|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досието „ВИНЕР“. Част 5: 1989 г. – „Много поздрави от старите приятели от ДС“ ПДФ Е-мейл
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване
Написано от Христо Христов   
Събота, 14 Октомври 2023 14:22

alt

 

Сайтът desebg.com продължава документалната поредица за досиетата на агентите на Държавна сигурност, на които Александър Василев Терзиев, бащата на Васил Терзиев, кандидат за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, е бил водещ офицер. В част 4 се описва вербуването на 22-годишния студент от ВМЕИ „Ленин“ Иван Филипов, тъй като вуйчо му в САЩ желае да го покани на едногодишна специализация на свои разноски, а ДС не иска да пропусне възможността да отчете, че е „извела“ успешно в САЩ свой агент.
В част 5 от поредицата се разказва за причините, поради които през 1989 г. НТР активира контактите си с „ВИНЕР“ след 15 години забвение.

Управление „Научно-техническо разузнаване“ (УНТР) в Първо главно управление (ПГУ) на ДС е структурата в ДС, натоварена от комунистическия режим с кражбата на западни технологии, за да се компенсира техническата изостаналост, характерна не само за НРБ, но и за сателитите на Кремъл в целия съветски лагер.

Тази част от поредицата е изградена върху архивното досие на секретен сътрудник „ВИНЕР“ – Иван Филипов, което е достъпно за всеки гражданин от 2008 г., когато Комисията по досиетата обявява неговата принадлежност към тоталитарните комунистически служби по силата на закона за досиетата в качеството му на лице, заемало ръководен пост – министър на екологията в служебния кабинет на Софиянски през 1997 г.

Досието „ВИНЕР“ е класически пример за авантюристичните, нереални стремежи и напъни на Държавна сигурност, в частност на научно-техническото разузнаване в Първо главно управление на ДС, да вербува хора на всяка цена, които имат възможност да заминат в някоя от развитите западни държави и особено в САЩ. В крайна сметка досието „ВИНЕР“ е огледало на абсолютно неефективната, но пропагандирана като високо професионална „разузнавателна“ дейност на Държавна сигурност, която на финала обаче има нулев резултат.


НТР си спомня за агент „ВИНЕР“ след 15 години

След като в края на 1974 г. Александър Василев Терзиев, водещ офицер на секретен сътрудник „ВИНЕР“ – студента Иван Филипов, подписва предложение за сваляне на делото в архив, поради невъзможност научно-техническото разузнаване в ПГУ-ДС да го използва, Държавна сигурност забравя за безпредметно вербования младеж през следващите 15 години.

 

alt

 

През този период Иван Филипов, отбива военната си служба, създава семейство, издига се в кариерата си на специалист, а Държавна сигурност без да усеща върви бавно, но сигурно към своя край заедно с тоталитарния комунистически режим, който през 1987 г. довежда страна до трети фалит, но генералният секретар на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков отлага банкрута с още две години, през които диктатурата се крепи на краткосрочни банкови заеми, но с тежки лихви, взимани тайно от обществото от западни банки.


Покана за специализация в САЩ

През декември 1988 г. в консулството към посолството на НРБ в САЩ постъпва декларация, подписана от българския лекар с американски паспорт Йордан Митрев (вуйчото на Иван Филипов сменя името си от Крум на Йордан, б.а.), с която кани своя племенник да го посети за една година, през което време ще поема разноските по пребиваването му.

Целта на посещението на Иван Филипов ще бъде специализацията му по изчислителна техника – експертни системи и изкуствен интелект, област в която той работи в Централен институт по изчислителна техника и технологии (ЦИИТ) – София.

Разбира се, този документ веднага е доведен до знанието на Държавна сигурност от страна на консулския отдел в Министерството на външните работи, където под дипломатическо прикритие работи щатният служител на ПГУ-ДС Любен Гоцев, подал информацията за намеренията на вуйчото още през 1972 г. Така ДС си спомня за своя замразен агент, който е вербувала през 1973 г.


Възстановяване на секретен сътрудник „ВИНЕР“

На 27 февруари 1989 г. първият зам.-началник на ПГУ-ДС и началник на УНТР ПГУ-ДС Георги Манчев утвърждава предложение за възстановяване на делото „ВИНЕР“ и категоризирането му като секретен сътрудник.

НТР веднага проверява какво е станало с Иван Филипов. Той е завършил ВМЕИ „автоматизация и телемеханика“ през 1974 г., отбил е казармата, изкарал е едногодишен курс по програмиране и е получил допълнителна титла инженер-математик. От 1977 г. работи в ЦИИТ, секция „Приложно програмиране“ като научен сътрудник първа степен.


Поздрави от „старите приятели“ от ДС

Негов водещ офицер обаче вече не е Александър Терзиев, който сваля делото в архив през 1974 г. С „ВИНЕР“ се захваща оперативен работник полк. Ангел Ангелов, началник отдел в Управление „Научно-техническо разузнаване“ в ПГУ-ДС.

На 1 февруари 1989 г. ОР Ангелов се свързва с Иван Филипов и му припомня някогашните му отношения с органите и казва, че е помолен от „старите му приятели“ да се свърже с него по повод специализацията му в САЩ, като желае да се срещнат.

На срещата Филипов потвърждава сериозните си намерения да се възползва от поканата на вуйчо си.

„Придобитите лични впечатления за него [Иван Филипов] са положителни, което дава повод за възстановяване на работата, съдействие за организиране на специализацията му и оперативна подготовка за активното му използване по линия на УНТР“, докладва след срещата полк. Ангелов.


УНТР се заема да „организира“ специализацията на „ВИНЕР“ в САЩ

ДС разбира, че вуйчото, който е в напреднала възраст, предлага само квартира и междувременните разноски, докато Иван Филипов трябва сам да организира специализацията си, т.е. да търси като пристигне в САЩ възможности за провеждане на краткосрочна специализация. По тази причина без да има ясна представа за положението в Америка Филипов споделя с оперативния работник, че ще се ориентира за специализацията към фирми.

Оперативният работник от УНТР обаче го съветва да търси възможности в институти, университети и фондации.


„Нашето изоставане в областта на електрониката“

Офицерът от УНТР заявява на Филипов:
„Нашето изоставане в областта на електронната изчислителна техника е значително и може би затова западните институти не опазват толкова ревностно от нас морално остарелите си разработки и секрети, както това става с най-новите генерации. С нашите възможности (главно финансови) едва ли сме в състояние да направим значителни пробиви в науката, ако не търсим други по-ефикасни способи, включително и такива, за които съм намекнал аз.“

Разбира се, той има предвид индустриалния шпионаж или практикуваните от три десетилетия от Държавна сигурност по примера на КГБ кражби на западни технологии и секрети.


Помощ срещу сътрудничество

Офицерът от НТР заявява на Филипов, че той, респективно службата, която стои зад него (научно-техническото разузнаване на ДС), биха се включили с помощ за уреждане на специализацията му, но срещу сътрудничество от негова страна.

„Трябва да бъде ясно, че онова, което ще направим в негова полза, ще бъде от взаимен интерес и в името на едно бъдещо сътрудничество“, уточнява оперативният работник.

Офицерът от ДС писта Иван Филипов как оценява едновремешната връзка с ДС?

Филипов отговаря, че не му била станало ясно в какво би могъл да им бъде полезен тогава и че нищо интересно или положително не може да си спомни.

И подчертава, че не е приел с възторг поставените му „задачи“ за даване на сведения на свои колеги. По свой път е преценил, че такива задачи просто не могат да бъдат обект на разузнаване, което го е изразил ясно пред хората, които са го ръководили тогава (това засяга периода, когато един от водещите му офицери е Александър Терзиев, б.а.).

ОР му определя постоянно действаща явка – в конкретен ден от седмицата и час на ъгъла на бул. „Стамболийски“ и ул. „Опълченска“ в София, където да се срещат.


Насочване към Колумбийския университет

В ПГУ-ДС е обсъдено положението с „ВИНЕР“ и е изразено мнението, че той трябва да бъде изведен в САЩ като секретен сътрудник на НТР за една година с перспектива за удължаване по линия на споразумението с „Айрекс“ (международна организация, специализирана в глобалното образование и развитие, създадена през 1968 г. от Американския съвет на научните общества, Фондация „Форд“, Съвета за изследване на социалните науки и Държавния департамент на САЩ. IREX осъществява научния обмен между САЩ и Съветския съюз до падането на Желязната завеса, б.а.).

 

alt

 

Като евентуално място на специализацията са посочени Колумбийския университет, Ню Йорк или Пенсилванския университет във Филаделфия.

НТР го насочва към подаване на документи за специализация в Колумбийския университет в Ню Йорк – катедри Електроинженерство и Компютри – и му съдейства да попълни необходимите форми, които да изпрати на вуйчо си, за да бъдат внесени във висшето учебно заведение.

Указано е да посочи, че желае специализация за приключване на дисертация за получаване на докторска степен, тъй като в НРБ не може да я довърши поради липса на апаратура, опит, литературни източници и висококвалифицирана консултация.

Междувременно ДС го проверява дали е споделил с някого, че е агент на ДС. Дори го провокира, като твърди, че е споделил на съпругата му, но той отхвърля това.

От НТР искат всячески да се уверят, че той е добре настроен към тях и дори го питат как се е чувствал, като през 1973 г. е подписвал декларация за сътрудничество? Според документите в досието на „ВИНЕР“ той е отговорил: „От вас няма какво да крия“.


Проблеми с изискванията за специализацията

В този момент в научно-техническото разузнаване разбират, че вуйчото на Иван Филипов работи по друг път да уреди специализацията от „високо място“, търсейки контакт за услуга от стария му познайник Любен Гоцев.

НТР инструктират Филипов да предаде на вуйчото да не предприема други действия, тъй като си дава сметка, че в един момент може да станат излишни.
На 3 май 1989 г. НТР разбира от „ВИНЕР“, че е получил потвърждение на кандидатурата си за специализация в Колумбийския университет. Но за специализация за придобиване на научна степен доктор е необходим срок поне три години и това променя плановете.

 

alt

 

През целия май 1989 г. текат срещи за попълване на документите за специализацията му.

„Определено разчита на нашата помощ при подготовката и реализацията на неговото обучение в САЩ“, докладва оперативният работник.

Тъй като езиковите изискванията за специализация на университета са високи, НТР подчертава, че „без усилена езикова подготовка и няколкомесечен престой в САЩ преди приемните изпити „ВИНЕР“ не ще успее да ги вземе успешно“.


Идва 10 ноември 1989 г.,

а НТР още не може да „изведе“ „ВИНЕР“ в САЩ

Така идва 10 ноември 1989 г. Генералният секретар на БКП Тодор Живков е принуден от Кремъл да си подаде оставката, а в следващите месеци върхушката в комунистическата партия разбира, че вече няма да може да управлява еднолично България.

Страната се тресе от всекидневни митинги, нощни бдения и протести, виждайки как тоталитарната система се сгромолясва в целия Източен блок. Протестиращото общество настоява за закриване на Държавна сигурност и отваряне на досиетата.

 

alt

 

В УНТР обаче продължават да поддържат връзка с „ВИНЕР“ и да се информират за хода на подготовката за специализацията му.

Срещите продължават и след 10 ноември 1989 г. Иван Филипов ги информира се е явил на изпит по английски език в посолството в САЩ, който се е оказал тежък за неговата езикова подготовка, както и на друг изпит по специалността.

На изпита по английски е получил 520 точки от възможни 600. Независимо от това съгласно получената информация от Колумбийския университет този успех не е достатъчен, за да бъде допуснат. Обсъждат възможността дали може да стане аспирант на собствена издръжка.

Срещите с него продължават и през януари и февруари 1990 г. В началото на февруари 1990 г. Първо главно управление се трансформира в Национална разузнавателна служба, но със същите кадри, верни на БКП.

 

Последна среща с "ВИНЕР"

Последната среща, видна от досието „ВИНЕР“, е проведена на 26 февруари 1990 г.

„Поговорихме и по някои актуални вътрешно-политически въпроси. Оставам с впечатлението, че сътрудникът проява трезва оценка и запазва положително си отношение към органите на разузнаването“, докладва оперативният работник подп. Станой Тошев.

Така, с нулев резултат приключва историята по вербоването на студента Иван Филипов през 1973 г., активирането му през 1989 г. и неуспешния опит да бъде „изведен“ като секретен сътрудник на комунистическото научно-техническо разузнаване в САЩ.

 

alt

 

Един класически пример за нереалните и абсолютно ялови вербовъчни и оперативни усилия на ПГУ-ДС и в частност на научно-техническото разузнаване. Тези все още неудобни за мнозина истини могат да бъдат прочетени днес в архива на тоталитарните комунистически служби, съхраняван от Комисията по досиетата.

Забележка: Още дни преди началото на настоящата документална поредица журналистът Христо Христов се обърна към Васил Терзиев с молба да му предостави контакт с баща му Александър Терзиев за евентуален коментар или позиция, ако той желае да направи такива, тъй като това е негово право. Журналистът не получава отговор. Сайтът desebg.com остава отворен за публикуване на позицията на Александър Терзиев по повод документалното изследване, описващо неговата дейност като щатен сътрудник на УНТР в ПГУ-ДС и водещ офицер на агенти (секретни сътрудници), чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е официално разкрита от Комисията по досиетата.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов