Бившият директор на Националната разузнавателна служба (НРС) за периода 2003-2012 г. ген. Кирчо Киров e предаден на съд за присвояване на 4,7 млн. лв. Съобщението беше разпространено в сряда от военната прокуратура.

Ген. Киров, който ръководи НРС по време на двата мандата на президента Георги Първанов, е обвинен, че за периода от 2007 до 2011 г. е присвоил бюджетни средства в левове, евро и долари, които са собственост на службата и са му били поверени да ги управлява като неин директор. Случаят е квалифициран като особено тежък.

За петте години, в които е извършвано престъплението, Киров е съставил повече от хиляда и сто официални финансови документи. Те имали за цел да бъдат използвани за доказване на несъществуващи служебни разходи.

Наказателният кодекс предвижда наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния, се посочва в съобщението на прокуратурата.

Прокурорът по делото Елин Алексов заяви, че Киров не е давал обяснения по случая и се чувства „жертва на политическата конюнктура в страната”.

По думите на обвинителя в НРС е имало възможност хората, които са разполагали със средствата на службата, да създадат механизъм за отклоняване на пари.

„За това съдим на базата на над 30 тома събрани доказателства. В рамките на съдебното следствие се извършва публично разследване. Според нашето разследване, той е единственият, който трябва да носи отговорност. Разследването е извършено срещу повече от едно лице, но накрая обвинителен акт е внесен само срещу ген. Кирчо Киров. Сигурен съм в това, което твърдя, след като съм внесъл обвинителен акт”, каза прокурорът.

„Направихме опит да разберем какво се е случило с тези средства, но не стигнахме до нищо конкретно”, продължи Алексов. „Парите ги няма и не сме длъжни да ги търсим. Те са отчитани за специфични дейности – свързани с основната дейност на службата – националната сигурност. Проверено е и дали е имало такава практика при предишните директори, установено е, че не са извършвали такива дейности, но по-далеч в миналото е имало такива случаи, но е за тях е минала давността, според Наказателния кодекс”, каза още той.

„Не приемам това обвинение и няма безотчетно харчене на пари. Уважавам прокуратурата, но това е само нейната гледна точка. За съжаление прокуратурата знае какво може и какво не може да каже”. Това заяви днес пред БНР ген. Киров.

По думите му той нямало как да се защити публично, тъй като делото е засекретено. „Разпитваха ме в прокуратурата. Данните, които мога да изнеса, ще ги изнеса в съдебната зала. Не желая да изпадам в детайли, които могат да предизвикат негативен за страната международен отзвук", подчерта Киров. На въпрос кой има интерес да го дискредитира, Киров отговори, че за него делото има дълбок политически характер.

Кирчо Киров (1950) е кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС от 1974 г. Бивш член на БКП с две в школи на КГБ. Работил под дипломатическо прикритие в Тирана и Белград. През 1996 г. ръководи отдел „Териториално разузнаване” в НРС. Националната разузнавателна служба е правоприемник на ПГУ от февруари 1990 г. и вече 23 години от промените продължава да работи без устойствен закон и без контрол. По укази, издадени от председателя на Държавния съвет Петър Младенов през 1990 г. НРС е подчинена на президента на България. Едва в края на 41-то Народно събрание ГРЕБ успяха да внесат и приемат на първо четене Закон за Държавна агенция „Разузнаване”, в каквато да бъде трансформирана и законово уредена дейността на НРС. След февруарските събития от 2013 г. времето не стигна законът да бъде приет на второ четене. Заедно с друг пакет от законопроекти за специалните служби ГЕРБ го внесоха повторно в 42-то Народно събрание, но до момента те не са разглеждани.

Като директор на НРС от 2003 г. ген. Кирчо Киров продължи да пази ревностно документите на ПГУ в нарушение на Закона за защита на класифицираната информация. Според него от 2002 г. държавните органи, сред които и НРС, трябваше да разсекретят архивното наследство на ДС и да го предадат в Държавния архив. До 2007 г., когато заработи комисията по досиетата обаче НРС не разсекрети нито един документ.

През 2007 г. година ген. Кирчо Киров беше осъден от Върховния касационен съд за мълчалив отказ да предостави най-важните документи от архив на ПГУ за убийството на писателя Георги Марков. Делото срещу него беше заведено от разследващия журналист Христо Христов и в резултат на съдебния процес бяха разсекретени над 100 тома, след които бяха открити много доказателства за съвместната операция срещу Марков на ПГУ и КГБ. Журналистът публикува тези разкрития в документалната си книга „Двойният живот на агент „Пикадили”, а предадените след съдебното решение архиви от НРС в комисията по досиетата станаха първите отворени архиви на комунистическото разузнаване от промените през 1989 г.

През 2006 г. в НРС беше намерен прострелян в главата началника на архива на службата Божидар Дойчев. НРС и директорът й Киров мълчаха 40 часа за инцидента, за когото първи съобщи базираният в Лондон сайт „Кафене.net”. Въпреки изводите на прокуратурата, че Дойчев се е самоубил, съмненията около случая останаха.

В разкрити от Wikileaks през 2011 г. секретни доклади на американското посолство в София  от 2007 г. ген. Кирчо Киров е определен като „подлизурко”, а управлението му като „отчайващо”.

След изтичане на втория президентски мандат на Георги Първанов през януари 2012 г. ген. Киров беше сменен от президента Росен Плевнелиев. Тогава името му се лансира за евентуално дипломатическо назначение, но министърът на външните работи по това време Николай Младенов отхвърли такава възможност. След това Киров беше назначен за съветник по сигурността на тогавашния премиер Бойко Борисов, но на този пост остана само три месеца. Той беше освободен от този пост, след като новото ръководство на НРС установи разхищенията в разузнавателна служба и докладва за тях, а прокуратурата образува следствие.

Ген. Киров е вторият ръководител на българското разузнаване, който отива на съд. През 1992 г. последният началник на ПГУ (1986-1990) ген. Владимир Тодоров беше осъден на 10 месеца затвор за унищожаване на разработките срещу писателя Георги Марков, убит от ПГУ с помощта на КГБ през 1978 г. в Лондон.