Сайтът Държавна сигурност.com представя основния документ, по който е работило разузнаването през последните 18 години от комунизма в България – „Положение за работата на разузнавателното управление при МВР”.

През 1973 г. току-що назначеният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на висшето партийно ръководство нов устройствен нормативен документ за Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

През същата година ПГУ е оглавено от полк. Васил Коцев, впоследствие генерал, който заема мястото на ген. Стоян Савов.

Дотогава разузнаването работи по друг подобен документ, приет десет години по-рано.

Промяната е продиктувана новите задачи, поставени пред ПГУ от комунистическото управление. Според доклада на вътрешния министър „противникът” активизира своята дейност срещу страните от Източния блок и акцентира особено върху засилилата се идеологическа диверсия.

Съдържанието на новия документ е предварително  съгласувано с КГБ. Със секретното „Б” решение №8 от 24 юли 1973 г. Политбюро одобрява предложения от Димитър Стоянов проект. .

Като приоритетни задачи са изведени разузнавателната дейност срещу САЩ, Китай, НАТО и главно срещу Югоизточното крило на северноатлантическия пакт за своевременно разкриване намеренията, плановете и действията на противника за подготовка на военни действия срещу социалистическата общност.

Следващ пункт е проникване в правителствените, политическите, военните, икономическите и научно-техническите учреждения на Турция, Гърция, САЩ, Англия, ФРГ, Франция, Италия, НАТО и създаване на трайни агентурни позиции в тях. На трето място е поставено разкриване намеренията, плановете и дейността на партийното и държавно ръководство на Китайската народна република и Народна република Албания за „разбиване единството на социалистическата общност и международното комунистическо и работническо движение”.

Разузнаването трябва да осигурява тази секретна информация за нуждите на „ЦК на БКП и висшите органи на държавната власт при решаване задачите на външната политика, сигурността на страната и при изграждането на развито социалистическо общество”.

Освен това то е натоварено с провеждането на активни мероприятия за политическо въздействие в чужбина, с които да се дискредитира „агресивната политика на САЩ и на техните главни съюзници от НАТО, задълбочаване противоречията между тях и отслабване на военнополитическите им и икономически позиции на Балканите и в арабските страни; разобличаване и париране подривната дейност на вражеските емигрантски и ционистки организации и други центрове за идеологическа диверсия на противника срещу СССР, НРБ и други страни от социалистическата общност”.

Със строго секретния устройствен документ ПГУ получава право да  извършва специални операции като убийства и отвличания зад граница. Официалната формулировка в документа е:

„Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ.” (виж стр. 6, т. 3)

Освен решението на Политбюро и Положението за работа на ПГУ документът включва и становище на завеждащия отдел "Военен" на ЦК на БКП ген. Велко Палин, както и доклада на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Върху първа страница от секретното решение на Политбюро на ЦК на БКП стои подписът на генералния секретар на БКП Тодор Живков, който лично контролира разузнаването. ПГУ работи по тези правила до началото на 1990 г., когато е трансформирано в Национална разузнавателна служба.