|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Как Държавна сигурност подбира кой от учените да замине лектор в чужбина ПДФ Е-мейл
СИСТЕМАТА ДС - ПГУ
Написано от Христо Христов   
Вторник, 07 Април 2015 13:18

alt
Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно: Механизма за изпращане на преподаватели в българските лекторати в чужбина и възможността за използването им за разузнавателна дейност.

Документът е на Първо главно управление (ПГУ) на ДС и е от 1986 г. От него става ясно, че в края на комунистическия режим Министерството на народната просвета разполага с 50 преподавателски места в чужбина, 30 от които са в държави, които са представлявали разузнавателен интерес за Държавна сигурност.

ДС гледа със следния идеологически стереотип: преподавателите, подготвят бъдещите българисти в съответната страна и в същото време с „научната си и политическа подготовка защитават каузата на социализма и политиката на БКП пред една, преди всичко, младежка аудитория”.

 ПГУ е убедено, че „от тази си позиция те имат добра възможност да изучават и обработват, както свои слушатели, така и лица от преподавателския състав, да събират информация, а при много добра оперативна подготовка да извършват вербовъчна дейност”.

По тази причина ПГУ поставя въпроса за по-ефективното използване на лицата сред научния и преподавателски състав, които заминават в чужбина. Външнополитическото разузнаване настоява да се прекрати практиката на изпращане на учени въпреки отрицателното мнение на Държавна сигурност.

ПГУ вижда основния проблем в късното информиране на разузнаване за изпращаните преподаватели от  Министерството на народната просвета и от други институции. Това поставя разузнаването пред свършен факт и невъзможност да има глас при избора, така че лицата, които заминават да преподават в чужбина да бъдат агентурно обвързани с ПГУ.

То констатира, че от другите държавни ведомства се предлагат лица с „големи протекции”, към които ДС трудно могат да подходят. На второ място, се предлагат учени – сътрудници на контраразузнавателни поделения на ДС, които обещават на ПГУ, че агентите ще извършват и техни задачи, без да са наясно с техния характер. Впоследствие това се използва като аргумент да се отказва изпълнение на задачи, спуснати от ПГУ.

Ходатайствата по време на комунизма също се явяват пречка пред ПГУ. Описани са случаи, при които за лектори в чужбина са заминали хора, ползващи връзки на зам.-министри на вътрешните работи и на народната просвета.

За по-ефективно използване на българските лектори ПГУ предлага то да има решаващо мнение за заминаването на даден специалист в чужбина.

Върху първата страница на документа е поставена следната ръкописна резолюция на Георги Авджиев, началник на отдел 14 в ПГУ „Културно-историческо наследство”: „Може би е целесъобразно да открием дело „Лектори на български език”, за да следим този проблем”.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и културно-историческото разузнаване 1970-1989” на Комисията по досиетата, 2014 г.

 

 alt

alt

alt

alt

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов