Сайтът desebg.com публикува част 3 от разследването за „Имекстраком” – първата задгранична фирма на комунистическия режим, регистрирана през 1961 г. чрез подставено лице във Вадуц, Лихтенщайн, за да се прикрие българското участие в нея по няколко оръжейни сделки. В част 3 се разказва за ликвидирането на „Имекстраком” и предаването на ръководителя на „Тексим” Георги Найденов от ДС в резултат на ефекта върху няколко икономически субекта в НРБ след смачкването на Пражката пролет от СССР. Поредицата е част от документалното изследване на журналиста Христо Христов „Империята на задграничните фирми” – създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г., издадено от „Сиела” през 2009 г. и преиздадено през 2015 г.

Под съветски натиск Живков нарежда разформироването на „Тексим”

Един от малко известните ефекти на смачкването на Пражката пролет през 1968 г. от СССР в НРБ е замразяването на експериментите в икономиката на България през 60-те години. Под натиск от Москва, която се опасява от отклонения в плановата икономика, Тодор Живков дава нареждане „Тексим“ да се разформирова, а Георги Найденов да бъде осъден.

„Очевидно и под влиянието на съветския натиск Тодор Живков стигна до заключението, че е по-добре да се ликвидира „Тексим“, за да си няма той лично някакви главоболия“, посочва бившият член на ЦК на БКП и министър на външната търговия Лъчезар Аврамов.

Първият партиен и държавен ръководител умело използва случая, за да си разчисти сметките с Лъчезар Аврамов, с вицепремиера Живко Живков и с вътрешния министър ген. Ангел Солаков. Последният е освободен и е свален от всички постове в партията, като един от мотивите за това е отказът му МВР да проведе поръчаното следствие срещу ръководството на „Тексим“.

На Х конгрес на БКП през 1971 Лъчезар Аврамов е наказан заради случая „Тексим“ и е снет от длъжност зам.-председател на Министерския съвет и министър на външната търговия, както и от поста кандидат-член на Политбюро.

По същите причини е отстранен и зам.-председателят на Министерския съвет Живко Живков. Бившият вицепремиер заключава:

„Експериментът завърши с разгрома на икономическата групировка „Тексим“ и с прекратяване дейността на „Булет“ и на старата „Родопа“ независимо от положителните и силно насърчителни икономически резултати.“

Първият секретар на ЦК раздава „правосъдие”

Ръководството на „Тексим“ е изправено на съд през 1971 г., но е оправдано от първата съдебна инстанция. Това принуждава Живков да даде указания на Върховния съд да започне ново дело. На него Найденов е осъден на 20 години затвор.

„Може да се каже, че „Тексим“ започна от нула през 1962 г., а когато го закриха и осъдиха през 1970 г., имаше активи за повече от 70 млн. щатски долара. „Тексим“ беше стопроцентов успешен опит да се въведе в България пазарната икономика”, посочва Лъчезар Аврамов.

По думите му против „Тексим“ и за закриването му се обявяват Сава Дълбоков, който тогава завежда отдел „Финансов“ на ЦК на БКП, Пенчо Кубадински, тогава министър на транспорта, Тано Цолов  – зам.-председател на Министерския съвет, отговарящ за промишлеността. Същите хора са и против кооперирането с „Рено“ в рамките на „Булет“ в Пловдив през 1963-1965.

Залогът „Имекстраком”

В делото срещу Найденов „Имекстраком“ има ключово значение. Имуществото на „Тексим“ за над 10 млн. долара е съсредоточено именно в тази фирма и създава огромни проблеми на Тодор Живков, тъй като по силата на регистрацията във Вадуц офицерът от разузнаването е собственик на всички активи, а акциите на фирмата се намират при администратора й – лихтенщайнския адвокат д-р Иво Бек.

След ареста на Найденов неговият партньор в „Имекстраком“ – алжирският оръжеен търговец Мабет Шареф, предявява претенции към част от собствеността и поставя условие съдружникът му да не бъде съден. Той блокира сметките на фирмата и налага запор върху авоари на Българската външнотърговска банка в Цюрих и Женева.

През април 1970 г. правителството на Тодор Живков се вижда принудено да създаде специална комисия за разрешаване на проблемите с имуществото на „Имекстраком“. Бившият началник на Шести отдел в Шесто управление Димитър Иванов, който се запознава с разработката на ДС по случая „Тексим“ при постъпването си на работа в Шесто управление на ДС, посочва:

„След като Найденов е задържан, българското следствие го пита къде са документите на фирмата. Той обещава, че ако го пуснат до Лихтенщайн, ще ги донесе. Потвърждава, че фирмата и имуществото ѝ са изцяло българска собственост. Найденов заминава за Вадуц, придружен от двама следователи, считани за най-подготвени в търговското право – майорите, впоследствие генерали, Костадин Коцалиев и Петко Кипров. Макар да се срещат с д-р Иво Бек и да го информират, че Найденов е подследствен, той, преди да предаде документа за собственост (съгласно предварителната уговорка с Найденов), вписва в него като равностоен собственик и Мабет Шареф.“    

Въпреки че е издирван от алжирското правителство, Шареф пристига в София с адвоката си и се среща с вицепремиера Живко Живков, пред когото поставя условието, че ще прехвърли собствеността върху „Имекстраком“ изцяло на Найденов, ако той не бъде съден. Бившият вицепремиер разказва:

„През лятото на 1970 г. в страната пристигна Мабет Шареф (д-р Хашеми), който предяви правото си на дял като съдружник в общата фирма в Лихтенщайн „Имекстраком“. Създаде се сложна ситуация. Намиращият се в затвора Георги Найденов беше в изолация и ако не се предприемеха бързи действия, д-р Хашеми, ако пожелаеше, можеше фактически да обсеби цялото имущество на фирмата.

Реших да използвам случая и да опитам да освободя от затвора Георги Найденов. Заминах със самолет за Варна и намерих Тодор Живков в неговото бунгало на евксиноградския плаж. Описах му опасното положение, което се създаваше за нашата страна. Посочих му, че единственият изход е да се освободи от затвора Георги Найденов, за да влезе в преговори със своя съдружник. Аргументите ми бяха необорими. Това ядоса Тодор Живков и той твърде несдържано процеди през зъби: „Направи, каквото си намислил, но знай, че Георги Найденов бял ден няма да види.“

Като излезе на свобода, Георги Найденов се срещна със своя съдружник, преговаря с него и се споразумяха за обезщетението на алжиреца. Фирмата изцяло беше прехвърлена и стана собственост на българската държава.“

На Шареф са изплатени 350 000 долара и през август 1970 г. той подписва договор, с който прехвърля всичките си права във фирмата на Найденов. В една докладна записка на специалната комисия до вицепремиера Живко Живков се посочва:

„В изпълнение на този договор в Цюрих получихме нова цесия, с която всички права в „Имекстраком“ са прехвърлени върху Георги Найденов, както и трите оригинални гаранции, издадени от Българската външнотърговска банка и Морска търговска банка в полза на „Имекстраком“. Едновременно с това бяха вдигнати всички запори, наложени върху авоарите на БВТБ.“

Ликвидацията на „Имекстраком”

След това Комитетът за стопанска координация към правителството задължава със строго секретно решение следствения Найденов да предприеме действия, с които българската страна да получи цялото имущество на „Имекстраком“. Разпоредени са му следните задачи:

„1. Да нареди на управителя на „Имекстраком“ д-р Иво Бек да оттегли всички пълномощия, които са издадени на други лица да представляват, задължават и подписват „Имекстраком“.

2. Да уреди в едномесечен срок всички имуществени взаимоотношения с организациите, получили имущество от „Имекстраком“ непосредствено или чрез „Тексим“.

3. В срок от три месеца да ликвидира участието на „Имекстраком“ във всички чуждестранни дружества, в които фирмата има участие. В същия срок да ликвидира и недвижимите имоти, които фирмата притежава извън пределите на страната.

След уреждане на въпросите в т. 1, 2 и 3 Георги Найденов да обяви „Имекстраком“ в ликвидация.“

Тодор Живков: Георги Найденов е за разстрел

След драматичната развръзка по въпроса с неясната съдба на активите на „Имекстраком“ Георги Найденов с нова цесия прехвърля всички права върху „Имекстраком“ на директора на ВТО „Интеркомерс“ Стойне Николчев. Самият Найденов е уволнен с правителствено поверително разпореждане.

Скандалът с „Имекстраком“ е толкова голям, че става повод на едно инфарктно заседание на Политбюро и на колегиума на МВР през юли 1971 г. Тодор Живков да възкликне:

„Има един факт над фактите... как Георги Найденов предаде народно имущество на един чужденец, подписа документ, че това дружество („Имекстраком,  б.а.) е общо. Кой може да падне така, че да даде кораби народно имущество на един чужденец, освен един подлец и предател. Кой друг може да бъде разстрелян освен такъв подлец и предател... Или Георги Найденов, или ние трябва да бъдем на подсъдимата скамейка!“

Няколко години по-рано, при старта на „Тексим” Тодор Живков публично заявява, че му трябва още 2-3 души като Георги Найденов да управи България. Типично за генералния секретар на БКП, който за собствения си пост, даден му от Кремъл, е готов да жертва всичко останало, дори и няколкото печеливши икономически субекти, на които сам е дал свобода извън ограниченията на плановата икономика.

Случилото се с „Имекстраком“ е като обеца на ухото за управлението на Тодор Живков. То става повод да се пристъпи към мащабна ревизия на дейността на всички задгранични дружества, нароени без държавен контрол през 60-те години.