Сайтът desebg.com публикува лично строго поверителен доклад от Христо Боев, зам.-директор на дирекция „Държавна сигурност” относно: Преговорите между нашата и съветската делегация за установяване на контакт между външно-политическото разузнаване на НРБ и Съветското външно-политическо разузнаване.

Документът е от юни 1950 г. и е един от най-ранните документални доказателства за структурното и оперативно изграждане на Първо управление на Държавна сигурност (разузнаването, от 1969 г. Първо главно управление) под опеката на съветското разузнаване.

По това време начело на партията ни правителството е Вълко Червенков. В мемоарите си Тодор Живков го посочва като агент на съветските служби под псевдонима „СПАРТАК”.

От строго поверителния доклад става ясно, че първите официални контакти между комунистическото разузнаване на НРБ и съветското разузнаване са в резултат на правителствена договорка между двете страни. За осъществяването й през май 1950 г. в Москва пристига специална делегация на българското разузнаване водена от Христо Боев. Той се смята за бащата на външно-политическото разузнаване по време на управлението на БКП. Интересното в случая е, че самият Боев е агент на съветското военно разузнаване още от 20-те години на ХХ век.

Шефът на българската делегация – съветски агент

Роден през 1896 г. в с. Одърне, Плевенско Боев завършва Школата за запасни офицери и с чин поручик заминава за южния фронт. Владее шест езика. Той е един от водачите на Войнишкото въстание през 1918 г. След разгрома му минава в нелегалност. Софийският военно-полеви съд му издава доживотна присъда.

През април 1920 г. Христо Боев осигурява пътуването с лодка до СССР на първия български представител в Коминтерна Иван Недялков – Шаблин. Същата година организира пътуването на делегацията на БКП за Втория конгрес на Коминтерна. Лодката, в която той пътува с Георги Димитров и Васил Коларов, обаче е спряна от румънските власти, и тримата са арестувани и престояват месец във военен румънски затвор. През 1921 г. Боев започва да работи под ръководството на Ян Карлович Берзин – тогавашен зам.-началник на Регистрационното управление на Червената армия и началник на военното разузнаване от 1924 до 1937 г. Берзин е известен като офицерът, който ръководи в Япония разузнавателната дейност на Рихард Зорге.

На Боев е възложено да създаде нелегална разузнавателна организация в България под прикритието на фиктивното дружество за мореплаване и търговия “Матеев, Кремаков и сие” в Бургас. Той действа като нелегал под името Фьодор Русев. Финансиран от съветското военното разузнаване, купува в Истанбул бързоходен кораб „Иван Вазов”, който служи за осъществяване на връзка с Коминтерна и за пътувания до Одеса и Севастопол, за пренасяне на информация, хора, оръжие, литература. Изградената от него нелегална резидентура е определена като най-ефикасната от всички съществуващи по това време в страните на Балканите.    

Боев действа като нелегал в Австрия, Турция, Берлин, Париж и Китай. Завършва военна академия за механизация и моторизация на Съветската армия с диплома на инженер и звание полковник. При Сталинските чистки през 1938 г. неговият водещ офицер Берзин е арестуван и разстрелян, а Боев е освободен от разузнаването. През 1939 г. започва работа в издателство, където превежда специализирани военни книги от немски, английски, френски и турски. В България се завръща през 1945 г. и започва работа в следствения апарат на ДС. Заедно с вътрешния министър Руси Христозов е един от хората, които са обвинени от Политбюро за извращенията в следствието в края на 40-те години.

В периода 1950-1952 г., когато се поставя началото на изграждането на Първо управление на ДС по съветски образец тази задача е поверена имемно на Христо Боев. През 1956 г. и 1962 г. е наказан със снемане от партийна и държавна работа и пенсиониран. Нелегалната му дейност е призната от Кремъл, чак през 1967 г., когато в Москва посмъртно е награден с орден “Ленин”.

Съветските указания за изграждането на легални и нелегални резидентури на 4 континента

От публикувания документ става ясно, че съветското разузнаване е дало насоки какви да бъдат главните направления на външно-политическото разузнаване на НРБ. Организацията и структурата на Първо управление на ДС също е изградена по съветска рецепта.

Интерес представляват указанията на съветското разузнаване за изграждането на задграничните резидентури на Първо управление на ДС. Прави впечатление, че във всички посочени страни освен на резидента КГБ указва в резидентурите да се включат и само нелегали. Такава мрежа от нелегали е трябвало да бъде изградена общо 17 държави на 4 континента – в Европа, Северна и Южна Америка и в Африка.

Държавите са: Югославия, Турция, Гърция, Израел, Австрия, Германия, Франция, Италия, Египет, Швейцария, Белгия, Англия, САЩ, Аржентина, Швеция, Чехословакия и Унгария. Общият брой на резидентите по това време е предвидено да възлиза на 28 души, от които 15 легални и 13 нелегални и помощници – легални 12 и 16 нелегални или общо 56 разузнавателни единици.

Описана е и технологията на изграждане на легалните и нелегални резидентури. На срещата в Москва е постигната договорка за изпращане на официални представители на съветското разузнаване в НРБ. В съветската делегация участва ген. Иван Савченко, по това време началник на Централното управление на външно-политическото разузнаване на СССР. Впоследствие той става първият официален ръководител на съветското представителство на КГБ в България, пост, който заема до 1981 г.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „КГБ и ДС – връзки и зависимости” (2009).