На този ден – 13 ноември – преди 34 години политическият затворник и лагерист в концлагера „Белене“ Сабри Искендер основава легалната правозащитна организация Демократичната лига за защита правата на човека в България, с която заедно със свои съмишленици се противопоставя на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия начело с Тодор Живков.

Той е една от малкото живи легенди от съпротивата на българското общество срещу антихуманната диктатура на БКП.

По тази причина неговото свидетелство е особено ценно за знанието за комунистическите репресии и особено за насилствената асимилация срещу турското малцинство и отнемането на основните му човешки права, включително и имената.

След тригодишно прекъсване заради пандемията от коронавирус документалната поредица на БНТ „Отворени досиета“, посветена на жертвите на тоталитарния комунистически режим, стартира нов – четвърти сезон, съобщиха от националната телевизия.

В събота, 29 октомври 2022 г., от 16.30 ч. по Канал 1 БНТ ще излъчи първия от 6-те филма на новия сезон, озаглавен „Цанко Живков – да оцелееш в дните след 9 септември 1944 г.“.

Фондация „Истина и памет“* разпространи открито писмо до министъра на културата проф. Велислав Минеков и до директора на НИНКН арх. Петър за блокирането на процедурата по обявяването на бившия комунистически концлагер „Белене“ за недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“. Сайтът desebg.com публикува целия текст:

Прекратете институционалната гавра с концлагера „Белене“!

Открито писмо на фондация „Истина и памет“
до министъра на културата проф. Велислав Минеков и до директора на НИНКН арх. Петър Петров
относно казуса с блокирането на процедурата по даването на бившия концлагер „Белене“ на статут на историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“

 Фондация „Истина и памет“ изразява своето възмущение срещу институционалната гавра с бившия концлагер „Белене“ и призовава тя да бъде незабавно прекратена!

Много важна част от знанието за комунистическите режими са не само архивните документи от периода 1944-1989 г., но и преките свидетелства на жертвите. В България, с единични изключения, тези свидетелства започнаха да се появяват едва след краха на тоталитарната система в края на 1989 г., когато страхът от нови репресии върху самите жертви или техните близки започна постепенно да изчезва, а мисълта стана свободна.

Трябва да се има предвид и факта, че по тези причини не всички спомени на жертвите, издадени след 1989 г., са писани преди това, по време на тоталитарното управление на БКП. Мемоарите на Йордан Вълчев и Стефан Бочев са сред малкото, които въпреки риска от тежки последствия са писани по време на комунистическата диктатура.

Почти всички жертви на комунистическия режим, създали мемоарна литература, са определяни от същия този режим като негови идеологически и политически врагове и няма да е преувеличено да се каже, че те представляват цялата палитра от българското общество.

На пръстите на едната ръка обаче се броят авторите на мемоари от периода на тоталитарния комунизъм в България, които преди да бъдат хвърлени в месомелачката на насилието на комунистическата партия са нейни верни кадри.