Сайтът Държавна сигурност.com представя поредица за тайното прочистване на досиетата в края на управлението на БКП през 1990 г.

В част 1 беше припомнена обстановката в МВР и ДС след оглавяването на вътрешното министерство от ген. Атанас Семерджиев и зам.-министър Любен Гоцев в началото на 1990 г.

Част 2 представя по какъв начин Държавна сигурност е създавала, обработвала и систематизирала огромния документооборот в своята дейност. Добива се и представа какво се крие в архива на репресивния апарат на БКП.

Паралелно със съкращенията на състава един от най-важните въпроси, който стои пред ръководството на МВР и колегиума, е трескаво търсене на решение по запазване на най-важните тайни на системата – действащия агентурен апарат и заличаването на  доказателствата за престъпления, извършени от Държавна сигурност.

Най-пълна и ясна представа за това какво точно представляват набелязаните за унищожаване материали дава строго секретна Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност №І-20/20 януари 1978 г., подписана от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. Тя е основният документ, по който работят и към 1990 г. всички управления и подразделения на ДС без разузнаването.

На 9 ноември 1989 г. дългогодишният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков подава оставка след натиск от Москва.

С одобрението на Кремъл на негово място Политбюро на ЦК на БКП избира тогавашния министър на външните работи и член на висшето партийно ръководство Петър Младенов.

Той, заедно с другите ключови фигури в партията в този момент Андрей Луканов и реабилитираният в Политбюро Александър Лилов знаят, че най-сериозната спирачка за тях може да възникне от старите генерали на Живков в МВР.

Смяната на караула в МВР

Една от първите кадрови рокади, предприети от Политбюро, е смяната на ръководството на вътрешното министерство. Изборът на стратезите на БКП пада върху дългогодишния началник на Генералния щаб ген. Атанас Семерджиев. Самият Семерджиев разкрива, че изборът върху него пада след отказа на зам.-военния министър ген. Христо Добрев да поеме вътрешното министерство. Семерджиев е извикан спешно в Партийния дом, където Политбюро заседава. В бившия кабинет на Живков го посрещат Петър Младенов и военният министър Добри Джуров. Изказването на Семерджиев, в което той се опитва да изложи вижданията си, е прекъснато от Джуров с думите: „Съгласявай се! Не разбираш ли, че Политбюро оттатък чака!” Генералът посочва: “Приех по силата на фетишизираната партийна дисциплина. За нас – поколенията комунисти, преживели войната и годините на социализма, тя беше над всичко… На другия ден сутринта Петър Младенов ме представи пред ръководството… Чувствах се силно притеснен. Беше ми добре известно, че присъстващите винаги са се надали да имат министър, излъчен от собствената им среда, а ето че пак им наложиха човек отвън”. .

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя продължението на част 1 от документалното разследване за опита на Първо главно управление на ДС да ликвидира емигриралия в Израел бивш кандидат-член на ЦК на БКП Петър Семерджиев. Неговите изяви по западните радиостанции през 1974 г. го превръщат в неудобен свидетел на малко известни или прикрити факти и събития от историята на БКП и нейните ръководни фигури.

За да бъде спрян, Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност образува срещу Семерджиев разработка под псевдонима „РЕНЕГАТ”, чиято цел е той да бъде неутрализиран. Разузнаването провежда операция под кодовото название „ИНФЕКЦИЯ”, предхождаща с две години убийството на друг изявен по това време политически емигрант – писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г.

За разлика от унищоженото досие на Марков, разработката срещу Семерджиев е останала запазена, за да засвидетелства методите и подходите на ПГУ при извършването на „мокри” поръчки срещу критици на комунистическото управление зад граница.

Разкритията на операция „ИНФЕКЦИЯ” стават благодарение на дадените от Петър Семерджиев пълномощия на журналиста Христо Христов да изиска и проучи документите за него в архивите на бившата Държавна сигурност. На това основание през лятото на 2008 г. Националната разузнавателна служба предава на комисията по досиетата разработката срещу Семерджиев, водена от ПГУ през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Първостепенната роля, която Петър Семерджиев играе от средата на 70-те години на миналия век със своите политически коментари, излъчвани по западните радиостанции и признаването на тази роля от страна на комунистическото разузнаване, не би станала известна, ако не бяха архивите на Държавна сигурност.

Това документално разследване също не би било възможно, ако не е беше запазено досието на Петър Семерджиев в Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС. Затова най-напред разказваме историята на едно досие, останало затворено за външни очи цели 33 години.

История на досието на Петър Семерджиев и значението му при изследването на архивите на ДС

През март 2008 г. Петър Семерджиев приема в дома си в Ерусалим журналиста Христо Христов, рядък жест към представител на българските медии, тъй като Семерджиев води предпазлив начин на живот и допуска малцина до себе си. Двамата се запознават задочно – през 2003 г. Христов му пише в Ерусалим с покана да отговори на няколко въпроса, свързани с убития през септември 1978 г. в Лондон писател Георги Марков. Двамата са поддържали контакти в емиграция и Семерджиев е посветен в намерението на Марков да се създаде сериозно българско емигрантско списание като руското „Континент”. Петър Семерджиев отговоря на журналиста и  тези отговори са включени като интервю в книгата му „Убийте „Скитник”, публикувана през 2005 г.