|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
50 години от последните лагери на комунизма. Част 1: Политическото въдворяване – предизвестие за ада край Ловеч ПДФ Е-мейл
РАЗСЛЕДВАНЕ - Разследване
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 22 Март 2012 21:02

На 5 април 2012 г. се навършват 50 години от закриването на последните концлагери на комунистическия режим в България край Ловеч и Скравена.

На същата дата през 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие своето тайно творение, което създава през 1959 г. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков.

Сайтът Държавна сигурност.com  отбелязва годишнината с публикуването на поредица, която разкрива малко известни или забравени факти за последните лагери на комунизма. Материалите са час от документалната книга на журналиста Христо Христов „Секретното дело за лагерите”, която наскоро издателство „Сиела” преиздаде.

 През 1959 г., когато на световния пазар излиза първата копирна машина Xerox 914, когато на панаир за играчки в САЩ за първи път е показана куклата Барби, същата година когато японската електронна компания „Сони“ пуска първия транзисторен телевизор, а автомобилният производител „Волво” въвежда триточковия колан за безопасност, променил автомобилния свят завинаги, в Народна Република България Политбюро на ЦК на БКП тайно създава лагер, в който издевателствата и убийствата без съд и присъда са ежедневие.

По това време в социалистическия лагер трудови лагери съществуват единствено в СССР, където създадената от Сталин система на трудови лагери (ГУЛаг, Главно Управление на изправително-трудови Лагери) действа с пълна сила.

През септември 1959 г. 166 души от току що закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са прехвърлени в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч (от 1961 г. женската част е преместена край с. Скравена, Ботевградско). През следващите три години това място се превръща място, което дава основание да се правят аналогии с нацистките лагери на смъртта. През него минават над 1500 души. Със садистична методичност са смачкани хиляди човешки живота, разбити са стотици семейства, а 151 въдворени никога не се връщат.

Партийната върхушка десетилетия наред крие истината за убийствата. Те стават известни едва след промените през 1989 г. Когато през март 1990 г. Прокуратурата на въоръжените сили арестува отговорника за лагерите край Ловеч и Скравена ген. Мирчо Спасов – един от най-доверените хора на Тодор Живков и дългогодишен зам.-министър на вътрешните работи, той прави признанието:

„От днешно време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние – Политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 г. бях най-младият зам.-министър в МВР и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч. Заповедта ми беше предадена от министъра Георги Цанков”.

 

Желязна система за репресии

Това обаче съвсем не е началото на лагерите. В края на 50-те години на ХХ век комунистическата партия в България вече има натрупан солиден опит в изграждането на желязна система за масови репресии, чрез която смазва съпротивата на обществото срещу установения с помощта на Съветската армия режим. Едно от най-зловещите средства за разправа с противниците е политическото въдворяване.

Неговото начало е поставено с приемането на Наредбата-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица още през декември 1944 г. Наредбата-закон обявява за „политически опасни лица“ хора, застрашаващи „държавния ред и сигурност”. С нея  ОФ-властта отваря широко вратата за масовото въдворяване на различни представители на обществото в концентрационни лагери и го узаконява. Наредбата-закон е в пълно противоречие с чл. 73 на действащата тогава Търновска конституцията, според който „никой не може да бъде наказан без присъда от надлежния съд”, но законността е последното нещо от което комунистическата власт се интересува.

През декември 1944 г. тогавашният министър на вътрешните работи Антон Югов докладва в Политбюро, че на принудителна работа в лагери са изпратени над 37 000 души.


Първият лагер е създаден

до Сандански – гара Свети Врач през януари 1945 г. От октомври 1945 г. до края на 1946 г. в пернишката мина "Куциян" са въдворявани белогвардейци. През 1948 г. "Куциян" е разделен на две, защото са докарани голям брой земеделци Николапетковисти. Една част от лагеристите са преместени край с. Богданов дол, Пернишко до 1951 г., а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949 г. Друг лагер в периода  1947-1948 г. е създаден край яз. "Росица" (днес "Стамболийски"). Лагер се създава и в с. Ножарево, Силистренско от началото на 1947 г. до средата на 1952 г. За жени е организиран лагер в един от манастирите край В. Търново, който през 1947 г. е преместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко от 1945 г. до 1949 г. просъществува лагер за криминално проявени лица.

 

Белене – най-големият политически лагер

През април 1949 г. Министерският съвет, който по това време се ръководи от подпредседателя Васил Коларов (по това време премиерът Георги Димитров е тежко болен и се лекува в Москва, а след смъртта му през юли същата година Коларов оглавява кабинета, б.а), взима поверително решение на островите на Белене ( о. Персин е основният) да се организира в ТВО и то да стане основен лагер за политически лица.  След създаването му всички политически противници на БКП са събрани там.

В един строго поверителен доклад на министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков от 1952 г. до Политбюро на ЦК на БКП и неговият ръководител Вълко Червенков се посочва, че по това време в ТВО се намират 2323 лица, от които 2248 мъже и 75 жени.

В поверителната справката се изнасят и конкретни данни за настаняване в ТВО: 1949 г. – 249 души, 1950 г.  – 233 души, 1951 г. – 1459 лица, 1952 г. – 355 лица.

По характера на причините за въдворяването те са разделени на следните категории:


1. Бивши белогвардейци, участвали в окупационния корпус в Югославия и други вражески прояви - 5 души;
2. Бивши полицаи, извършвали убийства, изтезания преди 9 септември 1944 г., укрили се от Народния съд – 262;
3. Бивши царски офицери за престъпления до 9 септември 1944, укрили се от Народния съд – 173;
4. Провокатори и за предателства в партията – 47;
5. Активни Ив. Михайловисти (ВМРО) – 41;
6. Лидери, бивши министри и други водачи на буржоазни и фашистки партии – 65;
7. Ръководещи и активни Никола Петковисти и Лулчевисти, членове на върховното и окръжни ръководства, народни представители – 529;
8. Бивши водачи на легионери и ратници – 66;
9. Изменници на родината, заловени на границата или в опит и подготовка за това – 26;
10. Ятаци и помагачи на бандити или шпиони и дивесанти, прехвърлени в страната – 279;
11. Участници в нелегални конспиративни групи и организации – 170;
12. Разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди, разпространяване на анонимки и други разни – 243;
13. Чужденци, влезли нелегално в страната по неустановени причини – 41;
14. Анархисти с активни действия – 43;
15. Сътрудници на полицията – 98;
16. Сътрудници на чужди разузнавания – 91;
17. Криминални престъпници: рецидивисти, сводници и проститутки – 144.


След смъртта на Сталин

през март 1953 г. настъпва кратък период, когато властта преустановява въдворяването по политически причини. През лятото на 1953 г. в ТВО в Белене се намират общо 1913 души.

Задържани за „контрареволюционна дейност” са 1732 лица, а за криминални прояви – 181. През август същата година са освободени 858 политически лагеристи. Оставените в ВТО хора за „контрареволюционна дейност” са разпределени така:

1. Полицейски служители – 156;
2. Бивши офицери – 92;
3. Анархисти – 16;
4. Никола Петковисти – 123;
5. Разни (Михайловисти, демократи) – 290;
6. Провокатори – 27;
7. Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии – 21.

През октомври 1953 г. Политбюро взима решение за закриването на ТВО в Белене и потвърждава освобождаването на въдворените по политически причини.

Разпоредено е част от оцелелите от „народния съд” бивши министри и „ръководни дейци на буржоазни партии” да бъдат предадени на съд.  В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет тогава се посочва, че „са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица." В доклад на министър Георги Цанков се отчита, че от 9 септември 1944 г. до есента на 1953 г. в страната са изселени общо 7025 семейства с 24 624 членове.

 

Въдворяване след революцията в Унгария

Въпреки, че няма реална опасност в България да се случат събитията от Унгария през есента на 1956 г. ръководството на БКП взима превантивни мерки и  ТВО в Белене отново се превръща в политически лагер, като е напълнено с опасни за комунистическите управници лица.

Със секретен протокол №9 от 17 ноември 1956 г. Политбюро взима решение „да се въдворят в ТВО-Белене най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове".

 

Живков и „хулиганите”

През 1958 г. утвърденият на Априлския пленум (1956) на ЦК на БКП първи секретар Тодор Живков лично се залавя с превъзпитанието на т. нар. хулигани.

На  21 януари 1958 г. , по негов доклад Политбюро решава следното: „С цел да се засили борбата против някои зачестили хулигански прояви Политбюро счита за целесъобразно др. Георги Цанков  (министър на вътрешните работи) да организира въдворяването на принудителен физически труд отявлени и вредни за обществения ред хулигани, крадци, рецидивистки и други разложени елементи".

Сред „хулиганите” попадат и младежи, които носят дълги коси или бради, облечени са в модните по това време на Запад панталони чарлстон или жени, които насят къси поли.

През август 1959 г. при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов,  заявява, че в България няма вече ТВО. За да не предизвика негативни външнополитически последствия, тъй като политическият лагер в Белене съществува, Политбюро спешно решава да го закрие, като се освободят всички 276 души, задържани в него политически причини и 981 души за криминални прояви. 

  Остават 166 лица, които МВР определя като „непоправими рецидивисти”. Вместо да ги изпрати в затвор Политбюро казва „да” на предложението на министър Георги Цанков те да бъдат „превъзпитани” чрез труд в нов лагер. Така е поставено началото на „Трудовата група” – известна като лагера край Ловеч.

 

СЛЕДВА: Нечовешкият режим в лагера край Ловеч и методите на Газдов.


 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов