Само след месец ще се навършат 50 години от закриването на последните лагери на комунизма в България край Ловеч и Скравена.

Не съм сигурен, че в българското общество ще се отдаде необходимото за почитането на тази дата и паметта на хилядите жертви в лагерите (сайтът desebg.com е подготвил специална поредица, посветена на годишната), но в навечерието на тази дата ви представям второто издание на документалната книга „Секретното дело за лагерите”.

От нейния първи тираж измина повече от десетилетие и аз съм особено щастлив, че тя отново е на пазара, защото подобни документални разкази, основаващи се на редки архивни документи, до които достъпът е ограничен, са важно доказателство за престъпленията на комунистическата партия.

От всичко, което съм прочел в архивите съм стигнал до извода, че лагерите до голяма степен олицетворяват една най-отвратителните черти на комунизма – масовото насилие.

Хиляди погубени животи и унижени хора, отнето бъдеще, семейства, белязани завинаги от спомена за преживения ужас.

И нито един осъден от вдъхновителите и изпълнителите на антихуманната политика, прилагана от ръководството на БКП срещу свои сънародници чак до 60-те години на ХХ век.

В началото на прехода от тоталитарен комунистически режим към демокрация бяха образувани множество разследвания на прокуратурата за търсене на съдебна отговорност за престъпленията на управлението на БКП. Само единици от тях завършиха с осъдителни присъди.

Един от съдебните процеси, които приключи без последствия, е секретното дело за лагерите. Образувано в първите месеци на 1990 г. то беше прекратено през 2006 г. от Върховния касационен съд поради изтеклата давност на престъпленията.

Въпреки че делото е съсредоточено върху убийствата в последните лагери край Ловеч и Скравена то надхвърля събитията, случили се там в периода 1959-1962 г.

Сайтът desebg.com припомня, че честването на днешния Ден на народните будители е забранено от комунистическия режим през 1945 г. и не се отбелязва в продължение на повече от четири десетилетия, до рухването му в края на 1989 г.

За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, по инициативата на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно №17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.

Ако в първата част на „Черната книга на комунизма”, която представих миналата неделя,  ще потънете в историята на комунизма в СССР, Китай и Камбоджа и различните брутални прояви на терора в тези страни, втората част на бестселъра за една от най-големите трагедии на миналия век, е посветен на Европа.

Старият континент своеобразно е разделен на две – на Изток и Запад. В продължението на „Черната книга” са обхванати много по-подробно комунистическия режим в Естония, България, Румъния и ГДР (на Изток) и Гърция и Италия (на Запад).

Недостатъчното внимание, отделено на комунистическия терор в страни като Естония, България и Румъния в първата книга, провокира съставителя Стефан Куртоа да реализира продължение на знаменития проект, издигнал дебата за преосмисляне на комунистическата система и осъждане на престъпленията й на световно ниво.

Както самият съставител посочва в предговора „главата за България с помощта на една от някогашните жертви на режима на Живков Фреди Фосколо и дъщеря му Мона беше поверена на трима български историци – Диню Шарланов, Любомир Огнянов и Пламен Цветков”.

„Нуждаем от заряда на 9 септември 1944 г., от вярата, че дори задачи, които изглеждат трудни и непостижими, са постижими”. С тези думи лидерът на БСП Сергей Станишев коментира предстоящите предизвикателства пред кабинета „Орешарски”, който управлява с мандата и подкрепата на социалистическата партия.

Станишев направи изявлението пред съпартийци и симпатизанти на наследницата на комунистическата партия по време на честването на 9-ти септември днес в зала 3 на НДК, организирано от градската и областната организация на БСП. То мина под наслов „9-ти септември 1944 г. – 69 години от победата над хитлеро-фашизма”.

„Оцелели сме и сме се развивали (партията б.а.), защото сме работили за общественото благо и защото сме се адаптирали към новото време, и сме намирали верния път към сърцата на повечето от българите.

Вярвам, че ще успеем и този път да намерим пътя към съгласие в българското общество по основните приоритети без да се отказваме от нашите леви социални ангажименти, това е което ни предстои”, обясни лидерът на левицата.