„Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в с. Торос, общ. Луковит. През 1959 г., едва 18-годишен, Кольо е въдворен без съд и присъда в лагера край Ловеч, наричан „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Кольо прекарва в лагера „Слънчев бряг“ 42 дни – от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., през които става свидетел на жестоки и садистични убийства.“

Това е част от представянето на Кольо Вутев, което фондация „Софийска платформа“ е направила на страницата на своя проект „Истории от Белене“, финансиран от фондация „Америка за България“, чиято цел е „да съхрани паметта за тоталитарния комунистически режим и в частност – за лагера „Белене“, както и да допринесе за увеличаване на демократичната култура в страната посредством по-качествено гражданско образование“ (макар този избраник на фондацията за интервю няма нищо общо с „Белене“).

Председателят на 51-то Народно събрание Наталия Киселова (БСП) възхвали реставрацията на тоталитарния комунистически символ на БКП, чийто режим е обявен за престъпен със закон.

Това стана днес (2 август 2025 г.) по време на годишното сборище на наследниците на бившата компартия – БСП на Бузлуджа, където те отбелязаха 134 години от учредителния конгрес на Българската социалдемократическа партия, смятан за началото на социалистическо движение в България.

„Бих искала лично да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството [Иван Иванов, БСП], че този паметник ще бъде възстановен. Споменът трябва да ни води напред и да гледаме винаги напред, а не обърнати към миналото. Миналото трябва да ни напомня за това, че заедно можем повече“, заяви Киселова в подножието на върха, където през 1981 г. диктаторът Тодор Живков и комунистическата върхушка откриват Дом-паметника на тоталитарния режим в НРБ.

Desebg.com препечатва от сайта Faktor.bg интервюто на Стойко Стоянов с бившия лагерист от концлагера „Белене“ Руфат Юмер. Той е роден през 1960 г. с. Башево, община Ардино, област Кърджали и е студент, когато през декември 1984 г. тоталитарният комунистически режим започва насилствената асимилация на българските граждани от турски произход като акцията най-напред обхваща бившия Кърджалийски окръг. Юмер е един от организаторите на първия протест в с. Млечино, община Ардино, смачкан от режима на БКП със сила. Той е и в първа група арестувани от Кърджалийско, изпратени без съд и присъда в концлагера „Белене“. Руфат Юмер е член на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, която заедно с НБУ и фондация „Истина и памет“ организират конференцията „Жертвите помнят“ – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България. Тя ще се проведе на 12 декември 2024 г. в НБУ. Преди събитието г-н Юмер бе любезен за даде отговори на въпросите на главния редактор на Faktor.bg Стойко Стоянов. Заглавието е на desebg.com.

Премиерата на книгата на Веселина Узунова „Белязан доживот“ – спомени на полицейския служител Здравко Шейтанов събра в четвъртък, 1 февруари 2024 г., в Столична библиотека публика, която не е спирала да търси истината и причините за антихуманния характер на комунистическия режим в България, едно от проявленията на който е т. нар. народен съд (1944-1945), произнесъл най-масовите смъртни присъди в българската история без право да бъдат обжалвани и с цел да бъде ликвидиран тогавашния елит на нацията ни.

Книгата е чудесно съчетание между спомените на един полицейски служител в контраразузнаването в полицията в Хасково, който е осъден през 1945 г. на 15 години от състав на „народния съд“ в същия град, и изследователска работа, извършена от автора на книгата в различни архиви, очертаваща рамка с важни подробности от тогавашните събития в национален и регионален план.