Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция. Част 1: Първо главно срещу „вражеската емиграция” |
![]() |
![]() |
СИСТЕМАТА ДС - ПГУ |
Написано от Христо Христов |
Четвъртък, 16 Август 2012 12:24 |
Сайтът desebg.com започва документална поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея ще бъдат публикувани онлайн документи на Държавна сигурност от края на 70-те години на миналия век, от които става ясно, че по това време ръководството на БКП се опасява от активната дейност на българската емиграция и възможността в страната да се създаде опозиция. Десет години по-късно това ще се случи след падането на Берлинската стена. През 1975 г. в Хелзинки НРБ се присъединява към заключителния акт от Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Големият пробив се оказва съдържанието на третата част от Заключителния акт – „Сътрудничество в хуманитарните и други области”. Съветското ръководство не предвижда, че обвързването със спазването на редица човешки права може да се превърне в капитална грешка в политиката спрямо дисидентите и повратна точка в разрастването на съпротивителните сили срещу социалистическата система. Много бързо обаче Съветският съюз е принуден да заеме отбранителна позиция, защото критиката на противниците за нарушаването на човешките права го поставя в ролята на нарушител на международното споразумение. Хелзинки постепенно се превръща в знаме на дисидентите от Източна Европа в борбата за повече свободи. Процесът, започнал във финландската столица, узаконява и „Хелзинкските комитети”, образувани постепенно в страните в Източна Европа, и продемократичните групи и организации за защита на човешките права. .След Хелзинки КГБ се заема да компенсира политическата недалновидност, като започва тайно да преследва най-изявените критици на СССР. Политиката на Москва срещу дисидентите се разпростира бързо и в останалите страни от социалистическия лагер, съпроводена с ново идеологическо затягане. Опасенията на комунистическата върхушка в България за последиците от Хелзинки най-добре могат да се открият в анализите на ДС от този период. В един от тях се посочва:
„Реакционните сили в империалистическите държави считат, че Третият раздел на Заключителния акт на съвещанието в Хелзинки може да им донесе най-голяма изгода в двубоя със социалистическата общност и там поставят ударението на своите усилия. Под флага на „свободен обмен на хора, идеи и информация” те се стремят да ни наложат класов мир в областта а идеологията, да се вмесват в нашите вътрешни работи, като стимулират отрицателни и враждебни прояви и процеси в различни слоеве на нашето общество, дълготрайно и систематически да подкопават устоите на социалистическото общество.” Хелзинки променя основно тактиката и стратегията на Политбюро на ЦК на БКП към критиците на комунистическото управление в страната и зад граница. Пред ДС е поставен нов приоритет – да не допуска дисидентски прояви в художествените среди, както и създаването на опозиция или обществени вълнения. През 1979 г. от Държавна сигурност е изискано да докладва за подобни прояви, както в чужбина, така и в страната. В архивите на ДС са запазени доклади от ръководствата на 28-те окръжни управления на МВР в страната по линия на Държавна сигурност (всички те ще бъдат публикувани). Сайтът desebg.com публикува най-напред строго секретен доклад на Първо главно управление на ДС от 1979 г., озаглавен „Състояние на борбата на ПГУ-ДС против идеологическата диверсия и опитите на противника за създаване на подполие и легална опозиция в страната”. Докладът е размножен само в един екземпляр. В него е обърнато внимание на дейността на т. нар. вражески радиостанции, както и на българската емиграция, включително и на ситуцията и активните мероприятия, които ПГУ предприема след убийството на Георги Марков в Лондон предходната година с цел отклоняване на разследването на британските власти в погрешна посока. Документът е открит през 2000 г. във фонд 22 на архива на МВР, съдържащ документи на Шесто управление на ДС, получен като копие от ПГУ. За първи път е цитиран в книгата на журналиста Христо Христов „Убийте Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005).
|