Сайтът desebg.com публикува интервю с журналистката и писателката Нася Кралевска. Поводът – респектиращото пето, допълнено издание на нейната книга „Без заглавие" – рушители и строители на България. Извън някои мемоари на политици то е единственото изследване, в което е проследен крахът на тоталитарната комунистическа система през 1989 г. и първите години на преход към демократично развитие, съпътствани с невероятна съпротива срещу реформите от преименувалите се набързо от комунисти на социалисти. Нася Кралевска, която живее в САЩ, е един от интелектуалците, които не са забравили Родината и през годините с книгите си гостува в столицата и страната, както това ще направи и през следващия един месец. Тя бе любезна да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Г-жо Кралевска, на книжния пазар е петото, допълнено издание на вашата книга „Без заглавие – рушители и строители на България". Пет издания, това е много сериозен белег за интереса към изследването ви. От първото появяване на книгата (2001) са изминали 18 години. Каква е тайната на този дълъг „живот” на творбата ви?

На 15 февруари 2019 г. е починал земеделецът Иван Семков, бивш лагерист от концлагера „Белене”, народен представител от БЗНС „Никола Петков” в СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Новината съобщи пред desebg.com Калина Йорданова, психотерапевт и съорганизатор на кръглата маса „Лагерът край Ловеч: памет и свидетелства“, проведена през 2016 г. в Ловеч, в която Иван Семков участва като една от жертвите на тоталитарния комунистически режим.

Иван Семков е роден през 1931 г. в Ловеч. Като привърженик на опозиционния на комунистическия режим БЗНС „Никола Петков” той е въдворен в лагера „Белене”.

Той прекарва 8 години от живота си като лагерист в „Белене” и като политически затворник в комунистическите затвори в Ловеч, Шумен, Плевен, Стара Загора.

Земеделецът е един от основателите на Съюз на демократичните сили в Ловеч след 10 ноември 1989 г.

На днешната дата, 10 март, в България се отбелязва годишнината от спасяването на българските евреи.

На 9 срещу 10 март 1943 г. в гр. Пловдив е осуетено първото изпращане на евреи за концентрационните лагери в нацистка Германия.

С намесата на Българската православна църква, известни на времето общественици, политици и след силна обществена реакция е спряна депортацията на около 50 000 евреи, живеещи на територията на страната.

Най-именитите фигури за спасяване на евреите в България са зам.-председателя на 25-то Народно събрание Димитър Пешев (осъден през 1945 г. от комунистическия „народен съд” на 15 години затвор за „фашистка дейност и антисемитизъм”), софийският митрополит Стефан I, пловдивският митрополит Кирил, както и лидерите на някои професионални съюзи, сред които на адвокатите и на писателите.

В Бургас бяха поставени плочи с имената на съветските войници, починали в резултат на смъртоносно препиване с метилов спирт в началото на съветската окупация на България през септември 1944 г.

Плочите с имената са поставени до надгробния знак в парк „Изгрев“, южно от параклиса „Св. Троица“ в морския град – място, където преди десетилетия са се намирали старите бургаски гробища. Надгробният знак е поставен по време на комунистическия режим и указва, че това е мястото, където са „погребани съветските войни, починали в гр. Бургас”.

Както desebg.com писа неотдавна зад анонимната строителна дейност край паметния знак всъщност стои Руската Федерация в лицето на почетния ѝ консул в Бургас.

Тя е представяна като дело на инициативен комитет на наследниците на съветските войници, а средствата за строителната дейност, както и новите плочи са платени от „Лукойл”.