Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическия тоталитарни режими. За четвърти пореден път той ще бъде отбелязан скромно и в България.

В 10.30 ч. пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК до параклиса „На всички български мъченици” ще бъде отслужена панихида. Граждани и общественици ще поднесат цветя и ще почетат жертвите.

Не са анонсирани други инициативи и участия на представители на изпълнителната, законодателната и местната власти, както и на президента, които биха допринесли за популяризирането на тази важна дата.

Показателно е, че депутатите от БСП са единствените, които през 2008 г. в 40-то Народно събрание не гласуваха в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, с която бе предложено 23 август да се чества като европейски ден за почитане на жертвите на нацизма и комунизма. Представители на БСП никога досега не са участвали в почитането на тази дата.

На 23 август 1939 г. (преди 74 години) Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

Изследването на колективната историческа  памет е важен инструмент за разбиране на съвременността. Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.

С тези уводни думи Евгения Иванова, съставител на изследването „Топоси на историческата памет”, ни въвежда в излязлата неотдавна книга „Минало несвършващо”, събрала изследването и коментарите към него. То е инициатива на Нов български университет, на Американския университет в България и отчасти на СУ „Св. Климент Охридски”.

Теренното изследване е проведено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. (частично повторено октомври 2010 г. – януари 2011 г.), като обхваща всички малцинствени групи в страната. Целта е чрез него да се потърси отговор кои са онези местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани. .

Днес, 21 август 2013 г., се навършват 45 години от нападението на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Сайтът desebg.com отбелязва датата с публикация, посветена на въвличането на България в срамната военна интервенция под ръководството на БКП начело с Тодор Живков. Текстът е част от главата „Престъпления” в книгата на разследващия журналист Христо Христов  „Тодор Живков. Биография” (2009).

„Министерски съвет постанови: НРБ да участва с въоръжени сили съвместно със Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор в оказване на помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията.”

Строго секретно постановление на Министерския съвет, подписано от министър-председателя Тодор Живков, август, 1968 г.
 

Участието на България във войските на Варшавския договор, нахлули в Чехословакия през 1968 ., е израз на просъветската политика на Тодор Живков, която той неотклонно следва. Генералният секретар на ЦК на БКП  никога не внася яснота за ситуацията, при която България участва в  окупацията на Чехословакия. В своите “Мемоари” бившият първи партиен и държавен ръководител е отделил повече редове за пристрастието на Брежнев към евтиния тютюн, отколкото на конкретното българско участие във военната интервенция.

Предстоящата проверка на комисията по досиетата за принадлежност към Държавна сигурност на ръководните лица на вероизповеданията в България, предизвика паника и известна съпротива сред част от духовниците в Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ).

Много пъти през последните седмици в общественото пространство беше задаван въпроса защо само от Светия синод реагираха по този начин?

Дали действително държавната власт в резултат на приетия от тройната коалиция и опозицията преди цели пет години закон за досиетата, се намесва в делата и независимостта на църквата или просто с отварянето на архивите на ДС българското общество с огромно закъснение ще добие представа колко зависими от репресивния апарат на БКП са били висшите архиереи?

Тази неделя ви представям едно от най-стойностните и задълбочени изследвания по темата за църквата при комунизма – книгата на младия историк Момчил Методиев „Българската православна църква между вярата и компромиса”.

„През комунистическия период Българската православна църква е управлявана от трима патриарси – патриарх Кирил, патриарх Максим и агент ПАТРИАРХ. Може да звучи парадоксално, но последният не е само събирателен образ на агентите на Държавна сигурност сред висшето духовенство, а реален псевдоним на един от най-известните, включително и в посткомунистическия период, митрополити на БПЦ”. С тези думи Момчил Методиев започва увода си към най-задълбоченото изследване за църквата по времето на тоталитарния комунистически режим, от промените насам.

Не бързайте обаче да си изграждате погрешната представа, че това е книга, за агентите на ДС сред духовенството. Макар в нея да става ясна самоличността на редица агенти сред висшия църковен клир, скрити зад псевдонимите в архивите, целта на изследването е друга. А именно да отговори на въпроса какви са били истинските отношения между църквата и комунистическата държава? Дали църквата е била репресирана от властта организация или е казионна структура в периода след 9 септември 1944 г.?