Георги Саръиванов, бивш политически затворник, осъден на 23 години на смърт през 1954 г., окован половин година във верига на смъртник, лежал близо 10 години в комунистическите затвори, избягал от режима на БКП със семейството си през 1972 г. във ФРГ и завърнал се в Родината след краха на БКП, беше изпратен от близки и приятели днес.

Той почина на 85-годишна възраст на 22 ноември 2016 г., а днес беше извършено опелото му в църквата „Света София” в столицата.

Специално от Германия пристигнаха двамата му синове, за да отдадат дължимото на баща си в последния му земен път.

„Георги Саръиванов преживя комунизма, който не успя да го пречупи”, заяви пред събралото се множество в краткото си слово Асен Саръиванов, един от синовете му.

 Президентът Росен Плевнелиев изпрати съболезнователен адрес, в който беше отбелязани човешките достойнства на Георги Саръиванов, една от хилядите жертви на комунистическия режим в България.

На 23 март 2019 г., събота, от 10,30 часа ще започне годишното поклонение в Ловеч в памет на жертвите на комунистическия лагер край града, известен под името „Слънчев бряг”, съобщиха от общината пред desebg.com.

Традиционно от 1990 г. насам инициативата започва с шествие от площада пред сградата на Областна администрация – Ловеч. То преминава през града, като участниците в него извървяват пеша пътя до лагера, който се е намирал до каменната кариера край жп линията Троян-Ловеч малко преди разклона за село Хлевене.

На мястото на бившата кариера свещеници от Ловчанската митрополия ще отслужат панихида в памет на жертвите, в която се очаква да участва и Ловчанският митрополит Гавриил.

Ще последва произнасяне на слова от различни представители на местната власт, политически партии и обществото, след което ще бъдат поднесени венци и цветя.

Паметниците, свързани с комунистическия режим през 1944-1989 г., както и наименования от този период, не трябва да доминират в страната ни.

В това е убеден българският евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ), който говори днес на форум за преосмислянето на комунистическото минало, организиран в Гьоте институт в София.

Ковачев е най-последователният от младото поколение политици и играе важна роля в преосмислянето на тоталитарното минало с редица свои инициативи от началото на първия си мандат като евродепутата от 2010 г.

По думите му декомунизационният процес в страната трябва да продължи, а гражданското общество да не спира да следва своите искания за наименуване на селища и места, свързани с комунистическия период.

Не са много книгите, в които наследници на хора, попаднали пряко под репресиите на комунистите, да са събрали паметта за своите близки. Да, това е прецедент на фона на огромния брой жертви и пострадали семейства. И причините едва ли са една или две.

Но не за това пиша, а защото тази неделя в библиотеката на desebg.com представям една такава книга – „Тайната на един „бивш човек” на Амалия Рачева.

Авторката ми я подари на премиерата на съвместната ни книга с проф. Вили Лилков „Бивши хора” в Бургас през лятото на 2017 г.

Връзката с хората, които след 1944 г. комунистическият режим нарича по съветски образец „бивши хора”  не е случайна. Амалия Рачева е внучка на политика от Радикалдемократическата партия Прокопи Йолов, кмет и народен представител преди 1944 г.

„Дядо ми беше висок българин, с чисто бяла коса и тежък бастун. Ходеше по софийските улици бавно и спазваше правилото на старите софиянци – да не бърза, нито да подтичва, защото е неприлично. Съзреше ли милиционер насреща, преминаваше на другия тротоар”, пише авторката Амалия Рачева в своето въведение към книгата.

В него тя посочва и мотива да опише историята: „Вече няма нужда да шепнем, но не са необходими и високопарни слова. Да се разкаже истината за комунистическото минало обаче, е важно”.

Тя си спомня дядо си като „добър, благороден и достоен човек”, но навремето не предполага какво ѝ предстои да научи за него от архивите, включително и от тези на Държавна сигурност.