Държавна сигурност не си е губила времето, защото веднага след приемането на Указ 56 за стопанската дейност от ръководството на БКП през януари 1989 г. е използвала новата фирмена организация за създаването на множество свои неявни фирми, познати днес като офшорни дружества.

Образуването на т. нар. неявни фирми е приоритет на Научно-техническото разузнаване в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) политика, която е продължена и от неговия правоприемник през 1990 г. – Националната разузнавателна служба след прекрояването на ДС в нови специални служби в навечерието на 14-я извънреден (и последен, бел. ред.) конгрес на БКП в края на януари 1990 г.

Дружествата, с които разузнаването прикрива своята дейност, не само са учредявани с държавни средства, но и се превръщат в потоците за изтичане на държавни капитали в чужбина след 10 ноември 1989 г. – един от големите политическите скандали в началото на прехода, по който обществото и до днес не е получило ясен отговор.

Днес, 25 години по-късно, завесата е повдигната от новооткрити документи, включени в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност и Научно-техническото разузнаване”, които сайтът desebg.com публикува онлайн.

Документите разкриват, че веднага след приемането на Указ 56 в ПГУ е разработена строго секретна „Концепция за нови форми на работа в условията на фирмената организация на народното стопанство”.

С нея се приема зад граница да бъдат създадени и регистрирани явни и неявни фирми в страните от Европейската икономическа общност и Югоизточна Азия, които предлагат данъчни привилегии и облекчен финансов режим. Държавна сигурност има предвид офшорните компании в Англия, холдинг формите в Швейцария, Австрия, Лихтенщайн, Люксембург, Кипър, Малта, анонимни фирми в посочените страни плюс ФРГ, Бенелюкс, Гърция, Франция и Италия, а също така и в бившата холандска колония  Антилските острови в Карибско море.

Същите фирми структури са обект на повишено внимание от страна на ПГУ и в някои страни от Югоизточна Азия като Тайланд, Малайзия, Сингапур и др., както и в Панама.

С тези явни и неявни фирми разузнаването подчертава, че се постигат следните преимущества:

• физическо присъствие в Западния свят, без да се свързва тяхната дейност с комунистическото управление;
• възможност за движение на капитали и стоки без те да имат „български произход”;
• възможности за кредитиране на вътрешни проекти на НРБ като западен партньор на фирми с дейност на територията на НРБ;
• гъвкавото откриване и закриване на такива фирми е отлично легендиране (прикриване, бел. ред.) на разузнавателна дейност при изпълнение на целеви задачи на ПГУ.

„Концепцията” разглежда и създаването на фирми с ограничена отговорност на територията на НРБ от специализираните звена на Научно-техническото разузнаване. Една от тази форми е създаването на дружества с чуждестранно (западно) участие в структуроопределящи отрасли на икономиката по време на управлението на БКП и др.

Отбелязано е, че новите постановки на партията за икономическото развитие задължително включват и участие на банки, за което в Управление „Научно-техническо разузнаване” в ПГУ през 1989 г. планират създаването на специализирано банково звено.

Цялата тази политика в ПГУ продължава и през 1990 г., когато Първо главно управление на ДС е трансформирано в сегашната Национална разузнавателна служба (НРС). Това се потвърждава от строго секретно „Предложение относно: Създаването на нови структури (фирми), прикрития на НРС”  (виж последния документ).

В този документ вниманието е обърнато на фирми за прикрития в страната, насочени към „професионално ориентиране” на ученици в горния курс на средните училища. Дейността на подобни фирми е предвидено да бъде легендирано чрез участието на оперативни работници от направление „Оперативна психология” в НРС.

През лятото на 1990 г. в разузнаването също така предвиждат да бъде създадено бюро за организиране на курсове по редица въпроси на мениджмънта, както и бюро за търсене и предлагане на работна ръка в чужбина.

Документите са включени в разширеното електронно издание на сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност и Научно-техническото разузнаване”, 2013 г.