Сайтът desebg.com представя част 5 от разследването за кражбата на оригинала на Паисиевата история от българския манастир „Зограф”. Тя е извършена на 18 декември 1985 г. чрез една от най-дълго подготвяните разузнавателни операции „МАРАТОН” на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност.

В част 5 за първи път се разкрива при какви непригодни условия разузнаването съхранява придобитите при специални мероприятия ценни за българската култура копия от различни архиви, документи, артефакти и произведения на изкуството.

Дотук в поредицата:
Част 1 – съдържа синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операция „МАРАТОН”.

Част 2 – разказва за „откриването” на „Зограф” от комунистическата власт и ключовата роля на Александър Фол и Людмила Живкова при формирането на партийно-държавната политика към паметниците на българската култура зад граница, включително и към българския манастир в Света гора.

Част 3 – разкрива за тайните планове на ПГУ за проникване в Зографския манастир.

Част 4 – представена е историята на създаването и възхода на утвърденото през 1972 г. ново направление в ПГУ за културно-историческо разузнаване.

Разследването е част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Операция МАРАТОН”, чиято премиера е идния понеделник, 17 декември 2012 г.

В своята дейност отдел 14 в ПГУ за културно-историческо разузнаване (КИР), чието гръцко направление подготвя плана за операция „МАРАТОН” за кражбата на оригинала на Паисиевата история, се сблъсква с два основни проблема, останали нерешени до закриването на отдела през 1990-1991 г.

Първият проблем е създаването на система за оценяване на придобитите материали и реализирането им, тоест пускането им в научен оборот. През всичките години разузнаването се бои от разкриване на своите агентите и по тази причина се въздържа от обявяване на някои по-важни ценности, придобити по оперативен път. Това от своя страна до голяма степен обезсмисля цялата оперативно-агентурна дейност.

Страхът от разкриване на агентурата при реализиране на придобити от разузнаването документи

В началото на 80-те години ПГУ прави предложение за създаване на информационно-реализационно звено на КИР. Идеята е такъв център да се създаде към Комитета за изкуство и култура (КИК), чиито щат и работа обаче да се ръководят от ПГУ. Предвидено е в него да работят предимно оперативни работници на прикритие. В строго секретното „Предложение за създаване на Център за историческа и културна информация с ограничено разпространение към Комитета за култура” се посочва:

„Досегашният начин за отчитане и реализация на получената документация не отговаря на изискванията на секретност и конспирация в работата на разузнаването. Съществуват възможности за разкриване на наши секретни източници и за злоупотреби с получените материали, за които са разходвани оперативни средства.

Наред с това, голяма е вероятността да се разкрият зад граница наши интереси от страна на официални български институции, които имат сходни с нашите задачи.

За да се избегнат тези опасности е необходимо да се създаде Център за историческа и културна информация с ограничено разпространение.”

Неговите основни задачи са:

• Да регистрира документацията за нашата история, придобита от чужбина по секретни канали.
• Да осигурява компетентна оценка от специалисти по тези придобити писмени и веществени културно-исторически паметници и да подготвя информации по тях за директивните органи.
• Да изготвя предложения за тяхното най-ефективно използване от нашата историческа наука.
• Да подготвя предложения за издирването на интересни за българската историческа наука документи, въз основа на нуждите на историческите институции и на културната политика на БКП зад граница.

„Оценката на материалите това е един от най-сложните процеси у нас, защото е свързан със сили и възможности извън състава на отдела. Оценката трябва да даде съответният компетентен специалист, който трябва да владее същевременно и езика, на който е придобит материала, а това съчетание е много трудно”, посочва в едно от многото обсъждания на проблема с ръководството на ПГУ началникът на отдел 14 полк. Георги Авджиев.

Такъв център не се създава и работата на КИР продължава по стария неефикасен начин до закриването на отдел 14 след краха на комунизма.

Стая за архивни ценности и... партийни събрания

Вторият основен проблем пред КИР е съхранението на придобитите материали. Той обаче също не намира трайно решение. Преобладаващата част от важните за историята на България документи, фотокопия и различни артефакти са натрупани в една пригодена за допотопно хранилище стая в сградата на ПГУ на ул. „Хайдушка поляна” в Красно село, в столицата. Стаята фигурира под №13 и се намира на 13-ия етаж на разузнаването. Оказва се фатална за голям брой исторически материали, за които ПГУ хвърля значителни средства и човешки ресурс, за да ги открадне.

Във въпросната стая №13 на 13-ия етаж разузнаването съхранява близо 3000 оригинални документи, 170 000 микрофилмови кадъра, около 10 движими паметници; икони, картини и други, иззети по секретен път от чужди архиви и частни лица, които не са пуснати в научно обръщение. Ето как е описано хранилището от самото разузнаване:

„Поради липса на подходящо помещение за съхраняването на специални материали – придобити писмени и веществени паметници на историята и културата от отдел 14 ПГУ-ДС, намиращи се временно на негова територия, същите се съхраняват в стая 13 на етаж 13 в наличните каси и дървени шкафове. Редът за съхраняването и ползването на тези материали е следния:

При постъпването на придобити писмени и веществени материали същите веднага се записват в специална за целта книга от технически сътрудник на отдела. След предаването и записването на материалите ползването им става само с разрешение на началника на отдела или неговия заместник, като ползвалият материала се подписва в специална за целта книга с посочване на дата и година и точно ползваните материали (страници, копия, брой, екземпляри и пр.).

Изнасянето на ценни исторически вещи от помещението става с разрешение на началника на отдела или неговия заместник и в присъствието на най-малко двама служители. Връщането на материалите след ползване се удостоверява с подпис на техническия сътрудник.

Касите и шкафовете, в които се пазят материалите се запечатват с пластелин и личен печат на отговарящия за тях технически сътрудник.

В отделна книга се вписват получените за оперативно ползване книги и други официални източници и тяхното ползване става само срещу подпис и с разрешение на началника или неговия заместник.

Забранява се ползването на хранилището за служебен кабинет. Оперативните работници на прикритие използват за работа дървена стая №19. Когато отговарящият за материалите служител отсъства, се замества от специалист-машинописеца.

Абсолютно се забранява пушенето в хранилището, ползване на нагревателни уреди и други каквито и да било запалителни материали. С оглед предпазването на материалите от увреждане, радиаторът в помещението се изключва. Помещението се проветрява най-малко един път дневно за регулиране на температурата. В помещението задължително се осигурява пожарогасител.

В отделни случаи помещението може да бъде използвано за провеждане на партийни събрания и служебни съвещания.

След изтичане на работното време помещението се заключва и запечатва по подходящ начин от техническия сътрудник или заместващия го. Влизането в помещението в извънработно време става само с разрешение на началника на отдела или неговия заместник в присъствието на отговорника на помещението или един оперативен работник, като се отбелязва в специална тетрадка или протокол.

Отговорният технически сътрудник се грижи за правилното съхраняване на материалите, за спазване на установения ред и прави предложения за подобряване на работата в тази насока.

В специалното помещение се включва сигналната система на дежурния на ПГУ-ДС. Влизането на външни лица в помещението е абсолютно забранено. Почистването на помещението се извършва в присъствието на отговарящия за него.”

Създаването на този ред в хранилището за придобити материали става едва през 1981 г. след докладна на началника на отдел 14 полк. Георги Авджиев до ръководителят на ПГУ ген. Васил Коцев.  От документа става ясно, че в разузнаването осъзнават много добре непригодните условия, при които са поставени откраднатите зад граница материали, някои от които и оригинали. Началникът на отдел 14 полк. Авджиев открито говори за съществуването на „реална възможност за похабяването им и лишаване от възможността за тяхното използване”.

„Поради това, че на този етап не съществува възможност за преместване на тези материали и вещи в специално за целта помещение, предлагам да разпоредите за следните временни мерки” пише полк. Авджиев и предлага:

„Да бъде даден един железен двукрилен шкаф, в който ще бъдат пазени най-ценните материали. Наличните дървени шкафове да бъдат ремонтирани с оглед да могат да се заключват. С оглед противопожарното осигуряване на помещението да бъде предоставено подходящо преносимо пожарогасително средство. Със същата цел към наличната чешма в помещението да бъде зачислен подходящ маркуч.

На прозорците на помещението да бъдат поставени предпазващи светлината черни пердета. При първа възможност да бъде осигурено подходящо помещение за съхраняването на материалите.”

Такова подходящо помещение не се осигурява и придобитите документи и вещи стоят в продължение на години във фаталната стая №13 на 13-ия етаж в ПГУ. Нещо повече, в архивите на разузнаването съществуват доказателства, че поради небрежност и неспазване на правилата някои от документи са разнасяни насам-натам, докато се стигне до частичното им унищожаване, а други са напълно загубени. Така при прехвърлянето на едно агентурно дело към Софийско градско управление изчезват придобитите от агента материали – османски архиви.

През 1977 г. на МВР става известна сбирката от 406 гръцки ръкописи, позната на учените като ръкописите от манастира „Козница”, Северна Македония. През Първата световна война те са иззети от офицери на българската армия. Дотогава тази голяма сбирка от гръцки текстове с изключителна стойност за гръцката история се съхранява в архивохранилище на БАН без да бъде оповестена. Документацията е прехвърлена в разузнаването. Архивът на ПГУ разкрива, че през есента на 1977 г. по нареждане на полк. Емил Александров, началник на отдел 14, ръкописната сбирка е изнесена от разузнаването и е прехвърлена във ведомствена вила в Бояна. Там по нейното проучване и изготвяне на каталог работи група учени в състав: Аксиния Джурова, Красимир Станчев, Божидар Димитров и Лидия Зарева.

След привършване на първичната обработка на сбирката, материалите са върнати в МВнР. Не става ясно къде точно са съхранявани и при какви условия, но при проливни дъждове част от ръкописите са повредени. След това една част от материалите се връщат в ПГУ. Ръкописната сбирка не е разгласена, въпреки че юридическа експертиза стига до извода, че Гърция няма правни основания да я изиска. И този случай обаче е показател за начина на опазване и съхранение на важни исторически паметници на културата от държавните институции по това време в страната.

След промените съдбата на съхраняваните в хранилището на отдел 14 оригинали и копия на ръкописи, и вещи остава неясна. „Всичко онова, което е било съхранявано – артефакти, копия, документи е било върнато по съответните места – Института по история на БАН, НИМ, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Лично аз не успях въпреки опитите и заповедите ми да установя къде какво е върнато”, твърди ген. Бриго Аспарухов, директор от септември 1991 г. на Националната разузнавателна служба, наследила ПГУ и хранилището на закрития отдел 14 КИР.

ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 6.