Сайтът Държавна сигурност.com представя поредица за тайното прочистване на досиетата в края на управлението на БКП през 1990 г. Тя има пряко отношение към предстоящото дело в Конституционния съд, където е оспорен текст от закона за досиетата, по който през последните 5 години бяха огласени стотици агенти на ДС с прочистени или заличени досиета.

Поредицата разкрива причините, поради които БКП и ДС пристъпват към унищожаване на досиетата на агентурния апарат през януари 1990 г.

В част 1 беше припомнена обстановката в МВР и ДС след оглавяването на вътрешното министерство от ген. Атанас Семерджиев и зам.-министър Любен Гоцев в началото на 1990 г.

Част 2 представя по какъв начин Държавна сигурност е създавала, обработвала и систематизирала огромния документооборот в своята дейност. Добива се и представа какво се крие в архива на репресивния апарат на БКП.

Част 3 разкрива как се стига до решението за бързото прочистване на архивите след обсъждане на проблема на няколко колегиума на МВР през януари 1990 г.

В част 4 се разказва са механизма, по който един голям процент от агентите на репресивния апарат на БКП с прочистването на досиетата са превърнати в „картотекирани сътрудници”.

Документът, който поставя началото на тайната операция по проичстването на досиетата през 1990 г. е подготвен от началника на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиева. Тя е пряко подчинена на зам.-министър ген. Стоян Савов. Зам.-министърът го подписва на 25 януари 1990 г., същия ден Семерджиев го утвърждава, а от МВР е изведен на 29 януари 1990 г. – ден преди партийния конгрес. В докладната записка на ген. Савов, маркирана с най-високия гриф за защита по това време “Строго секретно, от особена важност”, се посочва:

.

Сайтът Държавна сигурност.com представя поредица за тайното прочистване на досиетата в края на управлението на БКП през 1990 г.

Тя има пряко отношение към предстоящото дело в Конституционния съд, където е оспорен текст от закона за досиетата, по който през последните 5 години бяха огласени стотици агенти на ДС с прочистени или заличени досиета.

Поредицата разкрива как и защо БКП и ДС пристъпват към унищожаване на част от архивите и прикриване на агентурния си апарат през януари 1990 г.

В част 1 беше припомнена обстановката в МВР и ДС след оглавяването на вътрешното министерство от ген. Атанас Семерджиев и зам.-министър Любен Гоцев в началото на 1990 г.

Част 2 представя по какъв начин Държавна сигурност е създавала, обработвала и систематизирала огромния документооборот в своята дейност. Добива се и представа какво се крие в архива на репресивния апарат на БКП.

Част 3 разкрива как се стига до решението за бързото прочистване на архивите след обсъждане на проблема на няколко Колегиума на МВР през януари 1990 г.

Секретните стенограми от заседанията на Колегиума на МВР от януари 1990 г. разкриват, че неговите членове съвсем ясно са съзнавали значението и важността на въпроса за прочистването на огромното документално наследство на ДС. Той е поставян многократно на обсъждане единствено от позицията на страха, че съдържанието на архивите може да компрометира министерството и партията пред обществеността.

Проблемът е повдигнат още на първото инфарктно заседание на колегиума на МВР на 10 януари 1990 г. от Н. Малинчев, началник на Софийско градско управление на МВР, който заявява:

„Понеже стана дума за някои неотложни въпроси, които трябва да се решават, мисля, че един от тях трябва да бъде под ръководството на съответния зам.-министър, наблюдаващ Трети отдел (архива), да се вземат спешни мерки за дълбоко законспириране на някои наши секрети. Имам предвид нашия агентурен апарат, нашия оперативен отчет и архив, секретите, които са заложени в автоматизираните системи, всичко това е много уязвимо. Редица агенти идват при нашите работници и не желаят да служат, дори казват да им се декларира, че сме им унищожили досието, делото. Т. е един пакет от въпроси, които трябва да се решават пожарно...”

Сайтът Държавна сигурност.com представя поредица за тайното прочистване на досиетата в края на управлението на БКП през 1990 г.

В част 1 беше припомнена обстановката в МВР и ДС след оглавяването на вътрешното министерство от ген. Атанас Семерджиев и зам.-министър Любен Гоцев в началото на 1990 г.

Част 2 представя по какъв начин Държавна сигурност е създавала, обработвала и систематизирала огромния документооборот в своята дейност. Добива се и представа какво се крие в архива на репресивния апарат на БКП.

Паралелно със съкращенията на състава един от най-важните въпроси, който стои пред ръководството на МВР и колегиума, е трескаво търсене на решение по запазване на най-важните тайни на системата – действащия агентурен апарат и заличаването на  доказателствата за престъпления, извършени от Държавна сигурност.

Най-пълна и ясна представа за това какво точно представляват набелязаните за унищожаване материали дава строго секретна Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност №І-20/20 януари 1978 г., подписана от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. Тя е основният документ, по който работят и към 1990 г. всички управления и подразделения на ДС без разузнаването.

На 9 ноември 1989 г. дългогодишният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков подава оставка след натиск от Москва.

С одобрението на Кремъл на негово място Политбюро на ЦК на БКП избира тогавашния министър на външните работи и член на висшето партийно ръководство Петър Младенов.

Той, заедно с другите ключови фигури в партията в този момент Андрей Луканов и реабилитираният в Политбюро Александър Лилов знаят, че най-сериозната спирачка за тях може да възникне от старите генерали на Живков в МВР.

Смяната на караула в МВР

Една от първите кадрови рокади, предприети от Политбюро, е смяната на ръководството на вътрешното министерство. Изборът на стратезите на БКП пада върху дългогодишния началник на Генералния щаб ген. Атанас Семерджиев. Самият Семерджиев разкрива, че изборът върху него пада след отказа на зам.-военния министър ген. Христо Добрев да поеме вътрешното министерство. Семерджиев е извикан спешно в Партийния дом, където Политбюро заседава. В бившия кабинет на Живков го посрещат Петър Младенов и военният министър Добри Джуров. Изказването на Семерджиев, в което той се опитва да изложи вижданията си, е прекъснато от Джуров с думите: „Съгласявай се! Не разбираш ли, че Политбюро оттатък чака!” Генералът посочва: “Приех по силата на фетишизираната партийна дисциплина. За нас – поколенията комунисти, преживели войната и годините на социализма, тя беше над всичко… На другия ден сутринта Петър Младенов ме представи пред ръководството… Чувствах се силно притеснен. Беше ми добре известно, че присъстващите винаги са се надали да имат министър, излъчен от собствената им среда, а ето че пак им наложиха човек отвън”. .