Сайтът desebg.com препечатва интервюто на Faktor.bg с историка проф. Евелина Келбечева по повод датата 9 септември 1944 г. В него тя подчертава, че обществото ни няма дълбока и хомогенна оценка не само за комунизма, а и за неговите последствия. По думите ѝ хората, които и днес твърдят, че в България е имало фашизъм, премълчават за жертвите,  които са се противопоставяли на терористичните акции на комунистите. Заглавието е на desebg.com.

Проф. Келбечева, вие имате голям принос комунизмът да се изучава в училищата. Защо обаче все още се премълчава истината, че на 8-ти срещу 9-ти септември не е имало освобождение, а окупация и преврат?

– Две неща бяха зачеркнати от наши многоуважавани колеги в Софийския университет, и които не бяха допуснати в новите  учебници по история. Те не позволиха да се използва терминът „съветска окупация“. Този термин все още е табу за някои хора, сред които и професионални историци. Много добре знаем, че на 5-ти септември Съветското главно командване потвърждава плана за нападение над България.  С Трети украински фронт срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, около 6000 оръдия, над 500 танка, 1000 самолета и целият черноморски флот, без срещу тях да е даден нито един изстрел. И това е срещу страна, която запазва дипломатическите си отношения с СССР по време на цялата война и е във война с Германия в този момент. Това се нарича „освобождение“ на България от несъществуващия фашизъм.

Комунистическият тоталитарен символ – червена петолъчка – поставен върху паметник на загиналите във войните 1912-1945 г. в село Одърне, Плевенско, вече е премахнат стана ясно днес.

Историята на демонтажа му започва преди десетина дни, когато евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) забеляза в профила на читател във Фейсбук снимка на въпросния паметник.

„Интересното е, че паметникът е посветен на жертвите от село Одърне, дадени не само в заключителната фаза на Втората световна война септември 1944 – май 1945 г., но и в Първата световна война, и Балканските войни, които нямат нищо общо с наложения след Деветосептемврийския преврат комунистически символ”, заяви пред desebg.com Андрей Ковачев, който още от първия си мандат като евродепутат е последователен политик в процеса на преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало не само с редица свои инициативи, но и подкрепящ такива в тази кауза.

Той се свързва с кмета на село Одърне Свилен Огнянов (ДПС) и разговаря по въпроса. След това провежда телефонен разговор и с Детелин Василев (ГЕРБ), кмет на община Пордим, в която се намира село Одърне.

Едно голямо знание за същността на комунистическия режим в България и Съветския съюз, за неговите престъпления и жертви е събрано през годините в библиотеката на desebg.com.

Книга по книга, сборник след сборник, изследване след изследване през последните 9 години библиотеката на desebg.com е единственото място в интернет пространството, на което читателите могат да намерят общо 246 заглавия от български, руски и западни автори, които разкриват различни проявления, събития или съдби, свързани с комунистическия режим.

За улеснение на ползвателите заглавията са подредени по азбучен ред (по фамилно име на авторите), а към всяко издание има линк, който отвежда до подробно представяне на книгата или сборника).

В него се съдържа информация както за изданието и неговото съдържание, така и за автора, годината на издаване и издателя.

Днес, 1 декември 2019 г., от 17 ч. по БНТ 1 ще бъде излъчен филмът „Никодим Янушев. Бягство от комунизма”, четвърти от документалната поредица „Отворени досиета” 3, посветена на жертвите на комунистическия режим.

Документалната лента ще ви срещне с Никодим Янушев, син на търговец от най-голямото село в България преди 9 септември 1944 г. – Угърчин, Ловешко, преуспял благодарение на своето трудолюбие и находчивост.

В спомените на невръстния Нико, както приятелите наричат Никодим, са се запечатали кошмарните спомени как баща му е изпратен в концлагера „Белене” само заради две реплики:

„Че цените се повишават, а заплатите понижават. И другото: за козата, дето я водеше на сборния пункт на чердата всяка сутрин. Ресал я с гребен, а селяните го закачали, че много се грижил за тази коза. А той рекъл, че се грижи за козата, както Георги Димитров за своя народ.”

„Комунягите не обичаха предприемчивите и можещите хора. Голяма трагедия бе за тези хора, които от тъмно до тъмно са работили”, споделя Нико във филма.