„В последните си страници на своите мемоари [завършени през 1986 г. и издадени след рухването на комунистическия режим] баща ми написа, че целият негов живот е бил напразен заради една идеология - комунистическата. Това е повече от едно разкаяние. Това е отричане на една престъпна идеология”. Това заяви по БНТ д-р Петър Богданов, син на Стефан Богданов, комунистически функционер и агент на съветското разузнаване, завършил школа в Москва преди 9 септември 1944 г., а след това началник на отделение „Б” (контраразузнаването) на Държавна сигурност, който през 1949 г. е арестуван като „трайчокостовист” и е осъден на 15 години затвор.

Петър Богданов бе гост в предаването „Денят започва с Георги Любенов” на националната телевизия и е пристигнал в България от Германия специално за излъчването на документалния филм „Стефан Богданов. Един разкаял се комунист” от поредицата „Отворени досиета” на БНТ, което ще се състои днес, 24 ноември 2019 г. от 17.00 ч. по БНТ 1.

Откривателят на българското горянско въоръжено съпротивително движение срещу комунистическия режим проф. Диню Шарланов си отиде от този свят на 4 март 2019 г. на 93-годишна възраст. Вчера, 8 март, неговите близки и приятели го изпратиха в последния му земен път, съобщиха от семейството му пред desebg.com.

Той е един от първите историци, които още 1991-1992 г., получиха достъп до архивите на МВР-ДС и направи важни разкрития за кървавия терор на комунистическата партия след 9 септември 1944 г.

Заедно с историка Поля Мешкова проф. Диню Шарланов издаде през 1994 г. документалното изследване „Българската гилотина” – тайните механизми на народния съд, посветена на ликвидирането на българския политически, военен и интелектуален елит чрез противоконституционно организирания от Георги Димитров в Москва т. нар. народен съд.

През 1997 г. проф. Шарланов издаде книгата „Тиранията”, отново стъпила на задълбочено изследване на архивите на Държавна сигурност, в която засяга различни престъпления на комунистическия режим – от преследването на политически лидери веднага след Деветосептемврийския преврат като Г. М. Димитров и Кръстю Пастухов до разправата с политическата опозиция през 1947 г.

В своя предговор към нея проф. Шарланов пише:

„Има събития в нашата най-нова история, които винаги ще ни съпътстват и с болка ще ни напомнят за себе си. Такива са събитията, които протичат в драматичните години на налагане на комунистическата тоталитарна система у нас след септември 1944 г. Поколение след поколение ще обръщат поглед към тях и с учудване и срам ще питат: нима това е възможно?

И наистина те ще имат основание за това грозно време на масови убийства, на изпращане на хиляди хора в лагери и изселване, на лишаване от елементарни граждански права на стотици хиляди други. Така целенасочено тираните създават социален климат на страх и на лична политическа изолация. И всичко това се извежда като основна задача на БРП (к) и се облича в държавна политика.

По същество обаче то влиза в остро противоречие с народопсихологията на българина, защото се въвежда една нетрадиционна обществена система с насилие и по волята на чужда държава.”

На днешния ден, 8 септември, преди 77 години армиите на 3-ти Украински фронт преминават река Дунав в североизточната водна граница с Румъния и навлизат в територията на Царство България, като го окупират без да срещнат съпротива.

Окупация, която докарва БКП на власт

Окупацията на страната ни започва три дни, след като на 5 септември 1944 г. Съветският съюз е обявил война на България без тя да е воювала срещу СССР по време на Втората световна война.

Нахлуването на червената армия отваря широко вратата за извършването на преврата на 9 септември 1944 г., който докарва БКП на власт, както и за превръщането на България в сателит на Кремъл и съветската тоталитарна система за следващите 45 години.

Сайтът desebg.com припомня фактите за тази черна дата от новата българска история.

Стартира предложение за актуализация на българската клавиатурна подредба, изменяна от 1978 г., на което desebg.com дава гласност.

Зад инициативата стоят Илия Базлянков, IT специалист с интереси в областта на езика и историята, както и Тодор Червенков, издател на онлайн вестник „Български освѣдомитель”, и Петър Неделев, автор на няколко инструмента за използване на стария правопис.

Неотдавна инициаторите изпратиха отворено писмо до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, в което се съдържат конкретни предложения, както и призив министерството да организира работна група от специалисти за обсъждане на идеите (виж отвореното писмо - ТУК).

Инициативата за актуализация на българската клавиатурна подредба по БДС вече е подкрепена от близо 500 общественици Сред тях са специалисти, писатели, преводачи, учители, духовни лица, преподаватели, политици, бизнесмени, представители на старата българска емиграция и на българските общности в Македония, Сърбия и Северна Гърция.