На 15 април 2025 г., вторник, от 17.30 ч. в изложбена зала „Архиви“ на ул. „Московска“ № 5 Държавна агенция „Архиви“ ще открие документалната изложба „Отломки от един следобед“, посветена на 100-годишнината от най-големия терористичен акт в историята на България – атентатът в катедралния храм „Св. Неделя“.

На 16 април 1925 г. в църквата е взривен купола, а в резултата на взрива са убити над 213 души, а ранените са над 500.

Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев), както и множество граждани, включително деца.

Членовете на правителството се отървават само с леки наранявания, а цар Борис III не е в катедралния храм по време на взрива.

Али Ибрям Дурали, бивш лагерист в концлагера „Белене“ по време на насилствената асимилация на българските граждани от турски произход, проведена от БКП начело с Тодор Живков, е починал внезапно на 17 март 2025 г. на 66-годишна възраст.

Тъжната новина съобщиха за desebg.com от гражданското дружество „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединяващо бившите лагеристи от „Белене“ от третия период на лагера (1984-1987) и техните близки.

Дурали, който е изгонен от комунистическия режим от страната по време на Майските събития от 1989 г., е починал в родното си село Ябланово, област Сливен, където е бил на посещение.

Погребението му обаче ще се състои в гр. Чорлу, Турция, където се е установил със семейството си след изгонването му от България през 1989 г.

Али Дурали е роден на 11 ноември 1959 г. в с. Ябланово. Произхожда от бедно селско семейство. Той е най-малкият от шестте деца в семейството.

„Мафиотска битка“, с тези думи Касим Дал, определи войната между Ахмед Доган и Делян Пеевски.

Дал, който е съосновател на ДПС и преди 13 години бе неин зам.-председател, но след критика към лидера Ахмед Доган за превръщането на партията в корпорация беше изключен заедно с още няколко съпартийци, даде обширно интервю в YouTube канала „Дневен ред“ с водещи Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, излъчено в четвъртък (31 октомври 2024 г.).

„Ние не сме взимали страна, не участвахме в тази битка. Тя не е наша битка. Това не е битка на идеи, това е мафиотска битка, няма защо ние да участваме там. Създателят, това което е създал, го унищожава“, обясни Касим Дал.

Сайтът desebg.com представя рецензията на книгата „Неудобното минало: паметта за държавните престъпления в Русия и в другите страни“ на руския автор Николай Епле от д-р Петър Богданов-Аухаген. Изследването още не е преведено и публикувано в България. Д-р Богданов познава книгата от немското издание „Die unbequeme Vergangenheit- vom Umgang mit Staatsverbrechen in Russland und anderswo“ , издателство Suhrkamp Publishing House, 2023 г. Поради големия обем рецензията се публикува в две части. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Николай Епле е филолог, културолог и експерт по история на западноевропейските литератури. Научните му интереси са свързани с историческата памет и историята на престъпленията на съветската държава.

Д-р Петър Богданов-Аухаген е политически емигрант във ФРГ от първата половина на 70-те години на ХХ век. Той е син на комунистическия функционер Стефан Богданов, първия началник на отделение „Б“ (контраразузнаването) на Държавна сигурност след 9 септември 1944 г., станал жертва през 1949 г. на комунистическия режим, на който е служил, оставил разтърсващите мемоари за престъпния характер на управлението на БКП, издадени след 1989 г. под заглавие „Две смърти няма, а без една не може“. Д-р Богданов-Аухаген е съавтор на книгата „Червеният терор без маска“, изд. „Сиела“, 2021 г.

Руският културолог Николай Епле представя в книгата си (599 страници) темата за държавния тероризъм в Русия (и в други страни, към които могат спокойно да се смятат и предания руски васал НР България) и анализира причините за неговото разгръщане.

Авторът изследва една малко изследвана тема: въпроса за личната отговорност на всеки човек за историческите събития в страната в която той живее. Обществото като цяло би трябвало да осъзнае отговорността си за държавните престъпления не за да спаси собствената си репутация, а за може в един наистина съзидателен процес да изгради едно демократично общество.