Само 10 месеца преди 10 ноември 1989 г. в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) е обмисляло създаването на банка (депозитна къща) като нова форма на оперативно прикритие в условията на променените икономически условия в Народна Република България с приетия същия месец Указ 56 за стопанската дейност.

Това разкрива неизвестна до момента в публичното пространство строго секретна справка относно: Разработването на нови оперативни прикрития, която сайтът desebg.com публикува (виж по-долу).

Прелюбопитният документ е включен в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност и Научно-техническото разузнаване”, чиято премиера беше вчера, 28 януари 2014 г.

Той е от края на януари 1989 г. и на практика разкрива цялата философия за проникването на кадри на ДС в почти всички новопоявили се търговски трезори от 1989 г. насетне. С тази разлика, че след промените бившите оперативни работници от ДС и част от агентурата им вече работят за себе си и по всяка вероятност в даден момент за интересите на наследниците на БКП.

„Една от подходящите форми на прикритие със значителни оперативни и икономически възможности представлява финансово учреждение, комбинирано с търговска дейност”, се посочва в строго секретната справка.

За създаването на банка за прикритие в София е обмисляна следната схема: „привличане на валутни депозити на дребни и средни вложители от съседните и арабски страни, а евентуално и на български граждани и организации срещу умерена валутна лихва и гарантирана тайна на влога”, а също така „покупка и съхранение за сметка на клиента на злато и други ценности”.

В ПГУ оценяват като значителни възможностите за оперативно прикритие в една кредитна институция, като правят паралел с големите западни банки и техните официални и тайни информационни служби.

„Прикритието „банков служител” позволява легендирано извличане на политическа и икономическа информация, включително и на данни за физически лица”, се посочва в документа.

Изброени са и потенциалните възможности за създаване на подобна кредитна институция в София, с която да бъдат привлечени валутни средства от съседни балкански страни и такива от Близкия Изток. Едно от предимствата, които се изтъкват, е „непринадлежност към системата на западни финансови учреждения”.

В друг ръкописен документ, също непознат до момента, адресиран до началника на Управление Научно-техническо разузнаване и зам.-началник на ПГУ ген. Георги Манчев, е коментирана възможността оперативни работници от разузнаването да бъдат внедрени в една така нова кредитна институция, която да бъде реализирана като „собственост на ПГУ”.

Подчертано е, че с наличните към момента (февруари 1989 г.) възможности ПГУ не е в състояние да реализира идеята. „Бихме могли да пренасочим млади оперативни работници или да назначим такива, които след сериозна банкова подготовка (минимум 5-6 години) биха могли да поемат изпълнението на такова начинание”, е коментарът до началника на УНТР.

На практика този сценарий се развива, макар и вече УНТР да не съществува със създаването на частните банки в България, в които видно от разкритите в управите им сътрудници на ДС една част са именно бивши оперативни работници, а други – агенти.

Най-близко до замисъла от началото на 1989 г. на ПГУ е основаната през 1994 г. Международна ортодоксална банка „Св. Никола”, в чиито управителни и контролни органи фигурират най-много оперативни работници от ПГУ.

От разкритите от комисията при проверката на кредитната институция 10 сътрудници на ДС, членове на управителни, контролни и надзорни органи на МОБ „Св. Никола” 7 са свързани с ПГУ, като от тях 6-ма са щатни служители начело с о. р. ген Любен Гоцев, бивш зам.-началник на ПГУ, работещ под дипломатическо прикритие и първи зам.-министър на вътрешните работи през 1990 г.

Друг такъв в МОБ „Св. Никола” е Горан Симеонов, който в момента е председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса, една от организациите на ДС, поискала през декември 2013 г. от 42-то Народно събрание закриване на комисията по досиетата.

Документите са публикувани с сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност и Научно-техническото разузнаване”, 2013 г.