В технологичното и икономическото развитие КГБ и „братските” специални служби в Източния блок не трябва да допуснат Западът да получи преимущество над социалистическата система.

Това е една от основните задачи, по които КГБ работи в края на 80-те години на ХХ век, но в крайна сметка не успява да изпълни.

Тази основна цел е заявена пред ръководния състав на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност от последния началник на съветската разведка (Първо главно управление на КГБ, външно-политическото разузнаване) ген. Леонид Шебаршин и зам.-началник на съветския Комитет на Държавна сигурност по време на неговото пребиваване в София през юни 1989 г.

Сайтът desebg.com публикува строго секретната беседа, която той изнася пред кадровите служители на ПГУ в присъствието на началника на разузнаването на НРБ ген. Владимир Тодоров.

В нея ген. Шебаршин, който е назначен за началник на съветското ПГУ и зам.-председател на КГБ през февруари 1989 г., признава икономическото и технологическото развитие на социалистическия лагер. Той отбелязва „определената неискреност” на противника, който, по думите му, чрез въвличането в определени сделки се стремял да отведе „социалистическото съдружество” в „задънена улица”.

Според началникът на съветското разузнаване Западът използвал въпросът за човешките права, гласността и преустройството дискредитиране на социализма и за внасяне на „разкол в отношенията между социалистическите страни”, както и за отслабването им.

„Ние имаме намерение да отговаряме с удар на всеки удар” – с тези думи ген. Шебаршин коментира опитите за вербуването на съветски граждани от страна на ЦРУ. Той допълва още, че е необходимо противникът да не получава психологическо преимущество пред съветското разузнаване.

Шефът на съветското разузнаване коментира и различни аспекти за преустройството в работата на ПГУ и „братските” му сателити в другите страни от Източния блок. Както и в други документи на ПГУ и в този съветската страна поставя на внимание открилите се възможности за проникване в нови прикрития като "всякакви посреднически фирми" и международни организации.  Една от задачите, които си поставят в КГБ е да „подготвим разузнавачи, които биха могли да работят под нетрадиционни прикрития”. В пози подход преди 25 години съветското разузнаване вижда „голям резерв” и работи за откриването и създаването на такива „нетрадиционни прикрития”.

Началникът на съветското ПГУ обаче очевидно не е могъл да предвиди падането на Берлинската стена пет месеца по-късно, както и последвалия разпад на СССР и социалистическия лагер. Ген. Шебаршин остава на поста до московския пуч през лятото на 1991 г. За него се твърди, че е човекът, който подписва освобождаването на Владимир Путин от КГБ през същата година, макар в официалната биография на сегашния президент на Русия се посочва, че е напуснал комитета по собствено желание. През 2012 г. Шебаршин сложи край на живота си на 77-годишна възраст, като се простреля с един от наградните си пистолети, след като преди това загуби изцяло зрението си.

В средата на 90-те години той отново посещава България, но като бивш шеф на разузнаването при представянето на мемоарите си, издадени и на български език.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника на Комисията по досиетата „КГБ и ДС – връзки и зависимости”, 2009 г.