|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Последният началник на ПГУ-ДС отнесе в гроба истината за убийството на Георги Марков ПДФ Е-мейл
СИСТЕМАТА ДС - ПГУ
Написано от Христо Христов   
Събота, 29 Декември 2012 14:04

Вчера, 28 декември 2012 г. в Софийските централни гробища беше погребан о. р. ген.-лейт. Владимир Тодоров – последният началник на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на Държавна сигурност.

Той почина на 23 декември 2012 г. на 87-годишна възраст. Това беше един от последните хора в Живковото разузнаване запознати с операцията по убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г., както и човекът утвърдил последния план за кражбата на оригинала на Паисиевата история през 1985 г.

Последната година той беше прикован на легло в резултат на инсулт.

Ген. Тодоров беше почетен председател на асоциацията на разузнавачите от запаса, която разпространи съобщение за кончината му. В него се казва:

.

„С дълбоко прискърбие съобщаваме, че ни напусна последният началник на социалистическото разузнаване о.р. генерал-лейтенант Владимир Тодоров, почетен председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса. Генералът, който служи цели 42 години в системата на МВР. Воинът, който винаги категорично, с думи и дела, защитаваше ясната позиция, че българското разузнаване е служило единствено на Отечеството, в защита на националната сигурност на България.”


Дейност преди 9 септември 1944 г.

Владимир Тодоров е роден на 30 август 1925 г. в с. Аврамов, Сливенско в семейство на земеделец. В официалната му кадрова характеристика в разузнаването е отбелязан интересен факт, който дори по комунистическо време не е заличен – като ученик в Котленската гимназия е включен в организацията „Бранник”. Това обстоятелство, изглежда, не повлиява на бъдещата му кариера. По-късно комунистическата власт приема, че той не е развивал активна дейност в организацията, обявена след 9 септември за фашистка.

През 1943 г. Тодоров става член на РМС и ятак на партизаните от отряд „Съби Димитров”. След провал през ноември 1943 г. е задържан от полицията и осъден на 15 години затвор. Присъдата си излежава в Сливенския затвор. Тодоров е освободен от затвора на 9 септември 1944 г. и довършва образованието си през 1946 г. Впоследствие той е избран е за председател на ремсовата организация и за член на околийския комитет на РМС. През 1945 г. става член на БКП. След като завършва средното си образование, Тодоров започва работа в окръжния комитет на РМС като завеждащ организационния отдел.


В Министерството на вътрешните работи

През февруари 1947 г. той постъпва в системата на вътрешното министерство като разузнавач по ДС в Окръжно управление на МВР в Бургас. През 1948 г. преминава на работа като началник на група в I отдел на Дирекция Държавна сигурност, чиято главна задача е да преследва политическите противници на БКП.

Отговаря пряко за някои разработки срещу писатели и общественици, съдени след 9 септември. Такъв е случаят с Трифон Кунев, чиято разработка „Камиларя” Тодоров парафира като началник на отделение „Николапетковисти” (1951).

През 1950 г. е издигнат за инспектор и началник на отделение, а през 1951 г. за главен инспектор. През декември същата година става зам.-началник на Окръжно управление на МВР във Варна. През 1959 г. е преназначен за началник на Окръжно управление МВР в Толбухин (днес Добрич).


Обучение в КГБ

През 1961 г. по решение на ЦК на БКП е изпратен на тригодишна партийна школа в СССР. По време на престоя си в Москва се жени за рускинята Лидия Илична. След завръщането си от съветската столица е назначен за зам.-началник на Окръжно управление МВР във  Варна. На 1 септември 1965 г. Владимир Тодоров е преназначен за началник на отдел в Първо управление на ДС.

В периода 1968-1972 г. оглавява резидентурата на разузнаването във ФРГ, където работи под прикритието на търговски представител и изпълнява консулски задължения. Работата му зад граница получава добра оценка. След това е издигнат за зам.-началник на ПГУ, а през 1976 г. е повишен в звание генерал-майор.


Издигане в ПГУ

През 1977 г. става първи зам.-началник на ПГУ. Награждаван е с редица държавни отличия и е признат за АБПФК.

След смъртта на ген. Васил Коцев (1986), загинал при пътно-транспортна катастрофа, Владимир Тодоров оглавява ПГУ и остава негов началник до февруари 1990 г. Тогава е пенсиониран, а управлението е трансформирано в Национална разузнавателна служба (НРС).

 

Убийството на Георги Марков

Ген. Владимир Тодоров, в качеството си на зам.-началник на разузнаването, отговаря за работата и на отдел 04 (контраразузнавателен) в ПГУ, който разработва т. нар. вражеска емиграция. Кадровият служител на съветското разузнаване ген. Олег Калугин посочва Тодоров като един от двамата висши офицери на българското разузнаване заедно с ген. Коцев, които са работили пряко с КГБ по операцията за убийството на Георги Марков.

Прокуратурата на въоръжените сили обвинява Тодоров през 1991 г. за унищожаването на разработките срещу писателя заедно със бившия зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов. По време на разследването ген. Тодоров самоволно напуска България и отива в СССР. Военната прокуратура неколкократно иска екстрадирането му от Москва. Тодоров се завръща доброволно след неуспешния опит за преврат срещу Михаил Горбачов през август 1991 г., организиран от висши генерали от КГБ.

Владимир Тодоров прехвърля отговорността върху покойния зам.-министър по време на съдебния процес през 1992 г. за унищожаване на разработките на ДС срещу Георги Марков. Въпреки това последният началник на ПГУ е осъден ефективно на 14 месеца затвор, впоследствие присъдата е намалена на 10 месеца, които излежава в Софийския затвор.

В интервю за desebg.com, публикувано през септември 2012 г., Никола Марков, братът на писателя, обвини директно Владимир Тодоров в убийството на Георги Марков. По думите на Никола Марков българкият емигрант Любен Константинов е получил от ген. Тодоров отрова, която е трябвало да сипе в напитка на писателя при първия опит за неговото отравяне.


Кражбата на Паисиевата история

В качеството си на зам.-началник на ПГУ от 1977 г. ген. Владимир Тодоров утвърждава всички важни агентурно-оперативни мероприятия по линия на „ЦИТАДЕЛА” – Зографския манастир.

Той е висшият офицер от ръководството на разузнаването, който подписва ключовите документи за провеждането на операция „МАРАТОН”, с изключение на плана от 4 декември 1984 г., който е утвърден от началника на разузнаването ген. Васил Коцев.

На 9 ноември 1981 г. ген. Тодоров парафира  строго секретно предложение относно: Провеждане на операция за изземване на оригинални документи от Зографския манастир. В този документ за първи път се предлага изземването на оригинала на „История славянобългарска” да се извърши посредством многоетапна секретна операция „МАРАТОН”.

След този документ следва строго секретен план относно: Извършване на операция „МАРАТОН”, утвърден от ген. Тодоров на 17 ноември 1983 г. Последният основен документ е строго секретно допълнение към плана за провеждане на операция „МАРАТОН” от 11 ноември 1985 г., с който на практика тя е реализирана.


Чистката на досиетата в ПГУ през 1990 г.

На 9 януари 1990 г. ген. Владимир Тодоров подписва строго секретно предложение за извършване на експертиза на архивни дела от оперативния отчет на ПГУ. С него е поставено началото на тайната чистка на архивите на комунистическото разузнаване. Тя предшества с близо 20 дни заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев за унищожаването на досиетата на Държавна сигурност.

В ПГУ, което има самостоятелен архив и оперативен отчет, са унищожени близо 20 000 досиетата, повечето от които са изгорени в пещите на тогавашния металургичен комбинат „Ленин” (днес „Стомана”) в Перник.

В началото на февруари 1990 г. ген. Тодоров предлага ПГУ да се трансформира в Национална разузнавателна служба, която да е на подчинение на председателя на Държавния съвет – по това време Петър Младенов. С негов указ тази трансформация е извършена. След нея ген. Тодоров е пенсиониран, а Националната разузнавателна служба е поета от Румен Тошков. Оттогава до днес НРС е на подчинение на президента, но 23 години продължава да работи без устройствен закон и без контрол.

Последният опит да се разговаря с о. р. ген. Владимир Тодоров прави разследващия журналист Христо Христов във връзка с последното му разследване за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” от българския манастир „Зограф”. През ноември 2012 г. той се свързва по телефона с неговата съпруга и отправя молба да разговаря с генерала. Тя обаче му съобщава, че Владимир Тодоров е на легло и здравословното му състояние не му позволява за говори.

Тодоров е втората голяма фигура, която напусна този свят през 2012 г. В началото на декември почина о. р. ген. Нанка Серкеджиева, най-дългогодишният началник на архива на ДС. Повече за дейността на ген. Владимир Тодоров може да прочетете в документалните книга на Христо Христов „Убийте Скитник” (2005) и „Операция МАРАТОН” (2012).

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов