Много поводи съм имал през изминалите 30 години да си задавам въпроса защо хората така бързо забравят събития, които съществено са им повлияли върху живота?

Например: как може да се забрави „сполуката” на току що преименувалата се от БКП на БСП компартия през 1990 г. и гладната зима на Лукановото правителство?

Или убийствената хиперинфлация и банковата криза, помела повече от една дузина банки – все „резултати” от еднопартийното управление на БСП начело с лидера ѝ Жан Виденов?

Или, че през 2013 г. Мая Манолова беше най-кресливият депутат от БСП срещу протестиращите граждани, пълнещи всекидневно площада пред парламента в знак на протест срещу компрометиралия се още в началото кабинет на Орешарски (БСП и ДПС + Атака, осигуряваща кворума)?

Същата тази Мая Манолова, която после с пазарлък и гласовете на ГЕРБ бе назначена за омбудсман, а днес вече ни я представят като независим експерт, готов да управлява столицата.

Забравата не е едностранен процес, ако някои са забравили преживяното, то има и цели млади поколения, които не са преживяли и не помнят – те трябва да научат миналото от някъде.

Ето, от тази есен десетокласниците ще учат за първи път по-сериозно за комунистическия режим от новите учебници по история. Те обаче нямат представа не само за онова жестоко време, но и за периода, който днес в повечето случаи ще чуят да определят като „преход” (от тоталитаризъм към демокрация).

Седемдесет години след създаването на най-големия концлагер за политически противници на БКП от тоталитарния комунистически режим на мястото на мястото, където през лятото на 1949 г. първите лагеристи създават първите землянки за живеене на т. нар. Втори обект на "Белене", в събота (1 юни 2019 г.) се събраха над 300 души, за да почетат паметта на жертвите на комунистическата диктатура.

Бяха пристигнали не само хора от различни краища на България, но и от чужбина – внушителна група на турски изселници – някои от тях самите въдворени без съд и присъда през 1985-1987 г. в „Белене” за съпротива срещу „възродителния процес, а други близки на такива жертви.

Пътуващата изложба „Свидетели: Памет за концлагера „Белене”, посветена на жертвите на най-големия лагер по време на комунистическия режим в България, стигна до Чикаго.

На 28 февруари и 10 март тя бе представена в за първи път извън в чужбина в българския културен център “Магура” в предградието Арлингтън Хилс на Чикаго.

Експозицията гостува в града с най-голяма българска емиграция в САЩ по покана на генералния консул на България в Чикаго Иван Анчев като част от културната програма на консулството.

Именно той откри събитието на пред сънародниците, дошли да се запознаят с изложбата.

На събитието присъстваха представители на различни поколения имигранти. Сред тях бяха и известни сънародници от по-старото поколение имигранти в града като носителят на земеделската идея Георги Миралаев, арх. Александър Дърводелски – дългогодишен ръководител на Българския национален фронт и редактор на сп. „Борба“ и деятел на антикомунистическата дейност на българските емигранти в Северна Америка, Шефкет Чападжиев – почетен гражданин на Илиноис и най-успелият български бизнесмен в Америка, известен в България с дарителската си дейност и Хамид Русев собственикът на вестник „България“.

Преди седмица, на 18 май 2018 г., на мястото на бившия комунистически лагер „Белене” на остров Персин се проведе традиционното годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарната комунистическа диктатура. Една от изненадите бе присъствието на вицепремиера и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Той не взе думата, но след края на събитието журналистът Христо Христов успя да му зададе няколко въпроса. Сайтът desebg.com публикува блиц интервюто с Валери Симеонов.

Г-н Симеонов, какво ви доведе днес [18 май 2018 г.] на мястото на лагера „Белене”?

– Доведе ме моята неинформираност за концлагера. Знам някои неща, чел съм за други, но всичко съм научил след 10 ноември 1989 г. Вече са минали 29 години от началото на демократичните промени и 29-годишните млади хора в България не знаят вероятно нищо за зловещото, чудовищно лице на социализма, което сега се представя в романтична, розова светлина. И така се подлъгват младите поколения, което е безобразие. За съжаление и аз когато бях на 29 години нищо не знаех за лагера „Белене”.