Сайтът desebg.com започва документална поредица „Страхът на БКП и ДС от дисиденти и опозиция”. В нея ще бъдат публикувани онлайн документи на Държавна сигурност от края на 70-те години на миналия век, от които става ясно, че по това време ръководството на БКП се опасява от активната дейност на българската емиграция и възможността в страната да се създаде опозиция.

Десет години по-късно това ще се случи  след падането на Берлинската стена.

През 1975 г. в Хелзинки НРБ се присъединява към заключителния акт от Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Големият пробив се оказва съдържанието на третата част от Заключителния акт – „Сътрудничество в хуманитарните и други области”. Съветското ръководство не предвижда, че обвързването със  спазването на редица човешки права може да се превърне в капитална грешка в политиката спрямо дисидентите и повратна точка в разрастването на съпротивителните сили срещу социалистическата система.

Много бързо обаче Съветският съюз е принуден да заеме отбранителна позиция, защото критиката на противниците  за нарушаването на човешките права го поставя в ролята на нарушител на международното споразумение. Хелзинки постепенно се превръща в знаме на дисидентите от Източна Европа в борбата за повече свободи. Процесът, започнал във финландската столица, узаконява и „Хелзинкските комитети”, образувани постепенно в страните в Източна Европа, и продемократичните групи и организации за защита на човешките права.

Сайтът Държавна сигурност.com представя строго секретна Инструкция на оперативния отчет на Първо главно управление (ПГУ, външнополитическото разузнаване) на Държавна сигурност.

Документът регламентира процедурата за образуване на различните видове оперативни дела във външнополитическото разузнаване от 1976 г. до рухването на комунистическия режим в България.

Инструкцията указва и начина на отчет в разузнаването, както и системата за съхранение, предаването на делата в архив и тяхното ползване.

ПГУ прави изключение от другите управления на ДС с това, че има самостоятелен архив и оттам самостоятелен оперативен отчет.

Документът е подписан от началника на ПГУ ген. Васил Коцев и утвърден от министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Сайтът Държавна сигурност.com представя основния документ, по който е работило разузнаването през последните 18 години от комунизма в България – „Положение за работата на разузнавателното управление при МВР”.

През 1973 г. току-що назначеният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на висшето партийно ръководство нов устройствен нормативен документ за Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

През същата година ПГУ е оглавено от полк. Васил Коцев, впоследствие генерал, който заема мястото на ген. Стоян Савов.

Дотогава разузнаването работи по друг подобен документ, приет десет години по-рано.

Промяната е продиктувана новите задачи, поставени пред ПГУ от комунистическото управление. Според доклада на вътрешния министър „противникът” активизира своята дейност срещу страните от Източния блок и акцентира особено върху засилилата се идеологическа диверсия.

Съдържанието на новия документ е предварително  съгласувано с КГБ. Със секретното „Б” решение №8 от 24 юли 1973 г. Политбюро одобрява предложения от Димитър Стоянов проект. .

 В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.
Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.
Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.
Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.
В част 5.1 се разказва за неявните фирми на НТР и по-специално за ИНКО.
Част 5.2 е посветена на проекта „Монблан” и неявните фирми на ДЗУ.

Част 5.3 разкрива подробности за проекта „Нева”.