През последните дни у нас отново се заговори за уредени мачове и корупция в българския футбол. Сайтът desebg.com припомня, че коренът на тази корупция се крие още във времето на тоталитарното управление на Българската комунистическа партия, когато режимът е знаел за различни корупционни практики, но ги е прикривал.

За корупцията през последеното десетилетие на „развития социализъм” свидетелстват множество документи в архивите на Държавна сигурност, част от които desebg.com публикува онлайн.

Те представляват извадки от сводки на ДС, документирали различни корупционни случаи във футбола в периода 1983-1984 г.

Някои от тях са придобити в резултат на подслушани телефонни разговори, други от донесения на агенти във футболните среди в страната, а също така и от получени анонимни сигнали.

Картината в българския футбол тогава е обобщена в заявление на футболен деятел (имената на конкретните лица, забъркани в корупция, са заличени в документите от Комисията по досиетата, б.а), който мечтаел за следното:

„Аз като стана председател на Българската федерация по футбол искам да създам „мафия”. Да се оградя с хора, които ще ми помагат да провеждам първенството,  както си искам”.

Българската национална телевизия (БНТ) приключи снимките по третия сезон на документалната поредица „Отворени досиета”, посветена на жертвите на тоталитарния комунистически режим, с филм за горяните в Сливенско и съдбата на техните семейства.

Лентата е един от 6-те нови разказа в третия сезон и ще срещне публиката с пряка наследничка на горянин от село Желю Войвода.

Филмът разкрива и съхранената памет към избитите участници в горянското съпротивително движение в Сливенския край и по-конкретно в селата Желю Войвода, Тополчане, Николаево, Панаретовци, Чокоба, Скобелево, град Кермен и кв. „Речица” на гр. Сливен, осеяни с паметни плочи.

Режисьор на филма е Павел Веснаков, заснет в тандем с оператора Мартин Балкански. Двамата участват в работата и във втория сезон на „Отворени досиета” (2017).

„Пиша изследвания върху комунистическия режим преди всичко заради любовта ми към България и мъката ми, ме моята хубава Родина с толкова буден и енергичен народ е попаднала под комунизма за 45 години”, това заяви писателката Нася Кралевска по време на премиерата на петото допълнено издание на своята книга „Без заглавие” – рушители и строители на България в Пловдив.

Художествена галерия „U Park” в центъра на Пловдив събра интелектуалци, граждани и дори кандидат-кметове от демократичния сектор при представянето на книгата в петък (27 септември 2019 г.), посветена на края на комунистическия режим в България и началото на демократичните промени.

 Пловдив бе шестият град, в който се състоя премиера на новото издание след Созопол, Бургас, Карнобат, Сливен и София в обиколка, организирана от фондация „Истина и памет”.

С внушително мнозинство от над 500 гласа Европейският парламент прие на 19 септември 2019 г. Резолюция за 80-годишнината от началото на Втората световна война и значението на европейското възпоменание за бъдещето на Стария континент. В документа се изтъква, че най-кръвопролитният в човешката история конфликт „започна като непосредствен резултат“ от пакта „Молотов-Рибентроп“, подписан между СССР и нацистка Германия на 23 август 1939 г. С Резолюцията се призовават всички държавни членки на съюза да направят ясна и принципна оценка на престъпленията и агресиите осъществени от тоталитарните режими през 20 век – нацисткия, фашисткия и комунистическия. Призовават се правителствата да положат усилия за повишаване на осведомеността на младото поколение за трагичните последици от тези режими. Сайтът desebg.com потърси за повече информация евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който участва в подготовката на документа и в последвалия дебат, и бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.