|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Първо главно управление – разузнаване по съветски образец. Част 2: По-малкият „брат” на КГБ ПДФ Е-мейл
СИСТЕМАТА ДС - ПГУ
Написано от Христо Христов   
Вторник, 08 Март 2011 12:23

Държавна сигурност.com представя втора част на поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Част 1 беше посветена на разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г. В част 2 се разкрива подчинеността на разузнаването на НРБ на съветския КГБ.


Политбюро на ЦК на БКП насърчава взаимодействието на ДС, в това число и разузнаването, с органите на Държавна сигурност на Съветския съюз и страните от социалистическия лагер. Разпоредено е те да обменят  информация, да провеждат съвместни мероприятия „за проваляне на плановете и замислите на капиталистическите държави, насочени против Източния блок; за нанасяне на съвместни удари на вражеските центрове и организации; за обмяна на агентурни и други оперативни възможности”.

Указано е да се засили обучението на кадри в СССР и да се създаде постоянна телефонна и радиовръзка с органите на сигурността в Съветския съюз и други социалистически страни.

.

 

 

Първият устройствен документ за разузнаването

Развитието на разузнаването става приоритетно след идването на Тодор Живков на власт. През 1963 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема първия устройствен документ, по който разузнаването се ръководи  – „Основни положения за работата на разузнавателното управление”. Върху документа е поставен гриф с най-висока степен на секретност в държавата  „Строго секретно от особена важност”. Партийната постановка за подчинеността на разузнаването гласи, че „в своята работа то се ръководи от решенията и указанията на ЦК на БКП, правителството на НРБ и заповедите, инструкциите, директивите и указанията на ръководството на МВР и КДС”. Основните усилия на разузнавателното управление са насочени против „главния враг на социалистическия лагер – САЩ и техните съюзници  и на първо място Турция и Гърция, които империалистите непосредствено използват като база против НРБ и Съветския съюз”.

В устройствения документ за първи път се дават конкретни задачи на новосъздадения контраразузнавателен отдел (КРО). 04 (отдел) КРО е въведен в структурата на ПГУ с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1963 г. Задачите му са да разкрива плановете на противникови организации и разузнавания за подривна дейност, да провежда активни мероприятия зад граница и осъществява защитата на българските представителства и лица в чужбина от вражеска дейност. Едно от основните направления обаче е работата му против „вражеската” емиграция, за която в отдела съществува специално отделение. На негов отчет се водят делата срещу емигрантите, разработвани от ПГУ. Структурата в резидентурите зад граница предвижда най-малко един от оперативните работници да работи по линия на 04 КРО. Аналог на 04 КРО в КГБ е управление „К” (контраразузнаване) в съветското ПГУ, където обемът и размахът на дейността са несравнимо по-големи.

За първи път се посочват категориите за вербуването на чужденци в страната – дипломати, търговци, туристи, както и сътрудници по линия на българската емиграция – „членове на ръководствата на вражеските емигрантски организации и други лица, които могат да разкриват връзките на реакционната емиграция с капиталистическите разузнавания, а така също и други подходящи лица за компрометиране и разлагане на вражеската емиграция”.

 

Агентурен апарат на Първо управление на ДС

Определена и йерархията на агентурния апарат. Той е разделен на агенти-маршутници, агенти-вербовчици и агенти за специални задачи. Посочени са и принципите за придобиването на агентите – идейна основа, материална заинтересованост и компрометиращи материали. Указано е при вербовката да се използват личните слабости, амбиции и склонности на лицата. „Независимо от базата, на която е придобита агентурата, работниците на разузнавателното управление трябва да работят системно и упорито за нейното правилно възпитание и идейно укрепване”, са част от партийните указания. Узаконено е и материалното поощряване на най-ценните сред агентурния апарат – „агентите, които работят честно и добросъвестно и дават добри резултати по възложената им работа, могат да бъдат поощрявани с подаръци и пари”.


Издигане на статута на разузнаването в главно управление

През 1969 г. статутът на разузнавателното управление, което в началото на 50-те години става Първо управление, е издигнат. То става едно от двете управления в системата на Държавна сигурност, което е определено като главно. Другото е Второ управление (контраразузнаването). И в това отношение Първо главно управление (ПГУ) на ДС следва съветския модел на развитие, то е аналог на ПГУ на КГБ. Предложението за издигане на статута на разузнаването е лично на Тодор Живков. То е израз на особеното значение и първостепенното място, което  първия секретар на ЦК на БКП отдава на разузнавателното управление на ДС.

В периода 1964-1968 г. началник на разузнаването е ген. Янко Христов, а след това до 1972 г. на поста го сменя ген. Димитър Кьосев. След него за ръководител на разузнаването е назначен ген. Стоян Савов. През 1973 г. е издигнат за зам.-вътрешен министър, който отговаря за операциите на разузнаването до преструктурирането на ДС през януари 1990 г. На неговото място в разузнаването е издигнат полк. Васил Коцев.

 

Най-дългогодишният ръководител на разузнаването

Васил Коцев се превръща в най-дълго задържалият се ръководител на ПГУ (1973-1986). Той  е роден през 1922 г. в Скравена, Софийска област. Става член на РМС през 1938 г., а на БКП през 1948 г. В партийната му биография е посочено, че преди 9 септември 1944 г., като ученик в гимназията взима дейно участие в провежданите от РМС акции. Отговорник е на РМС в класа, а по-късно и на VІІ мъжка гимназия в София. Според партийната му биография като войник в казармата преди 1941 г., а след това и в родното село развива активна работа по ремсова линия. Непосредствено след 9-ти взима активно участие при установяването на „народната” власт. Участник е в двете фази на Отечествената война, награден е с орден „За храброст”.

 След завръщане от фронта е привлечен на работа като инспектор във военния отдел на областния комитет на РМС-София. Постъпва на работа в органите на МВР през 1948 г. За добра работа последователно е издиган на ръководни длъжности. От 1963 г. до 1965 г. работи в отдел „Военен” на ЦК. Изпращан е два пъти на задгранична работа. Преди да бъде назначен за началник на ПГУ ръководи една от най-важните резидентури на ДС – тази в Турция. Навсякъде получава висока оценка. В характеристиката му, подписана от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, се посочва:

„Другарят ген. Коцев има много добра марксистко-ленинска закалка и дългогодишен партиен опит. Безрезервно предан на делото на партията и дружбата ни със СССР. При решения на задачите проявява творчество, инициативност, находчивост. Като ръководител е принципен и отговорен. Спазва ленинските принципи и норми на партиен живот. При решаване на задачите се опира на партийната и комсомолска организации и активно работи за издигане на тяхната авангардна роля.”

Васил Коцев загива при автомобилна катастрофа през 1986 г., чийто причини не са докрай изяснени. Катастрофата става на прав участък от пътя при едно от пътуванията му от родното село Скравена за София.

Генералът има двама синове Бойко и Емил, които след 10 ноември 1989 г. заемат важни постове. Бойко Коцев, който е дипломат с дългогодишен стаж, е назначен зам.-министър на вътрешните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. Този пост запазва и в правителството на Сергей Станишев през 2005 г. Като зам.-министър на вътрешните работи е ръководител на преговорния екип за присъединяването на България в Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи.

През 2007 г. е назначен за ръководител на постоянното представителство на България в ЕС в Брюксел. Впоследствие е изпратен за официален представител на България в Брюксел, длъжност, която заема и към март 2011 г.

Другият син на ген. Васил Коцев – Емил Коцев също се издига при правителството на Сакскобургготски. Тогава той е назначен за изпълнителен директор на държавната „Техноекспортстрой” и шеф на концесионера „Магистрала Тракия”. На този пост е и към март 2011 г.


По-малкият „брат” на КГБ

През всичките години от управлението на БКП пълната подчиненост на българското разузнаване на съветското не се обяснява само с това, че към ПГУ има назначен специален съветски съветник, но и самото Политбюро поставя зависимостта от „Лубянка” на първо място, както с обучението на кадрите там, така и с клетвена вярност към Съветския съюз:

„Оперативният състав на разузнавателното управление се комплектува от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, на БКП и на дружбата със СССР...”

Политбюро задължава разузнавателното управление да „работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина”.

Тази политика се засилва с избирането на Юрий Андонов за председател на КГБ. Той е първият ръководител на комитета, който посещава София за сключването на двустранно споразумение за взаимодействие между комитета и българската ДС. Делегацията, водена от него, е в България между 5 и 9 април 1972 г. На срещите присъства началникът на ПГУ ген. Димитър Кьосев. На тях неизменно присъства и официалният представител на КГБ в НРБ до 1980 г. ген. Иван Савченко. На 8 април е подписано първото по рода си споразумение за сътрудничество между КГБ и МВР.

 

Първото споразумение между разузнаванията на НРБ и СССР

Веднага след визитата на Андонов в София делегация на българското ПГУ, водена от неговия началник ген. Димитър Кьосев, посещава  Москва. Домакин е началникът на ПГУ на КГБ ген. Фьодор Мортин. Там е подписано споразумение между двете разузнавания. След завръщането си началникът на ПГУ изнася през оперативния състав на разузнаването подробна беседа за посещението. В нея той заявява, че „както винаги, и този път съветските другари проявиха готовност да оказват помощ на своя по-малък брат, на своя съюзник. Нашата гордост е още по-голяма, защото за първи път в половинвековната история на разузнаването на СССР се подписва такъв план за съвместни действия с друго разузнаване и това разузнаване е българското”.

Подчинеността на българското разузнаване на съветското намира израз в думите:  „Нашите чувства на гореща благодарност, уважение и братска обич отново се отправят към нашите учители – съветските чекисти, които в първите дни на съществуването ни с братска любов, настойчивост и търпение ни показаха първите стъпки в разузнавателната работа.“

 

Продължение на споразумението през 1975 г.

През 1975 г. е постигната нова договореност с „по-големия брат”. Тогава е подписан следващият перспективен план за взаимодействие между двете разузнавания за периода 1975-1980 г. Делегацията на МВР посещава Москва между 18-21 юни 1975 г. По-късно министър Димитър Стоянов отчита:

„В изпълнение на указанията на другаря Тодор Живков координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, ДС да работи като филиал на КГБ. Утвърдени бяха НАСОКИ за по-нататъшно развитие и задълбочаване на сътрудничеството. Проведени са срещи между началниците на централните управления на ДС и КГБ за изготвяне на перспективни планове и уточняване на обектите и проблемите, по които ще се работи съвместно.”

Българското ПГУ плътно следва повелите на Живков. През следващите години „големият брат“ дава добри оценки на българското разузнаване. В архивните документи на ПГУ от този период може да се срещне на доста места позицията, че тези оценки са „чест и гордост за нас, но те същевременно ни задължават да подобряваме и издигаме нашите разузнавателни работи на още по-голяма висота, за да изпълним указанието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване”.

 

Източник на факсимилето от първа страница на министерската заповед от 1969 г. е документалният сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи”, DVD, разширена версия, издание на комисията по досиетата.

Използваните снимки са любезно предоставени от Музея на МВР и се публикуват за първи път.

 

 

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 3.

 

 

Коментари 

 
+2 #2 светлин 2011-03-17 22:50
A бе г-н Кобург Велчевмкакви са тези упранения,за какво говорите,тук не е място за портретизиране на ББ.
 
 
-1 #1 Кобург Велчев 2011-03-17 08:51
Идва БОРКОР, да се готви СЕЛКОР !!!
Идеите на Тодор Живков са живи, идват при нас чрез неговите последователи, пардон пазванти - като Бойко, Цецо, Цецка и т.н. Всеки ден с нови форми и "реформи". СЕГА работата пак отива на олекване...... Олекване на финансите, предимно на държавата. Управляващите щели да борят корупцията чрез БОРКОР !!! Нещо да ни учудва ??? След като Мутрите официално взеха властта у нас, това е дори логично !!! Как БОРКОР ще бори корупцията на премиера Бойко Борисов ако му е подчинена ??? Най-добре е да пием по една ММ бира... ГЕРБ е мутренско-червена фракция на БКП-ДС, пълна с ДС агенти, милиционери, трафиканти, кариеристи и чалгаджии. ЗАЩО трябва да се харчат нови ПАРИ за Боркор, Селкор или каквото друго да е, след като МВР не е реформирано и има състав от над 60 000 души !!! От тях около половината са в кабинети, не са на улицата и си въртят далаверите. Особено началниците. Примери: шефове в РПУта, Градски управления, КАТ и т.н. са направо свързани с мафията и мутрите. Още от 1993 година досега ТЕ работят с тях в пълен синхрон.... Случаите са многобройни, разследванията и делата – също. Резултатите от последните, обаче, са потулени или неизвестни, в голямата си част. Отделно, държавата има финансови контролни органи, финансова полиция, държавни вземания, одитни и незнам какви си органи. И много Агенции..... Ясно е, че пак някой ще излапа десетки МИЛИОНИ, за да "свърши" работата. Чиновник до чиновника, милиционер до милиционера, началник до началника, а резултатът пак ще е НУЛА. Битовите кражби, обири, убийства и многолюдни набези са повсеместни. И нарастват, дори според държавната статистика. Градове и села са пропищели от крадци, цигански банди и убийци, от мутри-бизнесмени. НЯМА държава, няма справедливост, особено сега при управлението на ГЕРБ !!! Дали пък групировката ГЕРБ не си е поставила за цел ликвидирането на държавата ??? Като население, здравеопазване, култура, образование, подрастващо поколение, демографско развитие... ???
Не случайно най-елитният чалга клуб - Ревю, се намира точно срещу Парламента, на някакви си 50 метра. А там се събира "елита", състоящ се предимно от мафиоти, футболни босове, разни ловци, мутри, примитивни чалгари..... Все хора, срещу които държавата се "бори", с "воля", ежедневно....., мачка ги като "голо дупе таралеж" !!! Публични домове в центъра на столицата са маскирани като барове или нощни клубове. Процъфтяват търговията с дрога и алкохол, проституцията и чалгата ..... Накъде отиваш, Българийо ???
Справка: СЕЛКОР – СЕЛски КОРеспондент, „прогресивен” соцгерой на Георги Караславов, ратай кореспондент ......
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов