Сайтът Държавна сигурност.com ви представя част 3 от разследването „Операция „ИНФЕКЦИЯ”, посветено на опита на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) да ликвидира политическия емигрант Петър Семерджиев в Израел през 1975-1976 г.

В част 1 се разказва как напусналият през 1973 г. бивш кандидат-член на ЦК на БКП става прицелна точка на Живковото разузнаване.

Част 2 е посветена на опита на ПГУ да извърши „остро мероприятие” срещу Петър Семерджиев.

Част 3 разкрива операция „ИНФЕКЦИЯ”, чрез която ПГУ се опитва да компрометира политическия емигрант с помощта на фалшифицирани документи от източно германската ЩАЗИ.

Разследването е изградено на досието на Петър Семерджиев в ПГУ. През март 2008 г. журналистът Христо Христов посещава Семерджиев в Израел и получава пълномощно да изиска и проучи документите за него в Държавна сигурност.

Разработката срещу него в разузнаването е изключителна документална находка. Въпреки че от нея са извадени два основни документи, посочени в описа на делото – предложението за извършване на „остро мероприятие” и плана за него, досието съдържа доказателства за опитите на ПГУ да ликвидира Семерджиев три години преди да направи това с писателя Георги Марков в Лондон.

Документите потвърждават практиката на ПГУ да прибягва до „мокри” поръчки при опитите да неутрализира най-изявените критици на комунистическото управление зад граница.

Оперативната разработка срещу Петър Семерджиев може да се смята за огледална на заличените материали за Георги Марков, тъй като разкрива подхода и методите на ДС, както и механизма на взаимодействие между различните управления на и помощта, която е търсена от КГБ и ЩАЗИ. .

През юли 1975 г. КГБ информира Живковото разузнаване, че „в настоящия момент нямаме възможности да окажем съдействия по „РЕНЕГАТ” на територията на Израел”.

При това положение в ПГУ изоставят плана за ликвидиране на Семерджиев – „РЕНЕГАТ” чрез остро мероприятие, но още същата година се насочват към друга операция срещу него. Тя се състои в компрометирането му.

Планът за компрометиране на „РЕНЕГАТ”

В строго секретно предложение относно „Провеждане на разобличителни мероприятия по обект „РЕНЕГАТ” на ПГУ срещу Петър Семерджиев, подписано от началника на разузнаването ген. Васил Коцев и утвърдено от зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов от декември 1975 г., са предприети следните действия:

„След съгласуване с ЦК на БКП да се организира публикуване в чуждестранния и нашия печат на разобличителни материали за изменника на Родината Семерджиев и използващите го вражески идеологически центрове, като за основание и повод им послужат клеветите по адрес на Георги Димитров и дейността на Семерджиев като агент-провокатор на партията.

На първо време да се публикува ярка изобличителна статия във в. „Зу Адерех”, орган на Израелската комунистическа партия или подходящо буржоазно издание.”

Статията се подготвя от един от зам.-главните редактори на в. „Поглед”, агент на ДС, на който се предоставят необходимите компромати. ПГУ дава и основните насоки, които статията трябва да съдържа:

„В полемичен план да се опровергаят клеветническите твърдения по отношение на личността и дейността на Георги Димитров, всепризнат деец на БКП и международното комунистическо движение.

На основание наличните факти да се покаже агент-провокаторската дейност на Семерджиев от ученическите му години досега.

В статията да се посочи, че свързването на Семерджиев в миналото с бившата ремсистка Ема Герон е по указание на полицията за разработването на евреите в България, участващи в съпротивителното движение.

След публикуване на статията в „Зу Адерех” чрез резидентурите да се организира препечатването й във вестниците на други комунистически партии в европейските капиталистически страни.”

Операция „ИНФЕКЦИЯ”

Това обаче не се вижда достатъчно на ДС. Живковото разузнаване разширява целта като идеята прераства в компрометира Семерджиев пред Израел, страната в която той се установява през 1973 г., със съпругата си проф. Ема Герон след напускането на България. Компроматът се състои в представянето на Петър Семерджиев като агент на нацистка Германия, който преди 9 септември 1944 г. е предавал български евреи е бил във връзка с полицията в България.

Операцията се движи от 08 отдел на ПГУ – „Активни мероприятия” (АМ). В едно строго секретно ставоще на отдела от декември 1975 г. се посочва:

„По наше мнение Семерджиев трябва да бъде компрометиран пред израелските власти като агент на българската фашистка полиция, включително и на немците чрез ръководещия го полицай, като се подчертае, че е използван за работа срещу евреи.”

Документът е подписан от началника на отдел АМ полк. Благой Плачков, който впоследствие се издига до зам.-началник на ПГУ.

Ръководството на ПГУ възприема този замисъл. За реализирането му обаче е необходимо да бъдат фалшифицирани документи на нацистка Германия. За тази цел ПГУ се обръща за съдействие към източно германската тайна полиция – ЩАЗИ.

Разузнаването моли ЩАЗИ за фалшификат

В строго секретно писмо „до немските другари” от началото на 1976 г. Живковото разузнаване информира ЩАЗИ за подготовката на „редица разобличителни материали против радио „Свободна Европа” и изменника на Родината Петър Семерджиев, който чрез радиото провежда широка клеветническа кампания срещу БКП, КПСС и международното комунистическо движение”. ПГУ се мотивира, че материалите, с които разполага „не са достатъчни за провеждането на мероприятия зад граница, с оглед по-широкото разобличаване и компрометиране н а Петър Семерджиев и радио „Свободна Европа” пред прогресивната общественост в западните страни.”

За тази цел ПГУ се обръща към ЩАЗИ да фалшифицира документ на специалните служби на хитлеристите по време на Втората световна война, които са  провеждали разузнавателна и контраразузнавателна дейност на българска територия и са провеждали операции срещу БКП и евреите. В документа се казва:

„Ние молим от Ваша страна да ни се окаже помощ за изготвяне на документ изхождащ от някоя от специалните служби, действали по това време в България като: Абвера, Гестапо, управлението на Шеленберг или службата на Айхман. В документа да се отбележи, че Петър Семерджиев като отговорен деец на нелегалната БКП през този период, заедно с ръководещия го полицейски разузнавач Желю Николов, са били привлечени към сътрудничество от въпросната хитлеристка служба. Да е видно, че Петър Семерджиев е изиграл важна роля в борбата на хитлеристите против прогресивните сили и особено срещу евреите в България, Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Да се упомене по-конкретно, че по време на операциите срещу евреите в тези райони хитлеристката специална служба е възлагала отговорни задачи на Петър Семерджиев, използвайки широките връзки на последния с прогресивните eврейски среди и БКП. Проявявайки преданост към интересите на Райха, същият е извършил редица тежки предателства срещу евреите”.

„Тезисите” на ПГУ по операция „ИНФЕКЦИЯ”

ПГУ изпраща специални „тезиси” за изготвяне на фалшификатите. В тях компроматът срещу Семерджиев е развит с желанието в подправените документи да се посочва, че като ценен агент Семерджиев е използван от Никола Гешев, отговарящ в полицията за борбата срещу комунистите и останалите леви сили. Измислено е във фалшификата да се посочи, че на Семерджиев е била поставена и задача, свързана с подготовката на хитлеристите да унищожат евреите от концлагери в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и България.

В „тезисите” ПГУ развива компромата, като измисля, че представител на хитлеристката специална служба е провел лична среща със Семерджиев, на която му е изказана специална благодарност за предоставените сведения срещу акции на комунистите за освобождаването на евреи от лагерите. Също така Хитлеристкият разузнавач е „дал” указания на Семерджиев „да укрепи връзките си с еврейската Ема Герон, даже да се ожени за нея с цел засилване на доверието сред евреите”.

Лъжите на ПГУ не спират дотук. Живковото разузнаване преписва на Семерджиев тежки престъпления. То желае във фалшификата, който ЩАЗИ трябва да подготви, „да се подчертае, че с оглед запазване от разшифровка на Семерджиев и готвещата се акция срещу евреите са били ликвидирани всички лагеристи евреи, установили връзки с него.

Накрая в документа да се отбележи, че за предадените сведения на Петър Семерджиев допълнително е изплатена значителна парична сума”.

Отговорът на „германските другари”

През май 1976 г. от ЩАЗИ изпращат отговор по операция „ИНФЕКЦИЯ”. В него Живковото разузнаване е информирано, че източногерманската тайна полиция е предприела проучване на материалите.

Извършени са проверки и „изучаване на образци на документи, които да бъдат използвани за подготвяните документи”. ЩАЗИ съобщава, че материалите се обработват по съдържание, съобразно целите.

От строго секретната, екземпляр единствен, информация на ЩАЗИ става ясно, че началникът на отдел „Активни мероприятия” в ПГУ полк. Плачков е бил командирован в Източен Берлин, където е участвал в специално съвещание с представители на източногерманската тайна полиция.

На него той е информирал за характера на лагерите в България преди 9 септември 1944 г. „Това беше необходимо, за да внесем яснота в същността на документите и да ги направим истински”, пишат от ЩАЗИ.

В заключение хората на Ерих Милке посочват, че първите проекти на документите са налице и тяхното изготвяне ще продължи още месец.

Сред кореспонденцията на ПГУ с ЩАЗИ в досието на Петър Семерджиев в Живковото разузнаване е запазено и писмо в което на „германските другари” се предлага във фалшифицираните документи да бъде вкарана информация, че „в резултата на донесенията на Семерджиев като полицейски агент-провокатор в партията през периода 1940-1944 г. от полицията и Гестапо са били репресирани и ликвидирани стотици прогресивни евреи".

Посочени са и имената на четирима евреи, убити през 1944 г. Те са представени като предадени от Семерджиев и убити в лагерите „Гонда вода” и „Кръсто поле”.

Пробутване на компромата във френския „Монд”

В реализиране на активните мероприятия по операция „ИНФЕКЦИЯ” ПГУ в координация с ЩАЗИ успява да пробута фалшивите документи във Франция, където в авторитетния в. „Монд” през 1976 г. е публикувана разгромяваща статия срещу Петър Семерджиев и радио „Свободна Европа”.

Авторът на статията обвинява българския емигрант в избиването на невинни хора в предателство на „борците на народна свобода” и че в „резултат на неговите донесения стотици невинни евреи намериха своята трагична гибел в хитлеристките камери на смъртта, че предава за изгаряне в пещта на българската фашистка полиция и собствената си жена еврейка – революционерка”.

В статията, която без съмнение е върхът в активните мероприятия по операция „ИНФЕКЦИЯ”,  се критикува израелското правителство, че е дало подслон на Семерджиев. Радио „Свободна Европа” също е подложено на критика, че му предоставя трибуна, за да поучава на морал, хуманност и демокрация, нас – освободените народи”.

Освен на журналисти компроматът е подхвърлен анонимно на ръководителите на българската редакция и до профсъюзния председател на радиостанция „Свободна Европа” с надеждата да се настоят срещу Семерджиев и да прекъснат контактите си с него. Това обаче не става. Израел също не се хваща на въдицата на активното мероприятие на ДС и ЩАЗИ.

Провалената идея на Георги Марков и Семерджиев за обща книга за Живков

По същото време, когато ПГУ се опитва да компрометира Семерджиев той влиза в контакт с писателя Георги Марков. Между двамата се заражда идеята да напишат обща книга за лидера на БКП и държавния ръководител на НРБ Тодор Живков. Георги Марков трябва да опише впечатленията си от Живков по време на няколкото срещи, които има с него в края на 60-те години. Петър Семерджиев се заема със задачата да разкаже за тъмното минало на Първия преди 9 септември 1944 г., за незначителната му партийна кариера, за изключването му от партията през първата половина на 30-те години и провалите и предателствата в отряда „Чавдар”.

Чрез свои агенти ПГУ научава за замисъла. От досието на Семерджиев в ПГУ се разбира, че в плановете на 04 контраразузнавателен отдел, който разработва представителите на „вражеската” емиграция продължават да планират извършването на остро мероприятие срещу Семерджиев и продължаване на операция „ИНФЕКЦИЯ” за компрометирането му. С плана за ликвидирането му е натоварен полк. Игнат Чупетловски, който отговаря за острите мероприятия в ПГУ и работи с агент „Пикадили”, който няколко години по-късно разузнаването използва срещу Георги Марков. ПГУ прави опити да засече Семерджиев в Мюнхен или да го подлъже за среща със сина му Илия в удобна за действие страна. Политическият емигрант е предпазлив и успява да се предпази.

Живковото разузнаване обаче действа хладнокръвно в Лондон, където през септември 1978 г. успява да ликвидира Георги Марков няколко месеца, след като по радио „Свободна Европа” са излъчени репортажите му за срещите с Живков. Въпреки че операция „ИНФЕКЦИЯ” не слиза от отчетите на ПГУ разузнаването не успява да неутрализира Петър Семерджиев. Въпреки опитите и впрягането на резидентурите на няколко в няколко западноевропейски държави и в САЩ рто се оказва безсилно да спре излизането на книгата срещу Живков. Макар и без текстовете на Марков Петър Семерджиев издава няколко години по-късно книгата си „Нищожество в доспехи на величие”, разкриваща неудобни факти от миналото на генералния секретар на БКП.

Политическият емигрант, който не се завръща след промените в България, не успява да научи съдържанието на досието си. Той почива на 92-годишна възраст в Ерусалим през май 2008 г. – два месеца, след като е дал пълномощно на журналиста Христо Христов.

През юли същата година Националната разузнавателна служба предоставя на комисията по досиетата разработката срещу Семерджиев. Христо Христов предава копие от нея на проф. Ема Герон, съпругата на човека, направил едни от най-неудобните разкрития в историята за лидерите на комунистическата партия.

Ема Герон не е изненадана от съдържанието на досието. „Знаехме, че Петър е следен и че изпращаха различни лица в Израел да се информират за нашето положение. През всички години въпросът за сигурността му е бил част от ежедневието ни”, споделя тя пред журналиста.

През следващите две години проф. Ема Герон работи неуморно върху ръкописите, оставени от Петър Семерджиев. Благодарение на усилията й българското общество получава две чудесни книги – „Спомените” на Семерджиев и „Истината за Георги Димитров”.  Разкритията за Димитров са излъчени от радио „Свободна Европа” още през 1975 г. и вбесяват комунистическата върхушка. Те са и причината Петър Семерджиев да се превърне в мишена за Държавна сигурност.

Няколко дни, след като през март 2011 г. "Истината за Георги Димитров" е публикувана в България проф. Ема Герон почива в Ерусалим.