част от признанията на ген. Валтер Киривицки, първият значим беглец от съветското разузнаване на Запада в мемоарите му „Аз бях агент на Сталин”. Кривицки успява да се измъкне от чистките на Сталин през 1937 г. и през 1938 г. търси убежище в САЩ, където година година по-късно книгата му е издадена.

В България мемоарите му се появяват през 1992 г. и са малко познати. Днес неговата книга с пожълтели от времето страници има антикварна стойност и може да бъде намерена с поръчка при добър антиквар (изданието й на английски е актуално в amazon.com).

Кой е Валтер Кривицки

Роден под името Гинзбърг Кривицки е евреин от полски произход. Кариерата му в съветските тайни служби започва в Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване).

Сайтът desebg.com публикува предаването на БНТ „ИСТОРИЯ.BG”, посветено на 85-годишнина от рождението на писателя Георги Марков (1 март 1929 г.). То беше излъчено на 24 февруари 2014 г., а в него участваха писателя Димитър Бочев, познавал лично автора на „Задочни репортажи за България”; о.р. ген. Коста Богацевски, бивш зам.-директор на Националната следствена служба, участвал активно в разследването на убийството на Марков в началото на следствието (1990-1991); Георги Тенев, писател; Димитър Кенаров, журналист и Христо Христов, основател на независимия специализиран сайт desebg.com и автор на книгите „Убийте Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005) и „Двойният живот на агент ПИКАДИЛИ” – досието на единствения заподозрян агент на Първо главно управление на ДС за убийството на Георги Марков (2008).

{flv}istoria_bg_240214_x264{/flv} 

Източник: bnt.bg.