Да се противодейства за разширяването на НАТО и приемането на нови членове в пакта, на опитите за разширяване на „зоната за отговорност” и да се работи за увеличаване на противоречията в страните-членки на Северноатлантическия договор.

Това са част от общите стратегически действия на външните разузнавания на СССР и НРБ, набелязани в края на 70-те години и началото на 80-те години на ХХ век.

Мерките фигурират в строго секретен Комплексен план за взаимодействие на органите на външните разузнавания на МВР на Народна република България и КГБ на Съветския съюз по организиране на агентурно-оперативни мероприятия в работа против НАТО в периода 1979-1980 г., който desebg.com публикува онлайн.

Разузнаванията на КГБ и Държавна сигурност са провеждали линия на дискредитиране на опитите за оказване на идеологически натиск върху тогавашните държави от социалистическия лагер за спазване основните човешки права.

Куриозен случай разкриват архивите на бившата Държавна сигурност от началото на 70-те години на ХХ век, свързан с кражбата на оригинален щам за създаването на препарат за растителна защита от Научно-техническото разузнаване. „Придобивката” обаче така и не влиза в употреба, тъй като тогавашното държавно стопанско обединение (ДСО) „Фармахим” закупува лиценза за оригиналния продукт от създателите му – фирма в САЩ.

През 1971 г. чрез агент на отдел 07 „Научно-техническо разузнаване” в Първо главно управление на ДС от Канада е придобит (откраднат) оригинален щам НД-1 на американска фирма за микробиален препарат за растителна защита.

Щамът, както и информацията за него е предаден на Научноизследователския химико-фармацефтичен институт към ДСО „Фармахим”, където е разработена технология за идентичен на американския продукт български препарат „Диспарин”.

Държавна сигурност не си е губила времето, защото веднага след приемането на Указ 56 за стопанската дейност от ръководството на БКП през януари 1989 г. е използвала новата фирмена организация за създаването на множество свои неявни фирми, познати днес като офшорни дружества.

Образуването на т. нар. неявни фирми е приоритет на Научно-техническото разузнаване в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) политика, която е продължена и от неговия правоприемник през 1990 г. – Националната разузнавателна служба след прекрояването на ДС в нови специални служби в навечерието на 14-я извънреден (и последен, бел. ред.) конгрес на БКП в края на януари 1990 г.

Дружествата, с които разузнаването прикрива своята дейност, не само са учредявани с държавни средства, но и се превръщат в потоците за изтичане на държавни капитали в чужбина след 10 ноември 1989 г. – един от големите политическите скандали в началото на прехода, по който обществото и до днес не е получило ясен отговор.

Само 10 месеца преди 10 ноември 1989 г. в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) е обмисляло създаването на банка (депозитна къща) като нова форма на оперативно прикритие в условията на променените икономически условия в Народна Република България с приетия същия месец Указ 56 за стопанската дейност.

Това разкрива неизвестна до момента в публичното пространство строго секретна справка относно: Разработването на нови оперативни прикрития, която сайтът desebg.com публикува (виж по-долу).

Прелюбопитният документ е включен в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност и Научно-техническото разузнаване”, чиято премиера беше вчера, 28 януари 2014 г.

Той е от края на януари 1989 г. и на практика разкрива цялата философия за проникването на кадри на ДС в почти всички новопоявили се търговски трезори от 1989 г. насетне. С тази разлика, че след промените бившите оперативни работници от ДС и част от агентурата им вече работят за себе си и по всяка вероятност в даден момент за интересите на наследниците на БКП.

„Една от подходящите форми на прикритие със значителни оперативни и икономически възможности представлява финансово учреждение, комбинирано с търговска дейност”, се посочва в строго секретната справка.

За създаването на банка за прикритие в София е обмисляна следната схема: „привличане на валутни депозити на дребни и средни вложители от съседните и арабски страни, а евентуално и на български граждани и организации срещу умерена валутна лихва и гарантирана тайна на влога”, а също така „покупка и съхранение за сметка на клиента на злато и други ценности”.