Когато се говори за Русия и нейната история обикновено се пропуска огромното значение, което изиграва църквата при канализирането на властта. Руските владетели се стремят не само да утвърдят върховната си власт чрез църквата, но и да я подчинят на своите интереси.

Цар Иван Грозни е първият, който получава висше признание чрез ритуала на Венчание за царството (смятано за едно от тайнствата на църквата), извършен върху него от св. Макарий Митрополит московски (до император Петър I царуват общо 20 владетели, от които не всички, а само 13 са помазаници по чина на Венчание за царството).

Как през вековете се развиват взаимоотношенията между властта в руската държава и църквата, какви са зависимостите и крайния резултат разкрива едно изключително издание, което се прояви на книжния пазар у нас през 2022 г. и тази неделя представям в библиотеката на desebg.com.

Става въпрос за книгата „Третият Рим и църквата“, която разглежда тези сложни взаимоотношения от друга гледна точка, различна от класическия подход на историците.

Изданието е уникално не само по своето съдържание, но и от факта, че негов автор е български монах – отец Калистрат Зографски от българския манастир „Св. Георги – Зограф“ на Света гора.

Самото заглавие подсказва, че Московска рус се разглежда като опит да бъде представена за Трети Рим – не само исторически наследник на две империи (Римската и Византийската), но и политически и религиозен център на православието.

Тази геополитическа, религиозна и политическа концепция си проправя път в Русия в ХIV век в стремежа да се утвърди нейното историческо значение.

Тя играе важно значение във формирането на официалната идеология на Москва, че Русия е обединител на всички славянски народи. А идеята за Третия Рим е в основата и на поддръжниците на руския месианизъм и изключителност.

Макар че тук трябва да се отвори една скоба и да се уточни, че идеята за „трети Рим“ не се ражда в Русия.

Както авторът посочва българският цар Иван Александър (1331-1371) смята Търново за „нашия нов Цариград“ – така за първи път възниква разбирането за приемственост между Рим, градът-империя с неговия двойник Константинопол, обобщен образ на „втория Рим“, който е посредник между Бога и земната власт, и един Трети Рим – продължител на изпълнението на Божията воля, когато Първият и Вторият паднат поради греховете на своите земни владетели.

На 6 юни 2026 г., събота от 11,30 ч., на мястото на бившия Втори обект на концлагера „Белене“ на дунавския остров Персин ще се състои тазгодишното поклонение в памет на жертвите на най-големия лагер за политически противници на БКП по време на тоталитарния комунистически режим.

Това решение взе Инициативната група, която за четвърта поредна година се ангажирана с организацията и провеждането на възпоменателното събитие, чиито корени са поставени през миналия век – през пролетта на 1990 г., когато в условията на разпадащата се комунистическа система бивши концлагеристи първи посещават лагера „Белене“.

Днес, 1 февруари, в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

На този ден преди 81 години са произнесени присъдите на Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на Отечествения фронт, по нареждане на съветския гражданин и депутат Георги Димитров от Москва. Сайтът desebg.com припомня фактите, свързани с тази черна за българската история дата.

Защо на 1 февруари?

С присъдите от 1 февруари 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

В Деня за почит и признателност към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари – в събота бе открита паметна плоча на политическия затворник по времето на тоталитарния комунистически режим Рамадан Коруджу (Рамадан Рунтов).

Инициативата е на Съюза на репресираните от комунистическия режим – Казанлък, а събитието се състоя в село Долно Изворово, Казанлъшко, където Рамадан Коруджу е живял.

Политическият затворник, известен с безкомпромисната си борба за религиозни и граждански права по време на диктатурата на БКП, почина на 3 февруари 2024 г. на 92-годишна възраст.