Външнополитическото разузнаване при комунизма е продукт на редица секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП. В развитието си то неотлъчно следва съветския модел на организация и структура.

Преди 9 септември 1944 г. структурата, която се занимава със събиране на разузнавателна информация зад граница, е отделение в системата на царската Държавна сигурност.

През 1947 г. в структурата на дирекция „Държавна сигурност” към главната дирекция на народната милиция е обособен ІІІ отдел, на който са възложени разузнавателни функции.

По-сериозното развитие на разузнаването започва в началото на 50-те години. Тогава Политбюро започва да изпитва остра нужда от важна и изпреварваща секретна информация от политическо значение.

Това става особено належащо след 1951 г., когато Гърция и Турция (с най-многочислена армия след тази  на САЩ) са приети за членове на НАТО.

На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер в югоизточния фланг на северноатлантическия пакт.

Възприето е положението, че двете южни съседки се използват като бази от разузнавателни служби на основните западноевропейски държави и САЩ. Югославия също е приоритет за разузнаването след разрива между Сталин и Тито.

Критики на Вълко Червенков към разузнаването

През 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП под ръководството на Вълко Червенков обсъжда критичен доклад за дейността на ІІІ отдел (разузнавателен) в дирекция „Държавна сигурност”. Посочени са редица слабости – липса на ръководни и оперативни кадри, слаба организационна структура в разузнаването. Със строго поверително постановление висшето партийно ръководство приема, че международната обстановка налага максимално активизиране на външнополитическото разузнаване.

Главната му задача е да насочи всички усилия за разкриване намеренията на Турция, Гърция и Югославия спрямо НРБ. Политбюро утвърждава променя статута на  ІІІ отдел и го нарича “Отдел за външнополитическо разузнаване”. Взети са и редица мерки, които да подобрят ниската ефективност на разузнавателната дейност.

Решено е оперативните работници от разузнаването да преминат задължителна политическа и специална подготовка, а новите назначения в отдела да са строго обвързани с партийната принадлежност на кандидатите. Политбюро гласува и редица финансови стимули за кадрите в разузнаването. Приета е и специална инструкция за взаимодействие между външното разузнаване и учрежденията, служещи за прикритие. В нея е уредено разделението на военното и политическото разузнаване и подчинеността им  съответно на Министерството на народната отбрана и МВР. В инструкцията е посочено:

„На външнополитическото разузнаване на МВР се възлага да води политическо, научно-техническо разузнаване, да разработва и разузнава централите на реакционната емиграция и вражеските разузнавателни централи и да обслужва оперативно българските официални учреждения и организации в чужбина.”

Политбюро на ЦК на БКП моли за помощ Москва

Политбюро на ЦК на БКП търси помощ в изграждането на външнополитическото разузнаване от Москва. На тази основа през юни 1950 г. съветското и българското правителство договарят строго поверителен ред за установяване на контакт между външнополитическото разузнаване на СССР и това на НРБ.

По това време Министерският съвет се ръководи от Вълко Червенков, за когото след промените Тодор Живков признава, че се е знаело, че той е бил съветски агент на НКВД под псевдонима „Спартак”.

Целта е двустранен обмен на разузнавателна информация, оказване на помощ в разузнавателната работа срещу капиталистическите страни и съвместно осъществяване на разузнавателни операции.

Договорено е връзката между двете разузнавания се осъществява от представителя на съветското разузнаване в НРБ чрез контакта му с зам.-директора на дирекция „Държавна сигурност” (ДДС) и лично с началника на ІІІ отдел (разузнаването) на  ДДС.

„С цел да се запази в тайна контакта между органите на външнополитическото разузнаване на СССР и външнополитическото разузнаване на  НРБ от двете страни се вземат необходимите мерки за строго ограничаване на броя на лицата, които имат отношение към тази работа, а също така и за прикриване на дейността на представителите на съветското разузнаване и неговия апарат”, е записано в секретния документ.

От запазената в архивите на ДС кореспонденция между генералния съветски представител ген. Степан Филатов в периода 1949-1951 г. с министъра на вътрешните работи и ръководител на Държавна сигурност Руси Христозов още през 1949 г. по молба на българската страна в МВР е пристигнала първата група съветски съветници офицери в МВР.

Съветски агент на чело на разузнаването

В периода 1950-1952 г., когато започва същинското изграждане на разузнаването при комунизма, за началник на разузнавателния отдел е назначен Христо Боев. Той е смятан за бащата на външнополитическото разузнаване. Партията прилага изцяло съветския образец при формирането на разузнаването, а Боев използва богатия си опит като агент на съветското военно разузнаване, какъвто е от 1921 г.

Христо Боев е роден на 7 януари 1896 г. в с. Одърне, Плевенско, учи в Априловата гимназия в Габрово, владее шест езика. Завършва Школата за запасни офицери и с чин поручик. Боев е един от водачите на Войнишкото въстание през 1918 г. След разгрома му край Владая минава в нелегалност. Софийският военно-полеви съд му издава доживотна присъда. Бяга в Румъния, където попада в затвора.

През април 1920 г. Боев осигурява пътуването с лодка до СССР на първия български представител в Коминтерна Иван Недялков – Шаблин. Същата година организира пътуването на делегацията на БКП за Втория конгрес на Коминтерна. Лодката, в която Боев пътува с Георги Димитров и Васил Коларов, обаче е спряна от румънските власти, и тримата са арестувани и престояват месец във военен румънски затвор. През 1921 г. Боев започва да работи под ръководството на Ян Карлович Берзин – тогавашен зам.-началник на Регистрационното управление на Червената армия и началник на военното разузнаване от 1924 до 1937 г. Берзин е офицерът, който ръководи в Япония разузнавателната дейност на Рихард Зорге.

На Боев е възложено да създаде нелегална разузнавателна организация в България под прикритието на фиктивното дружество за мореплаване и търговия „Матеев, Кремаков и сие” в Бургас. Той действа като нелегал под името Фьодор Русев. Финансиран от съветското военното разузнаване, купува в Истанбул бързоходен кораб „Иван Вазов”, който служи за осъществяване на връзка с Коминтерна и за пътувания до Одеса и Севастопол, за пренасяне на информация, хора, оръжие, литература. Изградената от него нелегална резидентура е определена като най-ефикасната от всички съществуващи по това време в страните на Балканите.

През 1926 г. Боев заема длъжността вицеконсул в съветската мисия в Прага под името Христофор Иванович Димов, откъдето е изгонен, след като полицията разкрива дейността на ръководената от него нелегална група. Боев действа като нелегал в Австрия, Турция, Берлин, Париж. Под легендата на австрийски търговец предприема пътуване със съпругата си до Китай. Там разузнава движението на войските в Китай след манджурския конфликт. В този период успява да завърши военна академия за механизация и моторизация на Съветската армия с диплома на инженер и звание полковник. При Сталинските чистки през 1938 г. неговият водещ офицер Берзин е арестуван и разстрелян, а Боев е освободен от разузнаването.

 В България се завръща през 1945 г. и започва работа в следствения апарат на ДС. Получава пост помощник министър в МВР. Заедно с вътрешния министър Руси Христозов е един от хората, които са обвинени от Политбюро за извращенията в следствието в края на 40-те години. Боев отговаря на обвиненията с открито писмо до ЦК на БКП, в което протестира срещу намесата на съветските съветници в работата на следствието:

„В средата на ноември 1949 г. доложих на Коларов (Васил Коларов, министър-председател, б.а.), че извращенията в следствието стават главно поради това, че съветските съветници дават нареждания на нашите следствени работници, без да ги съгласуват предварително с мен... На мен ми беше казано да видя някак си да се оправят работите. Това указание по най-очебиен начин показва безсилието на нашето партийно и държавно ръководство пред съветските съветници...”

Впоследствие Боев е изпратен на дипломатическа служба в Англия, откъдето е обявен за персона нон грата. През 1956 г. и 1962 г. е наказан със снемане от партийна и държавна работа и пенсиониран. Нелегалната му дейност е призната от Кремъл, чак през 1967 г., когато в Москва посмъртно е награден с орден „Ленин”.

Издигане на статута на разузнаването при Червенков

През 1952 г. външнополитическото разузнаване е издигнато в Първо управление на ДС, но обемът и качеството на информацията, постъпваща от него, продължава да бъде слаба. Това принуждава Политбюро, начело с Вълко Червенков, да предприеме нови мерки по укрепването му. Със секретно решение от 21 ноември 1953 г. то „задължава ръководството на МВР да вземе решителни мерки и преодолее слабостите по външно-политическото разузнаване, което незадоволително решава задачите по разкриване плановете и намеренията на управляващите кръгове в капиталистическите страни против НРБ”.

За началник на разузнаването е назначен ген. Господин Гочев (1952-1964). Партийното ръководство дава указания на Центъра и всички резидентури да се вербуват ценни секретни сътрудници за създаване на солидна агентурна мрежа преди всичко в Югославия, Гърция, Турция, както и в Англия и САЩ. За тази цел е наредено през 1954 г. в чужбина да се изпратят „най-добрите в оперативно отношение работници, политически добре подготвени, с достатъчно обща култура и знаещи чужди езици като преминат известен стаж в МВнР и Министерството на външната търговия”. Правителството на СССР е помолено да разреши през 1954 г. да бъдат изпратени допълнително 25 служители от ДС за едногодишно обучение по линия на разузнаването. Указано е от випуск 1953/54 на висшите учебни заведения в страната да бъдат назначени на работа в МВР надеждни висшисти с чужди езици, от които 35 членове на БКП или социалистическата младеж да попълнят щата на разузнаването.

След по-малко от две години, през март 1955 г., министърът на вътрешните работи Георги Цанков предлага на Политбюро ново преустройство на разузнаването. За главни направления в работата на разузнавателните органи на ДС се определят Турция и Гърция. Според доклада на министъра  двете съседни държави са „плацдарм против НРБ и държавите от социалистическия лагер.”

Освен своевременна информация за плановете на Вашингтон и Лондон  за използването на Турция и Гърция при евентуален удар срещу България, пред разузнаването е формулирана нова задача. Тя е пряко свързана с дейността на българската емиграция:

„Проникване във вражеските емигрантски организации и центрове за разкриване и проваляне плановете на американското, английското, турското, гръцкото и други капиталистически разузнавания да използват емигрантите против нашата страна. Да се води активна работа за разлагане на емигрантските организации, за разобличаване и компрометиране на техните ръководители, за склоняване към завръщане в родината и отричане от противодържавната им дейност в служба на американските и английски империалисти.”

Източник на факсимилетата: Документален сборник "Държавна сигурност - структура и основни документи",DVD, 2010 г., издание на комисията по досиетата.

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 2.