Сайтът desebg.com публикува интервю с журналистката и писателката Нася Кралевска. Поводът – респектиращото пето, допълнено издание на нейната книга „Без заглавие" – рушители и строители на България. Извън някои мемоари на политици то е единственото изследване, в което е проследен крахът на тоталитарната комунистическа система през 1989 г. и първите години на преход към демократично развитие, съпътствани с невероятна съпротива срещу реформите от преименувалите се набързо от комунисти на социалисти. Нася Кралевска, която живее в САЩ, е един от интелектуалците, които не са забравили Родината и през годините с книгите си гостува в столицата и страната, както това ще направи и през следващия един месец. Тя бе любезна да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Г-жо Кралевска, на книжния пазар е петото, допълнено издание на вашата книга „Без заглавие – рушители и строители на България". Пет издания, това е много сериозен белег за интереса към изследването ви. От първото появяване на книгата (2001) са изминали 18 години. Каква е тайната на този дълъг „живот” на творбата ви?

Откривателят на българското горянско въоръжено съпротивително движение срещу комунистическия режим проф. Диню Шарланов си отиде от този свят на 4 март 2019 г. на 93-годишна възраст. Вчера, 8 март, неговите близки и приятели го изпратиха в последния му земен път, съобщиха от семейството му пред desebg.com.

Той е един от първите историци, които още 1991-1992 г., получиха достъп до архивите на МВР-ДС и направи важни разкрития за кървавия терор на комунистическата партия след 9 септември 1944 г.

Заедно с историка Поля Мешкова проф. Диню Шарланов издаде през 1994 г. документалното изследване „Българската гилотина” – тайните механизми на народния съд, посветена на ликвидирането на българския политически, военен и интелектуален елит чрез противоконституционно организирания от Георги Димитров в Москва т. нар. народен съд.

През 1997 г. проф. Шарланов издаде книгата „Тиранията”, отново стъпила на задълбочено изследване на архивите на Държавна сигурност, в която засяга различни престъпления на комунистическия режим – от преследването на политически лидери веднага след Деветосептемврийския преврат като Г. М. Димитров и Кръстю Пастухов до разправата с политическата опозиция през 1947 г.

В своя предговор към нея проф. Шарланов пише:

„Има събития в нашата най-нова история, които винаги ще ни съпътстват и с болка ще ни напомнят за себе си. Такива са събитията, които протичат в драматичните години на налагане на комунистическата тоталитарна система у нас след септември 1944 г. Поколение след поколение ще обръщат поглед към тях и с учудване и срам ще питат: нима това е възможно?

И наистина те ще имат основание за това грозно време на масови убийства, на изпращане на хиляди хора в лагери и изселване, на лишаване от елементарни граждански права на стотици хиляди други. Така целенасочено тираните създават социален климат на страх и на лична политическа изолация. И всичко това се извежда като основна задача на БРП (к) и се облича в държавна политика.

По същество обаче то влиза в остро противоречие с народопсихологията на българина, защото се въвежда една нетрадиционна обществена система с насилие и по волята на чужда държава.”

По инициатива на кмета на община Ловеч Корнелия Маринова започна реставрация на надписите върху паметните плочи на мястото на бившия концлагер „Слънчев бряг“ (1959 – 1962) край Ловеч, съобщиха от пресцентъра на общината днес.

 Реставрацията се извършва от специалисти от Регионалния исторически музей в Ловеч.

Вече е възстановен надписът „Поклон пред жертвите на комунизма“, който датира още от 1990 г. Втората плоча е от по-ново време и е сравнително запазена. И двете плочи са поставени от организациите на репресираните от комунистическия режим.

Има идея да бъде възстановен друг уникален и единствен надпис от времето на самия трудов лагер, с почти изличени букви. Типичният за социализма лозунг се намира върху лицевата част на бетонната постройка, от която затворниците са пълнели вагоните с камъни. Призивът е „Ползвай почивката за просвета“. Предвид каторжния труд, довел до смъртта на стотици затворниците, лозунгът звучи цинично.

На този ден преди 34 години се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света.

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

Как се стига до аварията

Аварията става в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.