На мястото на бившия комунистически концлагер „Слънчев бряг” ще бъде издигнат мемориал в памет на жертвите му.

Това заяви днес (23 март 2019 г.) Корнелия Маринова, кмет на гр. Ловеч, по време на годишното шествие-поклонение на каменната кариера, където в периода 1959-1962 г. е просъществувал един от най-жестоките комунистически лагери.

Г-жа Маринова уточни, че предстои гласуване в Общинския съвет, с което да се реши въпроса за статута на терена, на който навремето се е намирала кариерата на лагера.

„Мястото на лагера не е местност, както го наричат някои, не е и място за битови отпадъци, това е място на памет за невинни жертви”, заяви тя на каменната кариера, където за 30-ти път ловчанлии и гости от страната почетоха жертвите на едно от най-уродливите създания на комунистическия режим, роден със знанието на Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков след закриването на концлагера „Белене” през 1959 г.

„Единствената причина да бъдат така мащабно разработвани от Държавна сигурност редица юристи, които властта след 9 септември 1944 г. е забранила, е, че те са част от тогавашния интелектуален елит на България не само в областта на правото и най-вече заради това, че тези хора имат различно мислене и по един или друг начин са били готови да се противопоставят на комунистическата власт”.

Това заяви проф. Веселин Вучков, преподавател в Академията на МВР, по време на Общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, провеждащ се в Нов български университет във вторник (4 декември 2018 г.).

Там той изнесе лекция „Забранени, за да бъдат забравени”, в която представи три имена в българската наказателно-правната наука – проф. Никола Долапчиев, Светослав П. Велчев и проф. Никола Саранов.

Сайтът desebg.com публикува рецензията на Росица Чернокожева за изследването на Борислав Скочев „Концлагерът „Белене 1949-1987” – островът, който уби свободния човек, изд. „Сиела” (2017). Текстът е отпечатан най-напред в сайта Портал Култура.  Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър към Магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“. Асистент, д-р в Института за литература на БАН. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор е на книгите „Павел не е сам на света“ (2002), „Драги ми, Смехурко. Антология на хумор за деца“ (2002). Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на „Антология на българския смях“ (1995), „Българска литературна критика. Том 1“ (2000) и др. Препечатването става със съгласието на автора и Портал Култура. Вътрешните подзаглавия в публикацията са на desebg.com.

 Това е книга, която всеки трябва да прочете. Известно е, че e необходимо човек да прочете хиляди книги в живота си, за да разбере, кои са онези десет, които наистина си струват. „Концлагерът Белене“ е една от тези десет задължителни книги. Това е книга за границите на човешкия дух. За границите и за безграничното. За духа, който надживява тленното. Това е сага за Голгота на свободния човек. Тази книга авторът пише в продължение на 10 години. Питала съм се, както съм питала и Борислав Скочев, как се живее десет години със злото, с неговите перфидни и всеизобретателни прояви? Какво го е крепяло през всички тези години, докото е преглеждал хиляди архиви и спомени за живота на тези хора.

Преди седмица, на 18 май 2018 г., на мястото на бившия комунистически лагер „Белене” на остров Персин се проведе традиционното годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарната комунистическа диктатура. Една от изненадите бе присъствието на вицепремиера и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Той не взе думата, но след края на събитието журналистът Христо Христов успя да му зададе няколко въпроса. Сайтът desebg.com публикува блиц интервюто с Валери Симеонов.

Г-н Симеонов, какво ви доведе днес [18 май 2018 г.] на мястото на лагера „Белене”?

– Доведе ме моята неинформираност за концлагера. Знам някои неща, чел съм за други, но всичко съм научил след 10 ноември 1989 г. Вече са минали 29 години от началото на демократичните промени и 29-годишните млади хора в България не знаят вероятно нищо за зловещото, чудовищно лице на социализма, което сега се представя в романтична, розова светлина. И така се подлъгват младите поколения, което е безобразие. За съжаление и аз когато бях на 29 години нищо не знаех за лагера „Белене”.